Пъпеш (мелон): видове, ботаника, хранителни стойности и употреба

Пъпеш (мелон): видове, ботаника, хранителни стойности и употреба — открийте сортове, здравословни ползи, рецепти и съвети за съхранение и отглеждане на сочния летен плод.

Автор: Leandro Alegsa

Пъпешът е всеки ядлив месест плод от семейство Cucurbitaceae. Произведени са много различни сортове, особено на миди. От ботаническа гледна точка пъпешът е плод, но някои видове често се смятат за зеленчуци. Повечето пъпеши принадлежат към рода Cucumis, но има и такива, които се отнасят към Benincasa, Citrullus и Momordica. Канталупата (един от познатите видове мелон) принадлежи към Cucumis, докато динята принадлежи към Citrullus.

Думата пъпеш произлиза от латинската melopepo, която пък идва от гръцката μηλοπέπων (mēlopepon).

Разнообразие и основни групи

  • Канталупа (Cucumis melo cantalupensis) – ароматен, често с мрежеста кора и оранжева плът.
  • Мускатни/ретикулати (Cucumis melo reticulatus) – типичните „мрежести“ пъпеши с интензивен аромат.
  • Медова роса / Honeydew (Cucumis melo inodorus) – гладка кора, бледа зелена или жълта плът, по-малко силен аромат.
  • Галия, шарлон и др. – хибридни и регионални форми с различни размери, аромат и цвят на плода.
  • Други видове – покриват сортове от родове като Benincasa (например пъпешовидна тиква), както и близки роднини в Cucumis и Momordica.

Ботаника и култивиране

  • Пъпешите са едногодишни тревисти растения със стелещи се или пълзящи дръжки, листа с широка форма и единични или групирани цветове, най-често жълти.
  • За оптимален растеж изискват топъл климат, добре дренирана, плодородна почва и достатъчно слънце.
  • Пъпешите се опрашват предимно от пчели; при липса на опрашители добивът намалява рязко.
  • Съвети при отглеждане: избягвайте преовлажняване, осигурете разстояние между растенията за въздухопреносимост и редовно наблюдение за болести и вредители.
  • Най-често срещани болести и вредители: брашнеста мана, пероноспора, вируси (монохромни и мозаечни вируси), брошени бръмбари и попови лъжички, афиди.

Хранителни стойности (приблизително за 100 g)

  • Калории: 30–40 kcal (в зависимост от вида)
  • Вода: 85–95%
  • Въглехидрати: 7–9 g (включително 6–8 g захари)
  • Белтъчини: 0.6–1 g
  • Мазнини: 0.1–0.5 g
  • Фибри: 0.5–1.5 g
  • Витамин C: 10–40 mg (канталупата е по-богата на витамин C)
  • Витамин A (предимно бета-каротин): високи стойности при оранжевите сортове
  • Калий: 150–300 mg

Конкретните стойности варират според сорта. Оранжевите сортове (например канталупа) съдържат повече бета-каротен и витамин A; зелено-плътните (honeydew) имат по-малко пигменти, но също са добър източник на витамин C и калий.

Ползи за здравето и предупреждения

  • Хидратация: високото съдържание на вода помага за хидратация в горещите дни.
  • Антиоксиданти: бета-каротин, каратиноиди и в някои случаи ликопен (в зависимост от сорта) подпомагат защита срещу оксидативен стрес.
  • Подкрепа за зрението: витамин A от оранжевите разновидности подпомага зрението и имунитета.
  • Нискоенергийна закуска: полезна алтернатива на високоенергийни десерти благодарение на ниската калорийност.
  • Предупреждения: пъпешът съдържа захари и може да повиши глюкозата в кръвта—хора с диабет трябва да следят порциите. Също така, ако кората не е почистена правилно, рискът от бактериално замърсяване (например Salmonella) при нарязване се увеличава.

Кулинарни употреби

  • Яде се пресен – разполовен, нарязан на кубчета или измъкнат с лъжичка.
  • Салати – често се комбинира със сол, лимонов/лаймов сок, сирена (напр. моцарела или прошуто), пресни билки като мента.
  • Десерти – сорбета, смутита, плодови салати и конфитюри.
  • Грилован пъпеш – леко карамелизиране на филийки на скара за контраст на сладостта.
  • Семената – изпечени и осолени като закуска или добавка в салати (при някои видове).
  • Консервиране и мариноване на кората – в някои кухни кората се използва за сладко или мариновани продукти.

Съхранение и подбор при покупка

  • Селекция: избирайте плод с равномерен цвят, без меки петна и с характерен аромат в областта на дръжката/долната част (при узряване). Тежестта спрямо размера показва сочност.
  • Съхранение преди разрязване: оставете на стайна температура за да узрее; повечето пъпеши узряват извън растението.
  • Съхранение след разрязване: съхранявайте в хладилник, покрит/в запечатан контейнер до 3–4 дни.
  • Замразяване: нарязан пъпеш може да се замрази за смутита и десерти, но текстурата може да се промени.

Жътва и признаци за зрялост

  • Различните видове имат различни признаци за зрялост: при някои пъпеши плодът се отделя лесно от дръжката (slip stage), при други ароматът и промяната в цвета са определящи.
  • Проверявайте консистенцията — леко меко място в зоната на цветната страна и силен сладък аромат са добри индикатори.

Пъпешите са разнообразни както по форма и вкус, така и по приложение — от пролетно-летни закуски до елегантни салати и десерти. Разнообразието на сортове дава възможност да изберете плод според предпочитанията за аромат, сочност и употреба.

Канталупи и пъпеши.Zoom
Канталупи и пъпеши.

Сортове диня в Индия.Zoom
Сортове диня в Индия.

История

Пъпешите произхождат от Африка и Югозападна Азия. Постепенно те започват да се появяват в Европа към края на Римската империя. Пъпешите са въведени в Америка от първите заселници, които отглеждат медена роса и пъпеш касаба още през 1600 г. Редица индиански групи в Ню Мексико имат традиция да отглеждат свои собствени сортове пъпеши, произхождащи от пъпеши, първоначално внесени от испанците.

Хранене

Пъпешите са питателна храна. Семената на канталупата са използвани в Китай за облекчаване на треска и храносмилателната система. На други места семената се смилат на прах и се използват за лечение на туберкулоза. Канталопите са особено полезни за хора със сърдечни заболявания, тъй като съдържат големи количества антикоагулант, известен като аденозин. Освен това те имат високо съдържание на калий, което е от полза за хората с високо кръвно налягане. Поради високото си съдържание на вода всички пъпеши се считат за диуретици.

Съществуват и доказателства, че консумацията на пъпеши може да намали риска от рак. Изследователи от Министерството на земеделието на САЩ откриват, че пъпешите съдържат ликопен - антиоксидант, който се среща в избрана група плодове и зеленчуци. Ликопенът лекува и предотвратява рака, като улавя свободните радикали в клетките.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява пъпешът?


О: Пъпешът е всеки вид ядлив, месест плод от семейство Cucurbitaceae.

В: Има ли много различни видове пъпеши?


О: Да, има много различни сортове пъпеши, особено мушмули.

В: Всички пъпеши ли се считат за плодове?


О: Да, от ботаническа гледна точка всички пъпеши се считат за плодове.

В: Има ли пъпеши, които се смятат за зеленчуци?


О: Да, някои видове пъпеши често се считат за зеленчуци.

В: Към кой род принадлежат повечето пъпеши?


О: Повечето пъпеши принадлежат към рода Cucumis.

В: Има ли други родове, към които принадлежат пъпешите?


О: Да, има и пъпеши, които принадлежат към родовете Benincasa, Citrullus и Momordica.

В: Откъде идва думата "пъпеш"?


О: Думата "пъпеш" произлиза от латинското melopepo, което пък идва от гръцкото μηλοπέπων (mēlopepon).


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3