Денисовците или денисовските хоминини са архаични хора от рода Homo. Те вероятно представляват отделна изчезнала група — възможно е да става дума за отделен вид или за подвид на Homo, но класификацията остава предмет на научни дискусии.
За първи път останки, свързани с тази група, бяха идентифицирани през март 2010 г. в пещерата Денисова, разположена в планината Алтай в Сибир. Тази пещера е била обитавана последователно от неандерталци и съвременни хора, а археологичният контекст показва многослойна, дългосрочна човешка активност в района.
Първият идентифициран фосил е фрагмент от пръстова кост (фаланга) от млада жена, датиран на около 41 000 години. По-късно от същата пещера и околности бяха намерени и други останки — зъби и допълнителни кости — а също така и вероятно свързаното с денисовците Баишея (Xiahe) мандибуларно находище от тибетското плато, което подсказва по-широко географско разпространение на тези хора в Азия.
Генетични данни и връзки
Анализът на митохондриалната ДНК (мтДНК) от пръстовата кост показа, че тази митохондриална линия е значително различна от тази на неандерталците и от вариациите, характерни за съвременните хора. По-късното секвениране на ядрения геном от този екземпляр даде по-пълна картина: то показа, че денисовците са били близки родственици на неандерталците и че и двете групи споделят общ прародител, различен от клонa, довел до съвременните хора. Оценките за времето на тези разделяния варират в зависимост от използваните методи — говори се за стотици хиляди години (а не точно един милион), както и за по-дълбоки различия в някои митохондриални линии, което може да отразява сложна демографска история и евентуална древна хибридизация.
Влияние върху съвременните популации
Геномните изследвания показаха, че някои съвременни човешки популации носят следи от денисовска наследствена връзка. При хора от Океания (особено папуаси и меланезийци) делът на денисовската ДНК е по-висок — оценките варират, но за някои популации стойностите достигат няколко процента. Някои изследвания посочват, че около 3–6 % от генетичния материал при отделни популации в Меланезия и Австралия има произход, свързан с денисовци; при други азиатски популации се открива по-малък, но значим дял. Освен това има доказателства, че съществуват поне няколко различни денисовски групи, които са влизали в контакт и с различни модерни човешки популации в различни периоди.
Пример за функционална реликва от този генетичен обмен е генът EPAS1, свързан с адаптация към живот на голяма надморска височина при тибетците — предполага се, че този адаптационен вариант е унаследен чрез генетично включване от популация, близка до денисовците.
Морфология, разпространение и оставащи въпроси
Поради ограничените фосилни находки морфологията на денисовците остава слабо документирана. Някои от находките (като зъби и мандибули) показват особености, различни от типичните неандерталски и съвременни човешки черти — например големи коронки на зъбите. Откритията от Алтай и Тибет сочат, че денисовците са населявали различни части на Азия и че вероятно са били генетично и екологично разнообразна група.
Остават множество открити въпроси: дали денисовците трябва да се третират като отделен вид, какво е било тяхното пълно географско разпространение, какви са били взаимоотношенията им с неандерталците и модерните хора в различни региони и периоди, и каква е била вътрешната им генетична вариабилност. Нови археологически находки и напредъкът в древния геном ще продължат да уточняват картината през следващите години.
Кратко обобщение: денисовците са архаична група от рода Homo, открита първоначално през 2010 г. в пещера Денисова. Генетичните данни показват, че те са близки до неандерталците, но също така генетично различни, а следи от тяхната ДНК са открити в съвременни популации, особено в Океания и части от Азия.
