Китайско‑виетнамските йероглифи (на виетнамски: Hán Nôm) представляват набор от знаци в китайски стил, които се използват както за записване на китайски, така и — със специфични четения и адаптации — за записване на виетнамски. Когато тези знаци се използват за предаване на виетнамски думи и форми, те обикновено се означават като Nôm (чữ Nôm). Същите или близки форми на йероглифи могат да се използват и за писане на китайски език; в такъв случай те се четат по начина, известен като китайско‑виетнамско (Sino‑Vietnamese) четене — често наричано Han‑Viet. Han‑Viet осигурява фонетични стойности на знаците за виетнамски читатели и играе ролята на мост между писмените форми на китайски и виетнамския език (по смисъл е аналогично на системи за транскрипция, като пинин, но не е тяхна буквена замяна, а исторически слоят произношения).

Произход и историческо използване

Някои от тези знаци са общи с употребата в Китай, докато други са възникнали и се използват само във Виетнам. Въвеждането на китайските йероглифи във Виетнам започва още по време на инвазията на империята Хан през 111 г. пр.н.е., след което китайското писмо остава основна литературна и административна писменост в продължение на векове. Дори след обявяването на независимост през 939 г., във Виетнам продължават да се използват класически китайски за официални, религиозни и образователни цели.

През вековете във Виетнам се развиват две паралелни практики:

  • използване на стандартни китайски йероглифи (чữ Hán) за изписване на китайски думи и заемки, и
  • създаване и адаптиране на знаци за специфично виетнамски думи и граматични елементи (чữ Nôm), които позволяват писмено предаване на местния език.

Структура и начини на образуване на знаците

Чифтът понятия chữ Hán и chữ Nôm отразява различните роли на тези знаци:

  • Чữ Hán — за думи и понятия заети от китайския език; те носят както семантика, така и връзка към китайската граматична традиция.
  • Чữ Nôm — състав от символи, много от които са създадени във Виетнам чрез:
    • фонетично заемане (използване на китайски знак за друго звучене),
    • семантично‑фонетични комбинации (модифициране или комбиниране на елементи),
    • нови, местни изобретения, комбиниращи компоненти за да предадат чисто виетнамски думи.

По този начин Nôm включва както пряко заети китайски йероглифи, така и уникални за Виетнам графеми. Стиловете и формите често варират регионално и исторически, което усложнява стандартизацията и декодирането на старите ръкописи.

Преход към латиница и съвременна история

През XIX и началото на XX век в страната нараства влиянието на европейски мисии и колониалната администрация; в същото време вече съществува систематизиран латински правопис за виетнамския език (quốc ngữ), разработен и популяризиран от мисионери и лингвисти. През XX век, особено в първата половина на столетието, настъпва масово преминаване от традиционните йероглифни писмености към латиница (quốc ngữ). Това довежда до постепенен упадък в употребата на chữ Hán и chữ Nôm в училищата, администрацията и печата.

Въпреки това интересът към традиционната писменост не изчезва. През 1970 г. в Ханой е основан Институтът "Хан‑Ном", който събира, съхранява и изучава документи, написани на традиционна писменост. Работата на института допринася за каталогизацията и дигитализацията на речници и ръкописи и за популяризирането на изследвания в областта на филологията, историята и етнологията.

Кодиране, дигитализация и съвременни предизвикателства

За да бъде възможно електронното използване и разпространение на тези знаци, Институтът "Хан‑Ном" е представил списък със 19 981 китайско‑виетнамски йероглифа за кодиране в Уникод. От този голям списък е формиран основен набор от 9 299 знака, считани за номски идеограми и приоритетни за въвеждане в стандартите за цифрова обработка. Включването на тези знаци в Unicode и създаването на подходящи шрифтове и инструменти значително улеснява изследването и опазването на Nôm наследството.

Все още има няколко предизвикателства:

  • вариантността и множеството локални форми на един и същ знак,
  • запазването и декодирането на ръкописни текстове с нестандартни графеми,
  • нуждата от по‑широко достъпни учебни материали, шрифтове и OCR-инструменти за Nôm,
  • и относително малкият брой специалисти, владеещи и речево, и графично знание за старите текстове.

Културно значение и възраждане

Чифтът Hán–Nôm има голямо културно и историческо значение за Виетнам: чрез тези писмени системи са записани класическата литература, историческите хроники, религиозните текстове и народните поетични произведения. През последните десетилетия се наблюдава нарастващ интерес към изучаването и дигитализацията на тези материали както във Виетнам, така и международно — в академични среди, музеи и сред културни дейци.

Бележка: Понятието Han‑Viet обозначава историческите китайски произношения, приети и адаптирани от виетнамската езикова традиция, и не е буквена транслитерация като съвременните системи за романизация, а фонетична слойна система, която позволява на виетнамци да четат и разбират класически китайски и китайски йероглифични текстове.