Китайско-корейският речник или ханджа-о (хангул: 한자어, ханджа: 漢字語) представлява китайската лексика, усвоена в корейския език. Тези думи често се наричат още синo-корейски думи и са резултат от дълга и многопластова езикова връзка между корейското общество и китайската културна традиция. Макар че корейският не е генетично свързан с китайските езици (китайските езици принадлежат към сино-тибетското семейство, а корейският обикновено се разглежда като езиков изолат), китайското влияние е било толкова силно, че значителна част от книжовната и научна лексика на корейския се състои от китайски заемки. Оценките варират, но традиционно се счита, че около 60% от думите в по-обширните речникови списъци на корейския имат китайски произход; въпреки това говорещите често използват повече коренни корейски думи в ежедневната разговорна реч. Това наподобява ситуацията в английския, където значителна част от лексиката идва от латински, френски и гръцки, но разговорната основа остава предимно родна.

Произход и вълни на заемане

Китайските думи в корейския не са дошли наведнъж, а в няколко вълни през вековете. Много от сричковите и морфемни елементи в съвременните синo-корейски думи отразяват произношения от Среднокитайски периоди. Някои думи са влезли директно от китайски, други — посредничещо чрез старокитайски писмени практики (한문, ханмун) или посредством японски (особено модерни научни и политически термини). В Япония през XIX–XX в. са образувани множество модерни термини от китайски корени (такива като 民主主義 — 민주주의, „демокрация“), и тези японски-образувани синограмни състави често са преминали и в корейския.

Фонетични промени и структура

Китайските заемки в корейския са адаптирани към корейската фонология. Много от съответствията между китайски знаци и корейски срички отразяват произношения от исторически периоди на китайския, а не съвременния мандарин. В резултат една и съща китайска графема може да има различни корейски четения в зависимост от историческия път на заемане или регионалните промени. Синo-корейските думи често функционират като морфеми, които се комбинират в двусрични или многосрични сложни думи (примерно за термини в науката, правото, администрацията и др.).

Писменост и съвременна употреба

Исторически корейците писали с китайски знаци (한자) и с латинизирана класическа китайска писменост (한문). През XV в. Крал Седжон създава хангул, който постепенно става основната писмена система за корейския. В XX век употребата на ханджа намалява значително: в Пхенян употребата е почти напълно забранена и образованието акцентира върху хангул, докато в Южна Корея ханджа все още се използва в някои контексти (например в правни и академични текстове, в лични имена и за разясняване на омоними), като също така остава част от учебната програма в намален обем.

Влиянието на японската окупация

По време на японската колониална администрация (1910–1945) корейците са били подложени на силен натиск да използват японски език и писменост. Част от съвременната корейска техническа и политическа лексика е била въведена или реформулирана чрез японския — много модерни термини, съставени от китайски корени, са научени на корейски чрез японския посредник и някои техни значения са били повлияни от японските употреби. След освобождението тези значения често останали в употреба в корейския. Примери за модерни политически и научни термини като 민주주의 (民主主義) и други многосъставни понятия са частично продукт на тази трансмисия.

Разлики между Северна и Южна Корея

След разделянето на Корейския полуостров на две държави — Северна и Южна Корея, езиковите политики и контактите с външния свят доведоха до различни развития. В Северна Корея употребата на ханджа е почти изцяло изоставена и много заемки от западни езици са заменени с неологизми от коренен произход. В Южна Корея, напротив, продължава навлизането на английски заемки и по-умерена употреба на ханджа в образователни и официални области. В резултат на това диалектите и книжовните практики в двете държави се развиват по различен начин, което се отразява както в лексиката, така и в правописа и терминологията.

Заключение

Китайските заемки (ханджа-о) са фундаментална част от корейската лексика и културен наследство. Те оформят предимно книжовната, научната и официалната терминология, докато разговорната реч запазва по-голям дял от коренните корейски думи. Историческите вълни на заемане, посредничеството на японския език през модерната епоха и различните езикови политики на Север и Юг обясняват защо влиянието на китайския в корейския е толкова многопластово и продължава да се променя и днес.