Обикновеното шимпанзе (Pan troglodytes), известно още като здраво шимпанзе, е вид човекоподобна маймуна. Обикновеното шимпанзе често е наричано шимпанзе (или просто "шимпанзе"), въпреки че това може да се използва и за двата вида от род Pan: обикновеното шимпанзе и близкородственото бонобо. Доказателствата от вкаменелости и ДНК секвенции показват, че двата вида шимпанзета са най-близките живи роднини на съвременните хора.

Обикновеното шимпанзе е по-едро от бонобо, тежи между 40 и 65 кг и е с размери от около 1,3 до 1,6 м от главата до опашката. Бременността му е осем месеца. Младенецът се отбива на около тригодишна възраст, но обикновено поддържа близки отношения с майка си още няколко години; той достига полова зрялост на 8-10-годишна възраст, а продължителността на живота му в плен е около 50 години.

Морфология и разграничителни белези

Обикновените шимпанзета имат здраво мускулесто тяло, дълги ръце и къси крака, което им позволява да се движат ефективно както по земята (с „ходене по кокалчетата“ – knuckle-walking), така и по дърветата. Покритието от косми варира от черно до тъмнокафяво; лицето е голо и често с ясно изразена експресия. Има полова диморфия: мъжките обикновено са по-едри и по-силни от женските, а при някои популации могат да се наблюдават различия в телесната маса и поведението.

Разпространение и местообитание

Видът обитава гори, горични ръбове, влажни и сухи савани и хабитати с мозайка от дървета и открити площи в Западна и Централна Африка. В ареала му се включват страни от крайбрежието до вътрешността на континента — от Гвинея и Сиера Леоне на запад до части от Централноафриканската република и западна Уганда на изток. Общата оценка на популацията в природата е между 170 000 и 300 000 индивида, въпреки че плътността и броят варират значително между отделните региони.

Поведение и социална структура

Обикновените шимпанзета живеят в т.нар. фушън-фюжън (fission–fusion) общества — големи общности от 15 до 150 членове, които през деня се разделят на по-малки подгрупи в зависимост от наличието на храна и социалните връзки. Социалната система е сложна и обикновено доминирана от мъжките; вътрешните отношения са изградени чрез коалиции, алианси и ритуализирани демонстрации.

Въпреки че много спорове се решават чрез заплахи, бравада и демонстрации, обикновените шимпанзета могат да проявяват и агресия — включително организирани междугрупови нападения, които в редки случаи водят до смъртни случаи. Те следят и защитават територията си чрез патрули и сигнализиране.

Хранене и използване на инструменти

Шимпанзетата са всеядни с диета, включваща плодове, листа, цветя, насекоми, ядки, семена и, при някои популации, малки животни и месо. Те са известни със сложното си използване на инструменти:

  • „Риболов“ за термити и мравки чрез модифицирани пръчки;
  • чупене на ядки с камъни в някои западноафрикански групи;
  • правене на „листни гъби“ (leaf-sponges) за събиране на вода;
  • изработване на заострени пръчки за измъкване на сенегалски храсталаци от дупки в дърветата;
  • документално регистрирана употреба на заострени пръчки (копия на оръжие) за лов на дребни бозайници в някои популации.

Употребата на инструменти и конкретните техники се различават между групите — това се разглежда като форма на култура при шимпанзетата, тъй като определени навыци се предават социално и не са универсални за вида.

Когнитивни способности

Шимпанзетата демонстрират високо ниво на интелигентност: способност за решаване на проблеми, планиране, използване и модифициране на инструменти, разпознаване на себе си в огледало, емпатия и имитация. Изследванията показват, че те имат сложни социални познания, помнят взаимоотношения и позиции в йерархията и могат да формират коалиции с дългосрочни цели.

Размножаване и жизнен цикъл

Женските имат овулация и периоди на плодност, които са видими по поведението и понякога по физически белези. Повечето раждания са на едно малко; интервалът между ражданията (inter-birth interval) обичайно е няколко години (често 4–6 години), тъй като майките инвестират много в отглеждането на малките. Младите остават под грижите на майката за продължително време, учейки се на хранене, използване на инструменти и социални умения. Половата зрялост настъпва предимно между 8-10 години при женските; мъжките често достигат пълна социална и репродуктивна зрялост по-късно.

Заплахи и опазване

Обикновеното шимпанзе е включено в Червения списък на IUCN като застрашен вид. Основните заплахи са:

  • Загуба и фрагментация на местообитанията — вследствие на селскостопанско разширение, обезлесяване, добив на дървесина и инфраструктурни проекти;
  • Бракониерство и търговия с месо от дивеч (bushmeat) — ловът за храна и незаконната търговия намаляват числеността и нарушават социалните структури;
  • Болести — шимпанзетата са чувствителни към човешки патогени (включително респираторни инфекции и болести като Ебола), които могат да предизвикат смъртни епизоди в популациите;
  • Търговия с диви животни и незаконно задържане — изземането на малки за домашни любимци или за развлекателната индустрия оказва допълнителен натиск;
  • Конфликти с хора — унищожаване на посеви и нападения върху добитък водят до човешко-шимпанзев конфликт.

За опазването на вида се прилагат редица мерки: създаване и управление на национални паркове и резервати, антропологично и екологично образование на местните общности, програми за противодействие на бракониерството, микроскопско наблюдение за болести и рехабилитационни центрове за конфискувани или пострадали животни. Успехът често зависи от съчетание между защита на местообитанията, подкрепа за местните хора и международно сътрудничество.

Роля в науката и етика

Обикновените шимпанзета са обект на дългогодишни изследвания в поведенческата биология, антропологията и когнитивните науки. Те дават ключови сведения за еволюцията на социалното поведение и използването на инструменти при приматите. Поради високата им интелигентност и чувствителност, етичните въпроси относно изследванията, задържането в плен и експлоатацията са централни в съвременната наука и законодателство.

Опазването на обикновеното шимпанзе изисква интегриран подход, който комбинира научни изследвания, запазване на местообитанията, работа с местните общности и строга законодателна защита. Само така може да се гарантира, че този близък роднина на човека ще оцелее в природата за идните поколения.