Обикновено шимпанзе (Pan troglodytes) — биология, поведение и заплахи

Обикновено шимпанзе (Pan troglodytes) — изчерпателен преглед на биологията, социалното поведение и заплахите за оцеляване; как да ги опазим и разберем.

Автор: Leandro Alegsa

Обикновеното шимпанзе (Pan troglodytes), известно още като здраво шимпанзе, е вид човекоподобна маймуна. Обикновеното шимпанзе често е наричано шимпанзе (или просто "шимпанзе"), въпреки че това може да се използва и за двата вида от род Pan: обикновеното шимпанзе и близкородственото бонобо. Доказателствата от вкаменелости и ДНК секвенции показват, че двата вида шимпанзета са най-близките живи роднини на съвременните хора.

Обикновеното шимпанзе е по-едро от бонобо, тежи между 40 и 65 кг и е с размери от около 1,3 до 1,6 м от главата до опашката. Бременността му е осем месеца. Младенецът се отбива на около тригодишна възраст, но обикновено поддържа близки отношения с майка си още няколко години; той достига полова зрялост на 8-10-годишна възраст, а продължителността на живота му в плен е около 50 години.

Морфология и разграничителни белези

Обикновените шимпанзета имат здраво мускулесто тяло, дълги ръце и къси крака, което им позволява да се движат ефективно както по земята (с „ходене по кокалчетата“ – knuckle-walking), така и по дърветата. Покритието от косми варира от черно до тъмнокафяво; лицето е голо и често с ясно изразена експресия. Има полова диморфия: мъжките обикновено са по-едри и по-силни от женските, а при някои популации могат да се наблюдават различия в телесната маса и поведението.

Разпространение и местообитание

Видът обитава гори, горични ръбове, влажни и сухи савани и хабитати с мозайка от дървета и открити площи в Западна и Централна Африка. В ареала му се включват страни от крайбрежието до вътрешността на континента — от Гвинея и Сиера Леоне на запад до части от Централноафриканската република и западна Уганда на изток. Общата оценка на популацията в природата е между 170 000 и 300 000 индивида, въпреки че плътността и броят варират значително между отделните региони.

Поведение и социална структура

Обикновените шимпанзета живеят в т.нар. фушън-фюжън (fission–fusion) общества — големи общности от 15 до 150 членове, които през деня се разделят на по-малки подгрупи в зависимост от наличието на храна и социалните връзки. Социалната система е сложна и обикновено доминирана от мъжките; вътрешните отношения са изградени чрез коалиции, алианси и ритуализирани демонстрации.

Въпреки че много спорове се решават чрез заплахи, бравада и демонстрации, обикновените шимпанзета могат да проявяват и агресия — включително организирани междугрупови нападения, които в редки случаи водят до смъртни случаи. Те следят и защитават територията си чрез патрули и сигнализиране.

Хранене и използване на инструменти

Шимпанзетата са всеядни с диета, включваща плодове, листа, цветя, насекоми, ядки, семена и, при някои популации, малки животни и месо. Те са известни със сложното си използване на инструменти:

  • „Риболов“ за термити и мравки чрез модифицирани пръчки;
  • чупене на ядки с камъни в някои западноафрикански групи;
  • правене на „листни гъби“ (leaf-sponges) за събиране на вода;
  • изработване на заострени пръчки за измъкване на сенегалски храсталаци от дупки в дърветата;
  • документално регистрирана употреба на заострени пръчки (копия на оръжие) за лов на дребни бозайници в някои популации.

Употребата на инструменти и конкретните техники се различават между групите — това се разглежда като форма на култура при шимпанзетата, тъй като определени навыци се предават социално и не са универсални за вида.

Когнитивни способности

Шимпанзетата демонстрират високо ниво на интелигентност: способност за решаване на проблеми, планиране, използване и модифициране на инструменти, разпознаване на себе си в огледало, емпатия и имитация. Изследванията показват, че те имат сложни социални познания, помнят взаимоотношения и позиции в йерархията и могат да формират коалиции с дългосрочни цели.

Размножаване и жизнен цикъл

Женските имат овулация и периоди на плодност, които са видими по поведението и понякога по физически белези. Повечето раждания са на едно малко; интервалът между ражданията (inter-birth interval) обичайно е няколко години (често 4–6 години), тъй като майките инвестират много в отглеждането на малките. Младите остават под грижите на майката за продължително време, учейки се на хранене, използване на инструменти и социални умения. Половата зрялост настъпва предимно между 8-10 години при женските; мъжките често достигат пълна социална и репродуктивна зрялост по-късно.

Заплахи и опазване

Обикновеното шимпанзе е включено в Червения списък на IUCN като застрашен вид. Основните заплахи са:

  • Загуба и фрагментация на местообитанията — вследствие на селскостопанско разширение, обезлесяване, добив на дървесина и инфраструктурни проекти;
  • Бракониерство и търговия с месо от дивеч (bushmeat) — ловът за храна и незаконната търговия намаляват числеността и нарушават социалните структури;
  • Болести — шимпанзетата са чувствителни към човешки патогени (включително респираторни инфекции и болести като Ебола), които могат да предизвикат смъртни епизоди в популациите;
  • Търговия с диви животни и незаконно задържане — изземането на малки за домашни любимци или за развлекателната индустрия оказва допълнителен натиск;
  • Конфликти с хора — унищожаване на посеви и нападения върху добитък водят до човешко-шимпанзев конфликт.

За опазването на вида се прилагат редица мерки: създаване и управление на национални паркове и резервати, антропологично и екологично образование на местните общности, програми за противодействие на бракониерството, микроскопско наблюдение за болести и рехабилитационни центрове за конфискувани или пострадали животни. Успехът често зависи от съчетание между защита на местообитанията, подкрепа за местните хора и международно сътрудничество.

Роля в науката и етика

Обикновените шимпанзета са обект на дългогодишни изследвания в поведенческата биология, антропологията и когнитивните науки. Те дават ключови сведения за еволюцията на социалното поведение и използването на инструменти при приматите. Поради високата им интелигентност и чувствителност, етичните въпроси относно изследванията, задържането в плен и експлоатацията са централни в съвременната наука и законодателство.

Опазването на обикновеното шимпанзе изисква интегриран подход, който комбинира научни изследвания, запазване на местообитанията, работа с местните общности и строга законодателна защита. Само така може да се гарантира, че този близък роднина на човека ще оцелее в природата за идните поколения.

Хранителни навици на шимпанзетата

Джейн Гудол открива, че шимпанзетата ловуват и се хранят с по-малки примати като маймуните колобус. Гудол наблюдава как ловна група изолира колобус високо на едно дърво, блокира всички възможни изходи, след което едно шимпанзе се изкачва нагоре, улавя и убива колобуса. След това останалите взели части от трупа, споделяйки ги с другите членове на групата в отговор на поведението на просия. Шимпанзетата в Гомбе убиват и изяждат до една трета от популацията на колобусите в парка всяка година. Само това е важно научно откритие, което оспорва досегашните схващания за храненето и поведението на шимпанзетата.

"Данните на Гудол от Гомбе накараха изследователите да се вгледат по-отблизо в ролята, която ловът играе в хранителните навици на шимпанзетата. Едно от последните проучвания в Гомбе например стига до заключението, че 45-те членове на една дружина изяждат един тон маймунско месо годишно. По време на един ловен излет шимпанзетата убиват 71 маймуни колобус за 68 дни; само едно шимпанзе убива 42 маймуни за пет години. Общо взето, шимпанзетата могат да убият и изядат една трета от популацията на колобусите в Гомбе всяка година. Изследователите са установили също така, че по-нископоставените мъжки често разменят месото срещу привилегии при чифтосване; подобни сделки могат да помогнат за предотвратяване на кръвосмешението, като не позволяват на една група мъжки да стане баща на повечето деца в дружината".

Zoom


По-възрастно мъжко шимпанзе, УгандаZoom
По-възрастно мъжко шимпанзе, Уганда

Агресия в отряда

Стряскаща и обезпокоителна е и тенденцията към агресия и насилие сред шимпанзетата. Гудол наблюдава, че доминиращите женски умишлено убиват малките на другите женски в групата, за да запазят господството си, като понякога стигат до канибализъм.

За това откритие тя казва: "През първите десет години на изследването вярвах, че шимпанзетата от Гомбе са по-скоро по-мили от хората. [...] После изведнъж открихме, че шимпанзетата могат да бъдат жестоки - че и те като нас имат тъмна страна на природата си". Тези открития преобръщат познанията ни за поведението на шимпанзетата. Те бяха още едно доказателство за социалните прилики между хората и шимпанзетата, макар и в много по-мрачен план.

Агресия между групите

Ако могат, мъжките шимпанзета се опитват да убият мъжките членове на съседните групи. Мъжките се сработват, когато забележат възможност за светкавично нападение над изолиран мъжки от другата група. Те го убиват. В Гомбе, Танзания, през 70-те години на ХХ в. е наблюдавано как една група убива седем свои съседи един по един, докато всички изчезнат. Това може да се случи с години, но когато се случи, останалите женски и съседната територия се присъединяват към по-голямата група. Подобни нападения са внимателно планирани, извършват се само когато има вероятност за успех и се извършват в тишина. Поведението им е съвсем различно от всяко друго поведение, познато при шимпанзетата:

"На всеки две седмици мъжките екземпляри се привличат от неизвестен сигнал, за да влязат много тихо, поединично, в съседна територия и да нападнат уязвим мъжки екземпляр... преобладаващите цели са други мъжки екземпляри". 249

Предимството на мъжете, които триумфират, е, че раждат повече деца. Тяхното племе също така владее по-голяма територия и така има достъп до повече храна. Няколко автори правят връзка между това поведение и произхода на човешките войни.

Отчет за агресията

  • "Открито е най-бруталното общество на шимпанзета | Възходът на маймуните воини" [1] Изследователите разказват за своите открития в YouTube.

Въпроси и отговори

В: Какво е научното наименование на обикновеното шимпанзе?


О: Научното име на обикновеното шимпанзе е Pan troglodytes.

В: Колко тежи едно обикновено шимпанзе?


О: Обикновеното шимпанзе обикновено тежи между 40 и 65 кг.

В: Колко е дълъг периодът на бременност при обикновеното шимпанзе?


О: Периодът на бременност при обикновеното шимпанзе е осем месеца.

В: На каква възраст малките шимпанзета достигат полова зрялост?


О: Малките шимпанзета достигат полова зрялост на около 8-10 години.

В: Каква е средната продължителност на живота на обикновеното шимпанзе, отглеждано в плен?


О: Средната продължителност на живота на обикновеното шимпанзе в плен е около 50 години.

В: Какви видове инструменти използват шимпанзетата?



О: Известно е, че шимпанзетата използват пръчки, камъни, трева и листа като инструменти за получаване на мед, термити, мравки, ядки и вода. Виждали са също така да правят заострени пръчки, за да изкарват сенегалски храсталаци от малки дупки в дърветата.

Въпрос: Включен ли е видът в Червения списък на IUCN като застрашен вид?



О: Да, обикновеното шимпанзе е включено в Червения списък на IUCN като застрашен вид, като числеността на популацията му се оценява на 170 000 до 300 000 индивида.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3