Велум (пергамент): какво е, как се прави и къде се използва

Научете всичко за велум (пергамент): история, производство стъпка по стъпка, видове и съвременни приложения — от ръкописи и кодекси до официални документи и реставрация.

Велумът е висококачествен вид пергамент. Първоначално е означавал телешка кожа, но в английския език терминът се използва по-широко.

Подобно на пергамента, кожата се подготвя за писане с мастило. Тя е една от стандартните повърхности за писане, използвани в Европа, преди да се появи хартията. Продължава да се използва за документи от висок ранг. Пергаментът се е използвал за отделни страници, свитъци, кодекси или книги.

За производството на пергамент кожата се почиства, след това се избелва, опъва се на рамка, наречена "херсе", и се остъргва с нож. Когато пергаментът се остъргва, той се навлажнява и изсушава, за да се създаде напрежение. Окончателният завършек се получава, като повърхността се натрие с пемза и се обработи с вар или креда. След това той е готов да приеме мастило.

Съвременният "хартиен пергамент" (понякога наричан растителен пергамент) е изработен от синтетичен материал вместо от кожа на бозайник, но се използва със същата цел като обикновения пергамент.

Кратка история и произход на името

Думата "велум" идва от латинската vitulus — теленце, което отразява първоначалната практика да се използва предимно телешка кожа за най-фините видове пергамент. В средновековна Европа велумът е бил предпочитан за изящни ръкописи, богато изрисувани кодекси и официални актове заради гладката си повърхност и издръжливост.

Как се прави велум — стъпка по стъпка

Процесът е сложен и включва няколко последователни операции:

• Почистване и обезкосмяване: кожата се накисва и се отстраняват космите и мазнините. Това често се прави чрез обработка с вар (хидроксид на калция) за омекотяване и разхлабване на фоликулите.
• Опъване на рамка (херсе): влажната кожа се прикрепя с пирончета по ръба на дървена рамка и се опъва силно, за да се изсуши под напрежение.
• Остъргване: с полу-лунен нож (lunellum) или специален нож се стърже тъканевият слой до желаната дебелина и гладкост.
• Сушене и заглаждане: след изсъхване повърхността се шлайфа с пемза и се третира с креда или вар за избелване и за създаване на фина "зърнеста" повърхност, подходяща за мастило и боички.
• Финална обработка: при нужда се нанасят допълнителни слоеве за подобряване на абсорбцията на мастилото или за защита на повърхността.

Видове и качество

Велумът се различава според животинския източник и начина на обработка:

• Телешки велум: най-фин и ценен, с много гладка повърхност.
• Козина/овчи пергамент: по-евтин и по-топъл на допир; използван широко за по-обикновени ръкописи.
• Градации по дебелина и гладкост: в миналото майсторите преценявали и подбирали листовете за определени части на книгата (например титулни листове и миниатюри).

Къде и как се използва велум

Традиционни и съвременни приложения:

• Средновековни и ренесансови ръкописи, богато илюстрирани кодекси.
• Дипломи, грамоти и официални документи, когато се иска дълготрайност и представителност.
• В реставрацията на книги и документи — велумът често се използва за ремонти на страници и подвързии.
• Современни книжни издания лимитирани серии и премиум подвързии.
• Изобразително изкуство и калиграфия — заради специфичната повърхност и визуален ефект.

Съвременни алтернативи

Понятията "пергамент" и "хартиен пергамент" понякога се бъркат. Има няколко современной алтернативи:

• Растителен (хартиен) пергамент: хартия, обработена (често чрез сулфатиране или други процеси), която придобива парчментоподобни качества — използва се в изработка на опаковки, за печене и технически приложения.
• Синтетичен пергамент: филми и платове от полиестер или други полимери, използвани за специални печатни или художествени приложения.

Как да разпознаете истински велум

• Погледнете срещу светлината — кожата често показва фини петънца и следи от космени фоликули, които не се срещат върху хартия.
• Почувствайте повърхността — велумът е гладък, но не плоско хлъзгав като каландрирана хартия; има характерно "топло" усещане.
• Нерегулярни ръбове — листовете от кожа най-често имат неправилни контури, докато фабрично произведената хартия е равномерна.

Грижа и съхранение

За да се запази велумът дълготрайно, важно е да се спазват правила на съхранение:

• Стабилна относителна влажност (~45–55 %) и температура около 18–20 °C — големите колебания причиняват вълнообразност и разкъсвания.
• Съхранявайте плоско или леко опънато; избягвайте силни огъвания, които могат да напукат повърхността.
• Използвайте безкиселинна опаковка и картон за интерливане между листове.
• Работете с чисти ръце или бели памучни ръкавици при директен контакт; избягвайте лепила и тиксо.
• При реставрация и сериозни повреди се консултирайте със специалист-консерватор.

За колекционери и купувачи

Ако купувате велумени листове или произведения:

• Проверете произхода и възрастта — автентичността има значение за стойността.
• Оценете състоянието — петна, плесен, изкривяване и ремонти влияят на цената.
• При съвременни творчески проекти помислете дали предпочитате естествен велум или по-стабилна синтетична алтернатива.

Велумът остава ценен материал заради своята дълготрайност, специфична текстура и историческа значимост. Дори в ерата на масовата хартия и дигитални носители, той запазва място в изкуството, реставрацията и официалните документи.

Въпроси и отговори

Въпрос: От какво е направен пергаментът?

В: За какво се използва пергаментът?

В: За какво се е използвал пергаментът преди хартията?

В: Как се подготвя пергаментът за писане с мастило?

В: Какво е "хартиен пергамент"?

В: Каква е разликата между пергамент и пергамент?

Въпрос: Защо пергаментът се е използвал за документи от висок ранг?

Търсене по буква