Аспирацията е фонетично явление, при което след освобождаването на съгласна (най-често стоп или африката) следва кратка струя въздух — често чувана и усещана като „пухка“ на въздуха. Практически тест е да задържите лист хартия пред устата: при произнасяне на аспирирана съгласна листът се помръдва, а при неаспирирана — не. Аспирацията не е самостоятелен „въздухов звук“, а характеристика на съгласния, отразяваща наличието на допълнителен поток въздух след релийса на звука.
Кога се среща и какви звуци засяга
Аспирацията обичайно засяга предимно беззвучни стопи и някои африкати. В много езици тя е алофонна (непроменя смисъла), а в други — фонемна (променя значението). Примери:
- В английския беззвучните стопи и африкати, които се намират в началото на ударена сричка, обикновено са аспирирани (напр. първите звуци в "pick", "tick", "kick", "chick").
- В някои езици (например хинди, тайски, корейски) аспектът на аспирация е фонемен — т.е. разликата между аспириран и неаспириран съгласен може да различава думи.
- В мандаринския (стандартния китайски) липсват типичните озвучни стопи (като /b, d, g/) и основният начин да се различат съответните серии е именно чрез аспирация: pinyin означава аспирано/неаспирано разделение чрез различни букви.
Условности в английския
В английския аспирацията е позиционно обусловена, а не фонемна: звуците /p, t, k, t͡ʃ/ са аспирирани в началото на ударена сричка — /pʰɪk/, /tʰɪk/, /kʰɪk/, /t͡ʃʰɪk/ (pick, tick, kick, chick). След /s/ или в среща с предходна съгласна те обикновено са неаспирирани: например /p/ в "spin" е [p], докато в "pin" е [pʰ]; /t/ в "stop" е неаспириран, в "top" — аспириран. По същия начин африкатите и фрикативите рядко проявяват силна аспирация в повечето езици, въпреки че африкати като /t͡ʃ/ могат да бъдат аспирирани.
Отбелязване в IPA
В Международния фонетичен азбучник (IPA) аспирираните беззвучни съгласни се маркират със супскриптен символ ʰ след звука: например /pʰ/, /tʰ/, /kʰ/, /t͡ʃʰ/. За т.н. „озвучени аспирирани“ звуци в индийските езици (които реално са със breathy voice — дрезгаво/дихателно озвучаване), често се използва супскриптният знак ʱ, както в името Bhattacharya, където буквосъчетанието "bh" представя звук, който в IPA може да се запише като /bʱ/.
Примери и системи на писане
- Английски: "pick" — /pʰɪk/, "spin" — /spɪn/ (без аспирация след /s/).
- Хинди (и другите индоарийски езици): пара като /k/ vs /kʰ/ различават думи; писмено често се отбелязва с букви като "k" срещу "kh".
- Пинин (пинин) за китайски: в системата на pinyin аспирираните звуци се изобразяват като беззвучните, познати на говорещите английски (p, t, k), а неаспирираните — с букви, които в английски контекст означават звучни (b, d, g). Например думата "Gaokao" (Gāokǎo) се транскрибира на IPA приблизително като /kau̯.kʰau̯/ (без отбелязване на тоновете в тази примерна транскрипция).
- Wade–Giles (стара транскрипция за китайски): използва апостроф за маркиране на аспирация вместо отделна буква (напр. "Kaok'ao" за същата двойка, показвайки k' = аспириран).
Технически бележки
- Аспирацията се измерва акустично чрез VOT (voice onset time) — времето между релийса на съгласната и началото на звукообразуването на следващата гласна. При аспирираните беззвучни стопи VOT обикновено е положително и може да бъде десетки милисекунди.
- Разлика между аспирация и breathy voice: при истинската аспирация след релийса на съгласната има силен въздушен поток, характерен за беззвучен съгласен; при breathy voice има едновременно озвучаване, но с дрезгав (дишещ) тембър — това е характерно за „озвучени аспирирани“ звуци в някои езици и се отбелязва с ʱ.
- Не всички езици използват аспирация по същия начин: в някои тя е фонемна (ражда минимални двойки), в други — алофонна (позволява се в определени позиции), а в още други — липсва или има много слаба проява.
По-долу са още няколко примерни трансформации в IPA, които вече бяха споменати: /pʰɪk/, /tʰɪk/, /kʰɪk/, /t͡ʃʰɪk/ (pick, tick, kick, chick). За името Bhattacharya се използва /bʱ/ за предаването на „bh“; за китайската "Gaokao" (Gāokǎo) примерната транскрипция без тонове е /kau̯.kʰau̯/.