Протосинайска писменост: произход и връзка с финикийската азбука
Протосинайска писменост — загадъчен бронзов език, вероятен предшественик на финикийската азбука; открития от Синай и Египет разкриват нейния произход и влияние.
Протосинаитската писменост е ранна азбучна система от средната бронзова епоха, известна главно от надписи в минни и религиозни обекти. Тя е документирана най-вече при находките в Серабит ел-Хадим на Синайския полуостров и от няколко подобни надписа в Египет. Поради ограничения брой и разпокъсаност на паметниците, естеството и пълният обхват на писмеността остават частично неуточнени, но преобладаващото мнение е, че става дума за ранна азбука, свързана с предшественика на финикийската азбука, която по-късно дава основата на много съвременни азбуки.
Произход и датировка
Знаците на протосинаитската писменост се появяват в контактна област между местни семитски говорители и египетската култура, затова се предполага, че системата е възникнала чрез адаптация на египетските йероглифи към семитски звукови потребности. Няма консенсус за точното време на възникване: традиционно надписите се датират в широк диапазон от края на XX до края на XV век пр. Хр., като различните находки носят и различни датировки според контекста и анализите на стиловете и материалите.
Знаци и структура
Протосинаитските знаци са относително малък набор (в различни надписи се срещат около 20–30 графеми), което подсказва, че става дума за консонантна азбука (абджад) — система, в която основно се записват съгласните. Техният произход често се обяснява чрез акрофоничен принцип: семитски говорители виждали египетския йероглиф за даден предмет и го използвали да означава началния звук на думата си за този предмет (например образ на вол за звук /ʔ/ → алфавитния знак за „алеф“). По-късните финикийски и други западносемитски азбуки възприемат и систематизират тази идея.
Археологически находки
До момента са известни сравнително малко добре запазени големи надписа:
- Един от важните комплекти надписи е открит през зимата на 1904–1905 г. в Серабит ел-Хадим от Хилда и Флиндърс Петри; тези надписи се датират приблизително в интервала около 1700–1400 г. пр. Хр. и са сред първите публикувани примери на системата.
- През 1999 г. Джон и Дебора Дарнел откриват в Среден Египет (в района на Вади ел-Хол) скални надписи, които са датирани към XVIII в. пр. Хр. и са особено важни, защото показват писмо със сходни графеми извън Синай и в по-ясен египетски контекст.
Надписите са намерени предимно в минни и култови центрове, което предполага употреба на писмото от работници, търговци и администратори в контакта между семитски и египетски общности.
Връзка с финикийската азбука и наследство
Много учени разглеждат протосинаитската писменост като вероятен предшественик на финикийската азбука. Финикийската система, разпространена от морските търговци на Източното Средиземноморие, се развива по-късно и става основа за гръцката и чрез нея за латинската азбука, както и за други писмени системи в Европа и на Балканите. Ако тази генеалогия е правилна, протосинаитските знаци представляват ключов преход от логографско/илиографското египетско писмо към фонетичното буквеното писмо, което радикално улеснява писменото предаване на езици.
Научни въпроси и спорове
Остават открити въпроси: дали протосинаитската система е била пълноценна азбука още от самото начало, или е представлявала по-ограничена фонетична система; дали различните находки отразяват една и съща писмена традиция или няколко локални разновидности; и доколко египетската среда е повлияла върху съдържанието и функциите ѝ. Липсата на голям корпус от текстове затруднява сигурни заключения, затова всяка нова находка (каквато бяха надписите от Вади ел-Хол) може да промени интерпретациите.
Въпреки несигурността, протосинаитската писменост остава ключов артефакт за разбирането на възникването на азбуката и на връзките между египетската цивилизация и семитските общности в Източното Средиземноморие и Синай.
Образец на протосинаитска писменост, съдържащ фраза, която може да означава "за Баалат". Линията, минаваща от горния ляв ъгъл до долния десен, може да се чете като mt lc blt.
Въпроси и отговори
В: Какво е протосинаит?
О: Протосинаитският е писменост от средната бронзова епоха, известна от няколко надписа в Серабит ел-Хадим на Синайския полуостров.
В: Какво е известно за естеството на протосинаитската писменост?
О: Тъй като има много малко протосинаитски знаци, малко се знае със сигурност за естеството на писмеността.
Въпрос: Дали протосинайското писмо е представлявало истинска писменост?
О: Протосинаитската писменост вероятно е представлявала истинска писменост, тъй като е съществувала заедно с египетските йероглифи, но това не е сигурно.
В: Каква азбука може да е предшественик на протосинаитската?
О: Протосинаитската писменост може да е азбука и предшественик на финикийската азбука, от която произлизат почти всички съвременни азбуки.
В: Кога са открити двата големи надписа на протосинаитската писменост?
О: Първото голямо откритие е направено през зимата на 1904-1905 г. в Синай от Хилда и Флиндърс Петри и е датирано около 1700-1400 г. пр. Второто голямо откритие е направено неотдавна, през 1999 г., в Среден Египет от Джон и Дебора Дарнел и е датирано към XVIII в. пр.
Въпрос: Къде са намерени надписите на протосинаитски език?
О: Надписите на протосинаитски език са открити в Серабит ел-Хадим на Синайския полуостров и в Среден Египет.
В: Кой е първият, който е открил надписите на протосинаитски език?
О: Първото откритие на надписи на протосинаитски език е направено от Хилда и Флиндърс Петри.
обискирам