Мускмелон (канталупа) — произход, видове и етимология

Научете всичко за мускмелона (канталупа): произход от Персия, видове, история и етимология на името. Отглеждане, вкусове и интересни факти.

Мускмелоните (Cucumis melo) са вид пъпеш от семейството на тиквовите (Cucurbitaceae). Плодовете могат да имат различна форма и големина, кората да е гладка или с мрежовидна текстура, а пулпата — от бяла и зелена до ярко оранжева в зависимост от сорта. Повечето разновидности са сладки, с високо съдържание на вода и характерен аромат.

Произход и история

Родният район на видовете от рода Cucumis melo е Близкият изток и централноазиатските земи — включително части от днешния Иран (Персия) и околните региони. Те са били култивирани от древни времена и са пренесени на запад — според някои източници наскоро преди или около времето на раждането на Христос — след което постепенно навлизат в Европа и Средиземноморието. По-късно различни култивари се разпространяват в Азия, Африка и Нова Европа, като всеки регион развива свои предпочитани сортове.

Видове и най-разпространени култивари

Под името „мускмелон“ или „канталупа“ често се събират няколко групи пъпеши:

• Канталупите — обикновено с мрежовидна (набраздена) кора и оранжева пулпа; има европейски (често с набраздена кора и силен аромат) и северноамерикански тип (плътно мрежеста кора).
• Медена роса (Honeydew) — гладка, восъчна кора и зелена до бледожълта сладка плът.
• Шарента (Charentais) — френски, малък и много ароматен пъпеш с оранжева плът.
• Галия — хибрид с мрежовидна кора и сладка зелено-оранжева плът.
• Други регионални и търговски култивари: Персийски пъпеши, Кримски видове, сладки столови форми (Crenshaw и др.).

Етимология

Името cantaloupe (канталупа) произлиза от името на италиански град, в който подобни пъпеши са били култивирани и разпространявани — Cantalupo (често свързвано с Cantalupo nel Sannio или други населени места с това име). Английското „muskmelon“ (мускмелон) комбинира „musk“ — от персийската дума за парфюм/муск (оттук асоциацията с приятния аромат на плода) — и „melon“, което идва през френския melon от латинската дума melonem (и по-рано от гръцката дума за плод). По същество името подчертава аромата („musk“) и факта, че става дума за пъпеш/мелон.

Отглеждане и екологични изисквания

Мускмелоните предпочитат топъл, слънчев климат, добре дренирани и средно плодородни почви. Най-добре се развиват при пясъчно-лееми или леки глинести почви с pH между 6 и 7. Засаждат се след отпадане на студовете; нуждаят се от редовно поливане по време на образуване на плодовете, но прекалено влагозадържане може да намали сладостта и да причини гниене. Плодовете се берят, когато са напълно ароматни и вкусът им е най-добър — те не продължават значително да зреят след откъсване.

Хранителни качества и употреба

Мускмелоните са богат източник на вода, витамини и минерали — особено на витамин C и витамин A (в по-тъмно оранжевите сортове, благодарение на бета-каротина). Те са нискокалорични и подходящи за освежаващи десерти, плодови салати, смутита и фрешове. В гастрономията често се сервират със сол, лимон или в комбинация със солени продукти като прошуто, където сладостта на плода контрастира приятно със соленината.

Съхранение

Незрели плодове се държат на стайна температура, за да узреят. След като узреят, най-добре е да се съхраняват в хладилник и да се консумират в рамките на няколко дни за оптимален вкус и текстура. Нарязан мускмелон трябва да се покрие и съхранява в хладилник до 2–3 дни.

Като цяло, мускмелоните са ценени за своя аромат, сладост и освежаващи качества, а разнообразието от видове дава възможност за избор според климатичните условия и вкусовите предпочитания.

Търсене по буква