Зародишна теория на болестта
Зародишната теория за болестите е теория в биологията. Тя гласи, че малки организми (наречени микроби), известни също като микроби, причиняват болести. Повечето, но не всички болести са инфекциозни. Теорията за микробите гласи, че малките организми предизвикват реакция в организма на заразените. Реакцията на организма към инфекцията се нарича болест.
Много учени и лекари в историята са разбрали, че болестите се причиняват от микроскопични организми. Дори след изобретяването на микроскопа хората все още не знаеха, че микробите причиняват болести. Дълго време хората вярвали, че "лошият въздух" от миризливите сметища и от гниещото месо е причина за болестите. Затова хората са смятали, че покриването на устата и носа с кърпа ще помогне за филтрирането на "лошия въздух". Учените и лекарите използвали чесън и парфюми, за да се предпазят от лошия въздух. Но хората все още се разболявали и дори умирали, така че тази теория била погрешна. Замърсеният въздух не е причина за болестите.
Един от проблемите на старите теории за болестите е, че хората са вярвали, че живите организми се зараждат спонтанно. Спонтанно възникване е, когато нещо като мухата израсне от малко парченце миризливо месо. Тази стара теория се нарича абиогенеза. През XVII в. Франческо Реди (18 февруари 1626 г. - 1 март 1697 г.) открива, че мухите снасят яйца, които се превръщат в червеи. Преди това хората са смятали, че червеите идват от гниещото месо. Той открива това, като затваря малко месо в буркан и го наблюдава. В запечатаното месо не били открити червеи. Той също така поставил малко месо в буркан и го покрил с марля. По марлята били открити червеи, но не и в буркана. Но когато поставил месото в отворен буркан, по месото и в буркана били открити червеи. Подобни експерименти доказват, че червеите идват от мухите, които снасят яйца, а не от гниещото месо. По-късно учените ще докажат, че болестите не идват от въздуха. Болестите се разпространяват чрез инфекция.
Изображение от сканиращ електронен микроскоп на бактерията, която причинява болестта холера.
Саниране
През XVIII в. Антони ван Льовенхук открива първите микроскопични организми с помощта на микроскоп. Той е първият микробиолог. Видял е някои от микроскопичните организми, които причиняват болести, но не е знаел какви са те. През 1700 г. Никола Андри смята, че някои от тези микроскопични организми причиняват дребна шарка и други заболявания. Повече от 100 години по-късно Агостино Баси разбрал какво причинява болестите при копринените буби. Игнац Семелвайс бил лекар, който разбрал, че ако лекарите си мият ръцете, след като са докосвали мъртви хора, другите пациенти няма да се разболеят. Това се случва през 1847 г. По това време хигиената и миенето на ръцете стават популярни сред някои, но не всички лекари. Лекарите започнали да използват химикали, за да почистват рани и да почистват инструментите си между всеки пациент.
Един от най-известните експерименти през XIX век е този на Джон Сноу, който открива източника на епидемия от холера. Оказва се, че холерата се предава, когато човешки отпадъци замърсяват водата, която хората пият. Сноу установява, че в Сохо в Лондон има голям брой болни хора. След като разговаря с много хора в района и картографира къде живее всеки болен, той разбира, че почти всички болни са получавали питейна вода от една и съща обществена помпа. Той решил проблема с епидемията, като премахнал дръжката на помпата, за да могат хората да получават вода от друго място. Това проработило и епидемията скоро приключила.
Луи Пастьор доказва, че теорията за зародишите на болестите е вярна. През 1862 г. той изобретява процес, при който течност се загрява до висока температура, за да се предпази от разваляне. Този процес е известен като пастьоризация, наречена на името на Пастьор. Пастьоризацията се използва за унищожаване на микроскопични организми в течности като мляко, вино и бира. Течностите, които са пастьоризирани, издържат много по-дълго, преди да се развалят.
По-късно той прави експеримент с ферментация. В един от случаите той направил бульон, който поставил в буркан с много дълга навита тръба, така че никакви частици да не могат да преминат към него отвън. Въздухът можел да влезе в тръбата, но почти никакъв прах. Приготвеният от него бульон не се променил и не се стигнало до ферментация.
След това направи подобен бульон, но този път пусна въздух и прах в буркана. Този път настъпила ферментация. Следователно това, което предизвиква ферментацията, трябва да идва отвън (от околната среда). И не само въздухът причинявал ферментация, но и нещо, което се носело във въздуха и било много малко. Сега знаем, че малки частици, наречени дрожди, предизвикват ферментация.
През втората половина на XIX в. Робърт Кох и Джоузеф Листър допринасят за утвърждаването на бактериалната теория за болестите като важна част от науката и медицината. Теориите на Кох се наричат "постулати" и помагат на медицинските изследователи да разберат какво причинява болестите. Идеите на Листър ще помогнат за утвърждаването на хигиената като основна защита срещу болестите. Постулатите на Кох и откритията на Листър в областта на хигиената са много важни и днес.
Вече знаем, че малките неща причиняват болести. Всяко едно от тези неща може да причини инфекция: гъбички, бактерии, вируси, прион, дрожди, протисти.
Оригинална карта на Джон Сноу, показваща къде са живели хората, заболели от холера по време на епидемията в Лондон през 1854 г.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява теорията за зародишите на болестите?
О: Зародишната теория за болестите е теория в биологията, която твърди, че малки организми, известни също като микроби, причиняват някои болести. Тези болести се наричат инфекциозни и предизвикват реакция в организма на заразените.
Въпрос: Какво според хората е причинявало болестите преди изобретяването на микроскопа?
О: Преди изобретяването на микроскопа хората са вярвали, че причината за болестите е "лошият въздух" от миризливите сметища и гниещото месо. Хората са смятали, че покриването на устата и носа с кърпа ще им помогне да филтрират "лошия въздух". Учените и лекарите използвали чесън и парфюми, за да се предпазят от този лош въздух.
Въпрос: Какво представлява абиогенезата?
О: Абиогенезата е стара теория, която твърди, че живите същества могат да се образуват спонтанно от малки частици или парчета материя, като гниещо месо или други органични материали.
В: Кой открива, че мухите снасят яйца, които се превръщат в червеи?
О: Франческо Реди (18 февруари 1626 г. - 1 март 1697 г.) открива, че мухите снасят яйца, които се превръщат в червеи, чрез проведени от него експерименти със запечатани буркани, съдържащи месо.
В: Как учените доказват, че болестите не идват от замърсения въздух?
О: Учените доказват, че болестите не идват от замърсения въздух, като провеждат експерименти, които показват как микробите разпространяват инфекцията, а не как тя се причинява от лошия въздух или от спонтанно възникване.
В: Каква реакция предизвиква тялото на човек, когато е заразено с микроби?
О: Когато тялото на човек е заразено с микроби, то има имунна реакция, известна като болест.
