Руни
Руните са много стари букви, които германците са използвали, преди да започнат да използват латински букви през Средновековието. В най-широк смисъл думата "руни" може да означава всякакви криптирани букви, но обикновено означава азбуките, използвани от скандинавските народи от около 150 г. до Средновековието. Най-старата от тях се нарича Елдер Фузарк, използвана от около 150 до 800 г. от н.е. Около 800 г. руните се променят в Младши Fuþark и те се използват до около 1100 г., когато ги заменя латинската азбука. Англосаксонските руни са използвани по същото време (400-1100 г.) във Великобритания. Скандинавските руни се наричат "Fuþark", защото първите шест букви в руническата азбука са ᚠ ᚢ ᚦ ᚨ ᚱ ᚲ (F U Þ A R K). Англосаксонските руни се наричат "Fuþorc", защото са малко по-различни.
Руните са издълбани в камъни (наречени руни) на много места в Скандинавия (Дания, Норвегия и Швеция), както и на Британските острови, в Исландия, Гренландия, Фарьорските острови и Фризия. Руните са били използвани за писане на стихове и похвални слова, а понякога все още се използват за писане на шифри. Руните са използвани и от Дж. Р. Р. Толкин в неговите фентъзи произведения, които се основават на германската митология. Заради връзката си с германската митология руните са използвани и от нацистите в подкрепа на новия мистицизъм и романтичното усещане за германското наследство. Руната ᚦ оцелява през Средновековието в английския език и до наши дни в исландския език като буквата þ (произнася се "th", както в thing). След норманското завоевание тази буква е заменена с буквата th, тъй като е непозната на френскоговорящите нормани. По подобен начин буквата ð (произнася се "th" като в това) се е използвала в староанглийския и все още се използва в исландския, но тя е от ирландски, а не от руните.
Когато руните са били използвани за първи път, германските езици все още не са били разделени на съвременните си клонове; съществувал е само един единен език (наречен протогермански) с много регионални диалекти. Всяка руна е имала име, както нашите съвременни букви имат имена, но тези много стари имена вече не са известни. Чрез асоциацията им с по-късни букви са възстановени старите имена на руните. Знакът [*] пред протогерманското име на руната означава, че това е реконструирано име. Не всички руни обаче са били нарисувани по един и същи начин и някои от руните и техните имена са се различавали на някои места.
Рунически камък от Рьок, Швеция, 9 век
Футарк на старейшините
Въпроси и отговори
В: Какво представляват руните?
О: Руните са много стари букви, които германците са използвали, преди да започнат да използват латинските букви през Средновековието. В най-широкия си смисъл думата руни може да означава всякакви криптирани букви, но обикновено се отнася за азбуките, използвани от скандинавските народи от около 150 г. до Средновековието.
Въпрос: Какво представлява Старият Фузарк?
О: Elder Fuþark е една от най-старите рунически азбуки и е използвана от около 150 до 800 г. от н.е.
В: Какво представлява по-младият Fuþark?
О: Около 800 г. руните се променят в т.нар. по-млад фузарк и се използват до около 1100 г., когато са заменени с латиница.
В: Къде се срещат руните?
О: Руни могат да се намерят издълбани в камъни (наречени руни) на много места в Скандинавия (Дания, Норвегия и Швеция), както и във Великобритания, Исландия, Гренландия, Фарьорските острови и Фризия.
В: Как са били използвани руните в миналото?
О: В миналото руните са били използвани за писане на стихове и възхвала, както и за шифри. Те също така са били известни като част от фентъзи творбите на Дж. Р. Р. Толкин, базирани на германската митология. Освен това по време на нацистка Германия те са били използвани в подкрепа на нов мистицизъм и романтизиран възглед за германското наследство.
Въпрос: Как някои от имената на руните са оцелели в съвременността? О: Руната ᚦ е оцеляла в средновековния английски език, както и в съвременния исландски език, където се произнася "th" като в thing или this; след норманското завладяване обаче е заменена с th, защото е непозната на френскоговорящите нормани, докато ð (също произнасяно "th") е староанглийска буква, която все още присъства в исландския език, но всъщност произлиза от ирландски, а не от самите руни.
Въпрос: От какъв език са дошли всички тези ранни версии на руните? О: Всички ранни версии на руните произхождат от протогерманския език, който по онова време е включвал много регионални диалекти; всяка руна е имала име, подобно на нашите съвременни букви, но тези много стари имена вече не са известни, така че връзката им с по-късни букви е позволила тяхното възстановяване с течение на времето.
