Хуморалната имунна система — дефиниция, антитела, комплемент и функции

Хуморалната имунна система е част от имунната система, която защитава организма от нахлуващи организми и други чужди материали. Тя действа предимно чрез молекули, разположени в телесните течности (кръв, лимфа, секрети), които разпознават, неутрализират или маркират патогени за отстраняване.

Хумералната част се осъществява от макромолекули извън клетките. Те могат да бъдат секретирани антитела, протеини на комплемента или някои антимикробни пептиди. Тяхната задача е да атакуват бактериите (и други чужди вещества), които се намират свободно в кръвния поток или други течности. В по-старата медицина тези течности са били наричани "хумори". Както по-примитивната вродена имунна система, така и по-късната придобита или адаптивна имунна система на гръбначните животни имат хуморални компоненти.

Компоненти на хуморалния отговор

• Антитела (имуноглобулини) — протеинови молекули, които разпознават специфични антигени. Произвеждат се главно от плазматични клетки (диференцирани B‑лимфоцити).
• Комплемент — система от плазмени протеини, които се активират каскадно и водят до опсонизация, възпаление и директна лиза на патогени.
• Антимикробни пептиди — кратки, сиртуативни молекули с директна антимикробна активност, част от вродения хуморален отговор.

Антитела — видове и основни функции

Съществуват няколко класa (изотипа) антитела: IgM, IgG, IgA, IgE и IgD. Всеки има характерни свойства и роли:

• IgM — първите антитела, произведени при първична инфекция; силно аглутинират и активират комплемента.
• IgG — най-разпространеният изотип в кръвта; неутрализира токсини и вируси, опсонизира бактерии и може да преминава плацентата.
• IgA — важен за защитата на лигавиците (саливата, слузта, млякото при кърмачки).
• IgE — участва в алергични реакции и защитата срещу паразити.
• IgD — функционално свързан с B‑клетъчната активация; роля все още се изследва.

Основни механизми, чрез които антителата действат:

• Неутрализация — антителата блокират адхезията или токсичността на патогените/токсините.
• Опсонизация — маркират патогена за по-ефективно поемане и унищожаване от фагоцити.
• Аглутинация — свързват множество частици заедно, улеснявайки елиминацията.
• Антиген-опосредствана комплемент-активация — чрез свързване се задейства класическата система на комплемента.
• ADCC (Antibody‑Dependent Cellular Cytotoxicity) — антителата привличат цитотоксични клетки (напр. NK клетки), които унищожават покритите с антитяло клетки.

Комплемент — пътища на активация и ефекти

Комплементът се активира по три основни пътя:

• Класически път — задейства се от комплекси антитяло‑антиген (главно IgM или IgG).
• Лектинов път — разпознаване на специфични захарни мотиви по повърхността на микроби.
• Алтернативен път — постоянно низко ниво на активация, усилващ отговора върху патогенни повърхности.

Крайният резултат включва опсонизация (C3b), възпалителна сигнализация (C3a, C5a — привличат клетки и повишават пропускливостта) и образуване на мембранно-атакуващ комплекс (MAC), който може да предизвика лиза на чувствителни клетки.

Функции на хуморалната имунна система

• Защита срещу бактерии, вируси, токсини и паразити чрез директно неутрализиране или маркиране.
• Сътрудничество с фагоцитните клетки и комплемента за бързо отстраняване на патогени.
• Създаване на имунологична памет чрез паметни B‑клетки и високоспецифични антитела след инфекция или ваксинация.
• Участие в серологичната диагностика — измерване на антитела показва предишна експозиция или имунен отговор.

Взаимодействие с клетъчно-медиирания имунитет

Хуморалната имунна система контрастира с клетъчно-медиирания имунитет. Той включва активиране на фагоцити, антиген-специфични цитотоксични Т-лимфоцити и освобождаване на различни цитокини в отговор на антиген. Въпреки това двата компонента са тясно свързани: антителата и комплементът подпомагат фагоцитозата и активират клетки чрез Fc- и комплемент‑рецептори, а Т‑клетките подпомагат класирането (class switching) и образуването на високоспецифични антитела.

Клинично значение

• Имунодефицити — например хипоглобулинемии водят до повтарящи се бактериални инфекции.
• Автоимунни заболявания — автоантитела могат да атакуват собствени тъкани (напр. автоимунни хемолитични анемии, ревматоиден артрит).
• Терапии — моноклонални антитела, заместителна терапия с имуноглобулини (IVIG), ваксини, които стимулират хуморалния отговор.
• Диагностика — серологични тестове за антитела помагат за установяване на инфекция или имунитет след ваксинация.

В обобщение, хуморалната имунна система осигурява бърза и специфична защита в телесните течности чрез антитела, комплемент и други секретирани молекули, като работи в тясно взаимодействие с клетъчните механизми на имунитета за пълноценен защитен отговор.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява хуморалната имунна система?

В: Какво прави хуморалната част на имунната система?

Въпрос: Какви са били тези течности, които са били наричани "хумори" в старите времена на медицината?

В: Кои са компонентите на хуморалната имунна система?

В: В коя имунна система присъства хуморалната имунна система?

В: Каква е разликата между хуморалната имунна система и клетъчно-медиирания имунитет?

Въпрос: Какво атакува хуморалната имунна система?

Търсене по буква