Руни — история, видове и значение на древната скандинавска азбука

Руните са древни знаци — букви и символи, които германците са използвали преди да възприемат латинската писменост през Средновековието. В най-широк смисъл думата "руни" понякога се прилага към всякакви тайни или криптирани знаци, но обичайно означава германските азбуки, използвани от скандинавските народи и техните съседи от около II век сл. Хр. до Средновековието. Най-старата запазена руническа азбука се нарича Elder Futhark (стара фута̀рк) и е в употреба приблизително от 150 до 800 г. сл. Хр.; около 800 г. тя се трансформира в Younger Fuþark (младша фута̀рк), която пък остава в употреба до около XI век, когато постепенно е заместена от латинската писменост. Паралелно с тях съществуват и англосаксонските руни, използвани във Великобритания в периода към 400–1100 г. Сканднавските варианти често се наричат "Fuþark", защото първите шест знака в руническата азбука са ᚠ ᚢ ᚦ ᚨ ᚱ ᚲ (F U Þ A R K), докато англосаксонските руни се наричат "Fuþorc" заради някои различия в реда и формите.

Видове рунически азбуки

• Elder Futhark (Стар Футарк) — около 24 руни; употребява се главно между c. 150–800 г. сл. Хр.
• Younger Fuþark (Младши Футарк) — редуцирана форма с около 16 знака, употребявана основно от викингската епоха (≈800–1100 г.).
• Anglo‑Saxon Futhorc (Англосаксонски фуþорк) — разширена версия, използвана в Британия; броят на руните варира според периода и региона (приблизително 28–33).

Къде и как са гравирани руните

Руните често са издълбавани в камък — т.нар. руни) на паметни стели и надписи — на много места в Скандинавия (Дания, Норвегия и Швеция), както и на Британските острови, в Исландия, Гренландия, Фарьорските острови и Фризия. Освен камък руните се издълбавали и върху дърво, кости, метал (например ножове, бижута и оръжие) и други материали. Рунените паметници и надписи варират от кратки имена до дълги епиграми и стихотворения; някои са формални паметни надписи, други — магически формули или домашни бележки.

Употреба и значение

Руните са служели за различни цели: за бележки, маркиране на собственост, за стихове и надписи в памет на починали, за проклятия и магически формули, а в някои случаи — и като тайни или криптографски знаци. Понякога се образуват и т.нар. bindrunes (свързани рунически знаци), когато две или повече руни са комбинирани в един знак. Някои известни автори на модерната фантастика, като Дж. Р. Р. Толкин, използват или се вдъхновяват от руническите форми в своите творби, а поради връзките им с германската митология руните са привличали и политически и мистични интерпретации — например злоупотреба с тях от нацистите в опит да подкрепят нови митове за германското наследство.

Запазване на знаци в модерните езици

Една от руните — символът ᚦ — е оцеляла като фонетичен елемент в ранноанглийската писменост и до днес като буквата þ в исландския език, произнасяща се като "th" (като в английската дума thing). След норманското завоевание писменият знак þ често е бил заменян от диграфа th, тъй като самият знак е бил непознат на френскоговорящите нормани (френскоговорящите). Друг звуков знак — ð (eth), който също се изговаря като "th" (в думата това) — присъства в староанглийските ръкописи и в съвременния исландски; тази буква обаче има корени в ирландското / инсуларното ръкописно влияние, а не пряко в руническите знаци.

Имена, реконструкции и източници

Когато руните започват да се използват, германските езици още не са се разделили на днешните си клонове; съществувал е общ праезик, наричан протогермански, с множество регионални диалекти. Всяка руна обикновено е имала собствено име — подобно на името на буква — но точните оригинални имена често не са запазени. Благодарение на по-късни източници, като рунически поеми (например староанглийската, норвежката и исландската rune poems), и чрез сравнение с по-късни форми, учените реконструират предполагаемите прагермански имена. В научната литература знакът [*] пред протогерманското име означава, че това име е реконструирано. Формите и означенията на руните са варирали регионално и във времето; една и съща руна може да се е рисувала по различен начин или да е носела различно име в различни области.

Четене, стандарти и съвременни изследвания

Посоката на писане на руническите надписи е обикновено отляво надясно, но се срещат и обратни или смесени варианти. Днес руническата писменост е предмет на интензивни лингвистични и археологически изследвания: учените изучават формите, разпространението, датировката и културния контекст на надписите. Руните са включени и в стандарти като Unicode (блок Runic, U+16A0–U+16FF), което улеснява дигиталното им документиране и изучаване.

Съвременна употреба

В наши дни руните интригуват историци, езиковеди, художници и хора, интересуващи се от неосянски и неошамански практики. Част от модерните интерпретации имат културно‑исторически или символичен характер, други — мистичен. В академичната среда обаче се подчертава, че много от съвременните „магически“ тълкувания са по-скоро модерни реконструкции или адаптации, отколкото пряко наследство от ранните общества, които са използвали руническата писменост.

Като цяло руните представляват богат източник за разбиране на езиковото, религиозното и социалното развитие на германските и скандинавските народи през първото хилядолетие сл. Хр., а тяхното изучаване продължава да разкрива нови факти и интерпретации.

Въпроси и отговори

В: Какво представляват руните?

Въпрос: Какво представлява Старият Фузарк?

В: Какво представлява по-младият Fuþark?

В: Къде се срещат руните?

В: Как са били използвани руните в миналото?

Търсене по буква