Меристема — образувателна тъкан при растенията: функции и видове
Научете всичко за меристемата — образуващата тъкан при растенията: функции, видове, клетъчна структура и роля в растежа и образуването на органи.
Меристемата е тъкан в растенията, съставена от делящи се клетки. Те се намират в частите на растението, където може да се осъществи растеж.
Растителните клетки, които са диференцирани, обикновено не могат да се делят или да произвеждат клетки от друг тип. Затова е необходимо клетъчно делене в меристемата, за да се получат нови клетки. Това позволява растежа на тъкани и нови органи, необходими на растението.
Меристематичните клетки имат същата функция за растенията, каквато имат стволовите клетки за животните. Те са непълно или изобщо не са диференцирани и са способни да продължат клетъчното делене.
Клетките са малки и протоплазмата изпълва изцяло клетката. Вакуолите са изключително малки. Цитоплазмата не съдържа пластиди (като хлоропластите), но те са там в рудиментарна форма ("пропластиди"). Меристематичните клетки са разположени плътно една до друга без междуклетъчни кухини. Клетъчната стена е много тънка първична клетъчна стена.
Функции на меристемата
Меристемата има няколко основни функции за развитието на растението:
- Производство на нови клетки чрез интензивно клетъчно делене, което осигурява растеж в дължина и дебелина.
- Образуване на нови тъкани и органи (листа, цветове, корени).
- Осигуряване на клетъчна пластичност и възможност за регенерация след нараняване.
- Участие в процесите на диференциация — част от получените клетки напускат меристемата и се превръщат в постоянни (специализирани) клетки и тъкани.
Видове меристеми
Според местоположението и функцията меристемите се делят на няколко основни типа:
- Апикални (връхни) меристеми — намират се в върховете на стъблото и корена и отговарят за растежа в дължина (първичен растеж).
- Интеркалярни меристеми — разположени между вече диференцирани тъкани (например в основата на листните пластинки при някои тревисти растения) и позволяват бърз растеж и възстановяване на части от органите.
- Латерални (бокови) меристеми — като камбия и фелоген, отговарят за растежа в дебелина (вторичен растеж) при дървесни и храстовидни растения.
- Транзитивни или промеристеми — временни меристемни зони, които възникват при образуването на нови органи.
Структура и зонална организация
Апикалните меристеми често показват зонална организация:
- Зона на инициалните клетки (стем клетки) — малки, слабо диференцирани клетки, които се делят нерегулярно и образуват нови меристематични и производни клетки.
- Зона на делене — активна митотична зона, където се възпроизвеждат множество клетки.
- Зона на растеж/удължаване — клетки увеличават обема си след деленето.
- Зона на диференциация (зрелост) — клетки се специализират и оформят постоянни тъкани.
В коренните апикални меристеми има и т.нар. тиха централна зона (quiescent centre), където деленето е силно намалено — служи като резервоар от клетки, които могат да се активират при нужда.
Клетъчни характеристики
Както е описано по-горе, меристематичните клетки са с малки вакуоли, богати на протоплазма, с тънка първична клетъчна стена и без зрели пластиди — често с пропластиди. Тези особености подпомагат бързото делене и липсата на силна специализация.
Регулация на деленето
Клетъчното делене в меристемите се контролира от вътрешни и външни фактори:
- Хормони: ауксини и цитокинини играят ключова роля за поддържане на меристемната активност и решават съдбата на производните клетки.
- Генетични регулатори и сигнални пътища, които определят кога клетките да се делят и кога да диференцират.
- Външни фактори като светлина, температура и наличност на вода и хранителни вещества влияят върху активността на меристемите.
Значение за растениевъдство и биотехнологии
Меристемите са важни в практиката на вегетативно размножаване, културите от тъкани и получаването на чисти от вируси растения (меристемна култура). Заради високата деляща способност и потенциал за регенерация те се използват и при генетична трансформация и масово размножаване на ценни сортове.
Кратко обобщение
Меристемата е ключова за растежа и развитието на растенията — източник на непрекъснато обновяващи се клетки, които позволяват образуване на нови тъкани и органи. Различните видове меристеми (апикални, интеркалярни, латерални) обслужват специфичните нужди на растението за растеж в дължина и дебелина, а регулацията им включва хормони, генетични механизми и екологични влияния.

Апикална меристема или растежен връх. Епидермалните (L1) и субепидермалните (L2) слоеве образуват външните слоеве, наречени туника. Вътрешният слой L3 се нарича корпус. Клетките в слоевете L1 и L2 се делят странично, което запазва различието между тези слоеве, докато слоят L3 се дели по-случайно.
Апикална меристема
Апикалната меристема или растежен връх се намира в пъпките и растежните върхове на корените на растенията.
Започва растежа на нови клетки в младите разсади по върховете на корените и леторастите (образувайки пъпки, наред с други неща). По-конкретно, активната апикална меристема поставя зад себе си растящ корен или летораст, като се изтласква напред. Апикалните меристеми са много малки в сравнение с латералните меристеми с цилиндрична форма.

10x микроскопско изображение на коренов връх с меристема1 - спокоен център 2 - калиптроген (живи клетки на кореновата шапка) 3 - коренова шапка 4 - отстранени мъртви клетки на кореновата шапка5 - прокамбиум
Първични меристеми
Апикалните меристеми могат да се диференцират на три вида първични меристеми:
- Протодерма - разположена от външната страна на стъблото и се развива в епидермис.
- Прокамбиум - намира се точно в протодермата и се развива в първичен ксилем и първичен флоем. В него се образува и съдовият камбий - вторична меристема.
- Земната меристема се развива в сърцевината. От нея се образува корковият камбий - друга вторична меристема.
Тези меристеми са отговорни за първичния растеж или за увеличаването на дължината или височината.
Вторични меристеми
Тези меристеми предизвикват вторичен растеж или увеличаване на ширината. Съществуват два вида вторични меристеми:
- Съдовият камбий - произвежда вторичен ксилем и вторичен флоем, които могат да продължат през целия живот на растението. От него се образува дървесината в растенията. Такива растения се наричат дървовидни. Не се среща при растения, които не преминават през вторичен растеж, т.е. при тревистите растения.
- Корков камбий - от него се образува кората на дървото.
Свързани страници
- Камбий на корк
- Съдов камбий
Въпроси и отговори
В: Какво представлява меристемът?
Отговор: Меристемата е тъкан в растенията, съставена от делящи се клетки.
В: Къде в растенията се намират меристемите?
О: Меристемите се намират в частите на растението, където може да се осъществи растеж.
Въпрос: Защо е необходимо деленето на клетките в меристемата?
О: Клетъчното делене в меристемата е необходимо, за да се получат нови клетки, което позволява растежа на тъкани и нови органи, необходими на растението.
В: Каква е функцията на меристемните клетки в растенията?
О: Меристематичните клетки имат същата функция за растенията, каквато имат стволовите клетки за животните. Те са непълно или изобщо не са диференцирани и са способни да продължат клетъчното делене.
В: Какъв е размерът и съставът на меристематичните клетки?
О: Меристематичните клетки са малки и протоплазмата им е напълно запълнена. Вакуолите са изключително малки. Цитоплазмата не съдържа пластиди, но те присъстват в рудиментарна форма ("пропластиди").
Въпрос: Как са разположени меристематичните клетки в тъканта?
О: Меристематичните клетки са разположени плътно една до друга без междуклетъчни кухини.
В: Какво е естеството на клетъчната стена в меристематичните клетки?
О: Клетъчната стена в меристематичните клетки е много тънка първична клетъчна стена.
обискирам