Yamato kotoba

Как се пише yamato kotoba

Обикновено думите, които съдържат само едно канджи, са ямато котоба, като например катана (канджи: 刀, хирагана: かたな, със значение: меч), сакана (канджи: 魚, хирагана: さかな, със значение: риба), ками (канджи: 紙, хирагана: (канджи: 山, хирагана: やま, значение: планина) те (канджи: 手, хирагана: て, значение: ръка) и ойогу (канджи и хирагана: 泳ぐ, само хирагана: およぐ, значение: плуване). Повечето канджи (японската версия на китайските йероглифи) имат два различни вида произношение - on'yomi (произношението на канджи, заимствано от китайски) и kun'yomi (родното произношение на японските думи, които използват канджи). Думите Yamato kotoba използват kun'yomi на канджи.

Тъй като on'yomi произлиза от китайските едносрични думи (думи само с една сричка), те самите също са само с една сричка и подобно на китайските могат да имат CV или CVC структура. Например, on'yomi за следните канджи 刀, 魚, 紙, 山, 手 и 泳 са tō, shi, san, shu и ei. Въпреки това kun'yomi може да има една или няколко срички и тези срички обикновено са CV структура, като примерите, дадени по-горе.

Тъй като в японския език се използват три различни писмени системи, дори yamato kotoba може да се напише по няколко различни начина. Например думата "суши" може да бъде написана изцяло на хирагана като すし, изцяло на катакана като スシ, на канджи като 鮨 или 鮓, или на атеджи (канджи, използвани само за да покажат произношението на думата, а не нейното значение) като 寿司 или 壽司.

Канджи обикновено показва основното значение на думата. Макар че съществителните имена обикновено се пишат само с канджи, те могат да се пишат и с кана, ако са много често срещани думи, като суши, или ако канджито им не е добре познато, не е част от джойо канджи (стандартен списък от 1945 канджи, които се очаква да знаят всички възрастни японци) или е твърде трудно да се запомни как се пишат, като бара, чието канджи е 薔薇, но обикновено се пише само като ばら на хирагана или като バラ на катакана.

Японците също така измислят много собствени канджи, за да назоват неща, които могат да се намерят в Япония, но не и в Китай (обикновено растения и животни). Те се наричат кокуджи (канджи: 国字, хирагана: こくじ), което означава "национални йероглифи", или уасей-канджи (канджи: 和製漢字, хирагана: わせいかんじ), което означава "японски китайски йероглифи". Кокуджи включва имена на риби като иваши (канджи: 鰯, хирагана: いわし, значение: сардина), тара (канджи: 鱈, хирагана: たら, значение: треска) и кису (канджи: 鱚, хирагана: きす, значение: (канджи: 樫, хирагана: かし, значение: вечнозелен дъб), суги (канджи: 椙, хирагана: (канджи: 椛, хирагана: かば/もみじ, означаващо: бреза/явор) и kaba или momiji (канджи: 椛, хирагана: かば/もみじ, означаващо: бреза/явор). Повечето канджи имат само kun'yomi, защото са yamato kotoba, но някои канджи имат и on'yomi, като 働 (on'yomi: dō どう, kun'yomi: hatara(ku) はたら(く), със значение: работа), а някои имат само on'yomi, като 腺 (on'yomi: sen せん, със значение: жлеза).

Ямато котоба части на речта

Други думи със съдържание, като глаголи, прилагателни и наречия, обикновено се изписват в комбинация от канджи и хирагана, като коренът на думата се изписва с канджи, а флективните морфеми (частите на думата, които не променят основното значение на корена на думата) се изписват с хирагана. Например местният японски глагол, означаващ "плувам", е oyogu в обикновената си форма, където се записва като 泳ぐ в канджи и хирагана. Канджи 泳 показва значението на глагола, а ぐ (gu), както е в oyo-gu, показва, че думата е в обикновената си форма. Вежливата форма на "да плувам" е oyogimasu, която се изписва като 泳ぎます в канджи и хирагана. Отново има същите канджи, но завършва с различни срички ぎます (gi-ma-su), както в oyo-gimasu, за да покаже, че думата е в учтива форма. Прилагателните имена в родния японски език обикновено завършват на сричката い (-i), като например думата хаяи (канджи и хирагана: 速い, само хирагана: はやい, със значение: бърз), такаи (канджи и хирагана: 高い, само хирагана: たかい, със значение: висок, висока) и оокии (канджи и хирагана: 大きい, само на хирагана: おおきい, със значение: голям или голяма), докато местните японски наречия са просто прилагателни, които завършват на く (-ку), а не на い, като хаяку (канджи и хирагана: 速く, само на хирагана: はやく, със значение: бързо).

Съществителните имена, основани на прилагателни имена, завършват на сричката さ (-са), като например хаяса (канджи и хирагана: 速さ, само хирагана: はやさ, значение: скорост), такса (канджи и хирагана: (канджи и хирагана: 高さ, само хирагана: たかさ, значение: височина) и ookisa (канджи и хирагана: 大きさ, само хирагана: おおきさ, значение: размер/големина).

Понякога съществителните имена в японския език могат да бъдат написани с няколко канджи. Обикновено това са собствени съществителни, като например фамилни имена или имена на населени места. Японските фамилни имена обикновено са yamato kotoba, като например Танака (канджи: 田中, хирагана: たなか), Ямамото (канджи: 山本, хирагана: やまもと) и Кобаяши (канджи: 小林, хирагана: こばやし). Повечето японски топоними също са ямото котоба, като Ōсака (канджи: 大阪, хирагана: おおさか), Ехиме (канджи: 愛媛, хирагана: えひめ) и Хирошима (канджи: (канджи: 広島, хирагана: ひろしま), въпреки че има и много японски места с имена на китайска основа, като Токьо (канджи: 東京, хирагана: とうきょう), Mt. Фуджи или Фуджи-сан (канджи: 富士山, хирагана:ふじさん) и Хоншу (канджи: 本州, хирагана: ほんしゅう).

Въпреки че обикновено кардиналните числа (числата за измерване на нещата) в японския език се основават на китайски думи, повечето ординални числа (числата за подреждане на нещата) и дори някои думи за измерване използват местни японски думи. В следващата таблица са показани китайско-японски цифри (японски цифри, основани на китайски) отляво и местни японски цифри отдясно.