Интонация
В лингвистиката интонацията е промяна на височината на тона по време на говорене, която не се използва за разграничаване на думите. Интонацията и ударението са двата основни елемента на езиковата прозодия.
Всички езици използват височината на звука семантично, т.е. като интонация, например за подчертаване, за изразяване на изненада или ирония или за поставяне на въпрос. Тоналните езици, като китайския и хауса, използват височината на тона за разграничаване на думите в допълнение към интонацията.
Възходяща интонация означава, че височината на гласа се увеличава с течение на времето; низходяща интонация означава, че височината на гласа намалява с течение на времето. Понижаващата се интонация спада и след това се повишава, докато пиковата интонация се повишава и след това спада.
Класическият пример за интонация е разграничението между въпрос и изречение. Например североизточният американски английски, подобно на много други езици (Hirst & DiCristo, eds. 1998), има възходяща интонация за ехо или декларативни въпроси (He found it on the street? ) и низходяща интонация за wh- въпроси (Where did he find it? ) и твърдения (He found it on the street. ). Въпросите с "да" или "не" (Намери ли го на улицата? ) често имат възходяща интонация, но не винаги. В някои езици, като чикасо и калаалисут, се наблюдава обратният модел: възходящ при твърденията и падащ при въпросите.
Диалектите на британския и ирландския английски език се различават значително, като в град Белфаст има повишения на много твърдения, а в град Лийдс - спадове на повечето въпроси.
В Международната фонетична азбука "глобалната" възходяща и низходяща интонация се отбелязва с диагонална стрелка, съответно възходяща отляво надясно [] и низходяща отляво надясно [↘]. Те могат да се записват като част от сричка или да се отделят с интервал, когато имат по-широк обхват:
Намерил го е на улицата?
[ hiː ˈfaʊnd ɪt | ɒn ðə ˈˈˈstɹiːt ‖ ]
Тук нарастващата височина на улицата показва, че въпросът зависи от тази дума, от това къде я е намерил, а не дали я е намерил.
Да, той я намери на улицата.
[↘ˈjɛs ‖ hi ˈfaʊnd ɪt | ɒn ðə ↘ˈstɹiːt ‖ ]
Как успя да избягаш?
[ˈˈhaʊ dɪdjuː | ˈɛvɚ | ɨ↘ˈˈskeɪp ‖ ]
Тук, както е обичайно при въпросите с "wh", има възходяща интонация на въпросителната дума и низходяща интонация в края на въпроса.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява интонацията?
О: Интонацията е промяната на височината на тона по време на говорене, която не се използва за разграничаване на думите.
В: По какво интонацията се различава от интонацията?
О: Тонът се използва за разграничаване на думите, докато интонацията не се използва.
В: Кои са двата основни елемента на езиковата прозодия?
О: Двата основни елемента на лингвистичната прозодия са интонацията и ударението.
В: Как езиците използват височината на тона в семантично отношение?
О: Езиците използват височината на тона семантично за подчертаване, за изразяване на изненада или ирония или за поставяне на въпрос.
В: Какво означава нарастваща интонация?
О: Нарастващата интонация означава, че височината на гласа се увеличава с течение на времето.
Понижаващата се интонация спада и след това се повишава, докато пиковата интонация се повишава и след това спада.
В: Как можете да обозначите глобалните възходящи и низходящи интонации в Международната фонетична азбука?
О: Глобалните възходящи и низходящи интонации могат да бъдат обозначени с диагонална стрелка, съответно възходяща отляво надясно [] и низходяща отляво надясно [↘].
