Уейд-Гайлс — система за романизация на китайския език (история и правила)

История и правила на Уейд-Гайлс — класическа система за романизация на китайския: апострофи, произношение, сравнение с пинин и употреба в Тайван.

Уейд-Гайлс (опростен китайски: 威妥玛拼音 или 韦氏拼音; традиционен китайски: 威妥瑪拼音; пинин: wēituǒmǎ pīnyīn), понякога съкратено Уейд, е система за романизация на китайския език. Тя се основава на формата на мандарин, използвана в Пекин. Системата е създадена от Томас Уейд в средата на XIX век и е напълно развита в китайско-английския речник на Хърбърт Джайлс от 1892 г.

Къде и кога се е използвала

Уейд-Гайлс беше основната система за транслитерация в англоговорящия свят през по-голямата част от 20-и век. Тя е служила като стандарт в много академични издания, речници и пътеводители и се вижда във всички книги за Китай, публикувани преди края на 1970-те години. Системата замества по-старите романизации, базирани на Нанкин, които са били разпространени до края на XIX век. Във втората половина на XX век Уейд-Гайлс постепенно е заменена от Pinyin, но все още се използва в Тайван (Република Китай)) и в множество исторически и литературни названия.

Основни принципи и характерни особености

Една от най-разпознаваемите особености е използването на апостроф за отбелязване на аспирирани съгласни или „дихателни“ съгласни. Това разграничение е важно, защото в китайския език разликата не е между звучни и беззвучни съгласни, както в английския, а между аспирирани и неаспирирани. Например:

• пининът ping се записва в Уейд-Гайлс като p'ing (аспирирано p),
• а пининът bing се записва като ping (неаспирирано p — в пининът това е b).

Апострофът прави ясна фонетична разлика, но тъй като е нетипичен за повечето западни езици, често се пренебрегва при четене или преписване — което води до неправилни произношения. Такива варианти, при които апострофът се игнорира, са известни като „бастардизирани Уейд-Гайлс“ и са причина за популярни варианти като tao вместо dao, tai chi вместо T'ai chi и kung fu вместо gōngfu.

Други правописни и типографски черти

Освен апострофа, Уейд-Гайлс има някои отличителни практики:

• често използва тирета или интервали за разграничаване на срички в собствените имена (напр. Pei-ching за съвременния Пекин),
• използва съчетания от букви, различни от пинин за представяне на определени звуци (например hs, ch, ch', hsu и т.н.),
• в академични издания тоновете често са обозначавани чрез диакритични знаци или с надписани цифри, но в масовите английски и български текстове тоновите знаци обичайно се изпускат — което допълнително увеличава двусмислието за произношението.

Сравнение с пинин (Pinyin)

Основните разлики между Уейд-Гайлс и съвременния Pinyin са:

• Начин на означаване на аспирацията: Уейд-Гайлс използва апостроф за аспирация, докато пинин използва отделни букви, които не изискват апостроф (b/p, d/t, g/k и т.н.).
• Графични форми: Някои консонантни комбинации са представени с различни букви — например звуците, които в пинин се пишат с j, q, x, са в Уейд-Гайлс записвани по друг начин (различните системи имат различни съпоставяния), поради което едно и също място или име може да изглежда много различно в двете системи.
• Тонове: Пинин е стандартизирал правилата за изписване на тоновете (диакритични знаци върху гласните или номера), докато в практиката на Уейд-Гайлс тоновете често липсват, особено в непрофесионални текстове.

Примери и често срещани форми

Някои известни думи и имена, които в български и английски имат форми, възникнали чрез Уейд-Гайлс или чрез исторически романизации, са:

• Tao (Уейд-Гайлс) = Dao (пинин) — пример: Tao Te Ching (по-често в съвременни издания: Dao De Jing).
• T'ai Chi = Taiji (пинин).
• Kung-fu = Gongfu (пинин).
• Peking / Pei-ching = Beijing.
• Chungking = Chongqing.
• Chiang Kai-shek (историческо име в Уейд-Гайлс) = Jiang Jieshi (пинин).

Критика и значение днес

Уейд-Гайлс често е критикувана заради объркващите си графични решения за непосветените читатели (особено апострофа и различните съчетания консонанти), както и заради често изпусканите тонове. Все пак системата има историческо и академично значение: много класически източници, книги и имена в западната литература са запазили Уейд-Гайлс правописа си. В съвременна практика Pinyin е международният стандарт, но в лингвистиката, историята и при някои топоними и лични имена употребата на Уейд-Гайлс продължава да е разпространена.

В обобщение: Уейд-Гайлс е важна историческа система за романизация на китайския език с отличителни фонетични принципи (особено маркирането на аспирацията с апостроф), която въпреки постепенното си оттегляне от официалния статут остава видима в множество съвременни и исторически текстове.

Въпроси и отговори

В: Какво е Уейд-Гилес?

В: Кога заменя другите системи за романизация?

В: Как се използва днес?

В: Каква функция има Wade-Giles за отбелязване на аспирирани съгласни?

В: Защо китайският език няма гласни стопсъчетания, фрикативи или африкати като английския?

Въпрос: Какво се случва, когато хора, които не знаят правописа на Уейд-Джайлс, четат думи с апостроф?

Търсене по буква