Фаянс: определение, свойства, видове и разлики с порцелан

Фаянсът е керамика, която е пореста (т.е. водата прониква бавно през малки дупчици). Изпича се при температура, при която тя не се превръща в стъкловидна, напълно витрифицирана маса, затова остава пореста. От него са направени много видове съдове и декоративни предмети. До XVIII в. това е най-разпространеният вид керамика извън Китай. Фаянсът често се глазира, за да стане водонепропусклив и декоративен.

Състав и производство

Фаянсът се прави от смес на глина с добавки като кварцов пясък и полеви шпат. Суровинната маса е по-малко чиста и по-податлива на изпичане при по-ниски температури в сравнение с порцелана. Типичните методи за формоване са оформяне на грънчарското колело, преса, или отливка (slip-casting). След първото изпичане (бисквитно изпичане) изделията обикновено се глазурират и изпичат втори път.

Температурите за изпичане на фаянса са по-ниски отколкото при порцелан (обикновено в диапазон около 900–1150 °C), затова материала остава частично порест и не толкова твърд, колкото витрифицираните видове керамика.

Свойства

Основни характеристики:

• Порьозност: фаянсът е по-порест от порцелана и каменния фаянс, което означава, че абсорбира вода, освен ако не е глазуриран.
• Мека, нехомогенна структура: глината, използвана за фаянс, дава по-мека, лесно надраскваща се повърхност преди глазура; изделията могат да се драскат с нож в необработено състояние.
• Непрозрачност: фаянсът е непрозрачен и при счупване има зърнест ръб, за разлика от полупрозрачния порцелан.
• Форма и работа: често се оформя по-лесно на грънчарското колело от колкото по-фините порцеланови маси и може да бъде по-пластичен.
• Глазиране: поради порьозността фаянсът трябва да се глазира, за да стане водонепропусклив и годен за съдове за храна и течности.
• Здравина: обикновено е по-слаб и по-лесно чуплив в сравнение с порцелан; не е полупрозрачен и не притежава същата механична здравина като каменния фаянс.

Видове фаянс

Към фаянса се причисляват различни подвидове в зависимост от състава и покритието:

• Теракота — груба, червеникава до охрена глина, изпичана при по-ниски температури; Теракотата е фаянс и се използва за саксии, скулптури и архитектурни детайли.
• Майолика / Tin-glazed faience — фаянс с белезникава непрозрачна глазура (постига се с оловно-оловен или калиев калциев глазурен припокрив), върху който се рисуват цветни орнаменти.
• Декоративен и сервизен фаянс — тънко оформени съдове за сервиране и декорация, често с цветни и златисти декорации.

Разлики с порцелан и каменен фаянс

• Фаянс vs порцелан (порцеланът): порцеланът се изпича при по-висока температура, е по-витрифициран, по-твърд и често полупрозрачен; фаянсът е по-порест, по-малко здрав и непрозрачен. Фаянсовите изделия могат да бъдат дебели и тежки или тънки като костен порцелан и порцелан, но дори тънките фаянсови форми остават непрозрачни и по-лесно чупливи.
• Фаянс vs каменен фаянс (каменния фаянс): каменният фаянс се изпича при по-висока температура и е почти витрифициран, което го прави по-малко порест, по-здрав и по-устойчив на удари и абсорбция на вода.

Употреба и поддръжка

Фаянсовите изделия се използват широко за битова посуда, декоративни предмети, плочки, саксии и архитектурни елементи. Глазурата прави повърхността гладка и годна за сервиране, но някои стари или декоративни глазури могат да съдържат олово или други вредни вещества — особено в антики. Затова за използване на стар фаянсов сервиз за храна се препоръчва проверка или реставрация.

Практически съвети за поддръжка:

• Избягвайте резки температурни промени (термичен шок), тъй като порестата структура улеснява напукване.
• Глазурираните повърхности обикновено могат да се почистват с мек препарат; декорираните и позлатените ръчно части са по-деликатни и изискват ръчно миене.
• При съмнение за съдържание на олово в антикварни глазури не използвайте съдовете за съхранение на храна или течности без лабораторна проверка.

Кратка историческа справка

Фаянсовите техники са познати от древни времена и са били широко разпространени в Европа до появата и масовото производство на порцелан през XVIII век. В различни страни фаянсът придобива характерни местни традиции — например италианската майолика, френският фаянс и др. Днес фаянсът остава популярен както за ежедневна употреба, така и за художествена керамика.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява глиненият съд?

В: Кой е бил най-разпространеният вид керамика извън Китай до XVIII век?

Въпрос: Мека или твърда е глината, когато се изпича, за да се направи керамика?

В: Как изглежда глината, когато е счупена?

В: Трябва ли да се глазира фаянсът, за да бъде водонепропусклив?

В: Какво представлява теракотата?

В: Фаянсът по-здрав или по-слаб е от каменния?

Търсене по буква