Напрежение (механика)
Напрежението е силата на единица площ върху дадено тяло, която го кара да променя формата си.
Напрежението е мярка за вътрешните сили в едно тяло между неговите частици. Тези вътрешни сили са реакция на външните сили, приложени върху тялото, които го карат да се разделя, компресира или плъзга. Външните сили са или повърхностни сили, или сили на тялото. Напрежението е средната сила на единица площ, която частица от тяло упражнява върху съседна частица, по въображаема повърхност, която ги разделя.
Формулата за едноосно нормално напрежение е:
σ = F A {\displaystyle {\sigma }={\frac {F}{A}}}
където σ е напрежението, F е силата, а A е площта на повърхността.
В единиците на SI силата се измерва в нютони, а площта - в квадратни метри. Това означава, че напрежението е нютон на квадратен метър или N/m2. Напрежението обаче има своя собствена единица в SI, наречена паскал. 1 паскал (символ Pa) е равен на 1 N/m2. В имперски единици напрежението се измерва в паундове сила на квадратен инч, което често се съкращава на "psi". Размерът на напрежението е същият като този на налягането.
В механиката на континуума натовареното деформируемо тяло се държи като континуум. Така че тези вътрешни сили се разпределят непрекъснато в обема на материалното тяло. (Това означава, че разпределението на напреженията в тялото се изразява като частична непрекъсната функция на пространството и времето.) Силите предизвикват деформация на формата на тялото. Деформацията може да доведе до трайна промяна на формата или до структурна повреда, ако материалът не е достатъчно здрав.
Някои модели на механиката на континуума разглеждат силата като нещо, което може да се променя. Други модели разглеждат деформацията на материята и твърдите тела, тъй като характеристиките на материята и твърдите тела са триизмерни. Всеки подход може да даде различни резултати. Класическите модели на механиката на континуума приемат средна сила и не включват правилно "геометричните фактори". (Геометрията на тялото може да бъде важна за това как се разпределя напрежението и как се натрупва енергия по време на прилагането на външната сила).
Фигура 1.4 Напрежение на срязване в призматичен прът. Разпределението на напрежението или силата в напречното сечение на пръта не е непременно равномерно. Въпреки това средното напрежение на срязване τ a v g {\displaystyle \tau _{\mathrm {avg} }\,\! } е разумно приближение.
Фигура 1.3 Нормално напрежение в призматичен прът (прав елемент с еднаква площ на напречното сечение). Разпределението на напрежението или силата в напречното сечение на пръта не е непременно равномерно. Въпреки това средното нормално напрежение σ a v g {\displaystyle \sigma _{\mathrm {avg} }\,\! } може да се използва.
Фигура 1.1 Напрежение в натоварено деформируемо материално тяло, прието за континуум.
Фигура 1.2 Аксиално напрежение в призматичен прът, натоварен осово.
Напрежение на срязване
Допълнителна информация: Напрежение на срязване
Прости напрежения
В някои ситуации напрежението в даден обект може да се опише с едно число или с един вектор (число и посока). Три такива прости ситуации на напрежение са едноосното нормално напрежение, простото напрежение на срязване и изотропното нормално напрежение.
Едноосно нормално напрежение
Напрежението на опън (или опън) е напрегнатото състояние, което води до разширяване, т.е. дължината на материала има тенденция да се увеличава в посока на опън. Обемът на материала остава постоянен. Когато върху дадено тяло се прилагат равни и противоположни сили, тогава напрежението, дължащо се на тази сила, се нарича напрежение на опън.
Следователно в едноосен материал дължината се увеличава в посоката на напрежението на опън, а в другите две посоки размерът намалява. При едноосен начин на опън напрежението на опън се предизвиква от сили на дърпане. Напрежението на опън е противоположно на напрежението на натиск.
Конструктивни елементи, които са подложени на пряко напрежение, са въжета, почвени анкери и гвоздеи, болтове и др. Гредите, подложени на огъващи моменти, могат да включват напрежение на опън, както и напрежение на натиск и/или напрежение на срязване.
Напрежението на опън може да се увеличава до достигане на якостта на опън, а именно до граничното състояние на напрежението.
Напрежение в едномерни тела
Всички реални обекти заемат триизмерно пространство. Въпреки това, ако две измерения са много големи или много малки в сравнение с останалите, обектът може да се моделира като едноизмерен. Това опростява математическото моделиране на обекта. Едноизмерните обекти включват парче тел, натоварено в краищата и гледано отстрани, и метален лист, натоварен откъм лицето и гледан отблизо и през напречното сечение.
Свързани страници
- Напрежение
- Огъване
Въпроси и отговори
В: Какво представлява стресът?
О: Напрежението е силата на единица площ върху едно тяло, която го кара да променя формата си. То е мярка за вътрешните сили в едно тяло между неговите частици и представлява средната сила на единица площ, която частица от тяло упражнява върху съседна частица по въображаемата повърхност, която ги разделя.
Въпрос: Как външните сили влияят на напрежението?
О: Външните сили са или повърхностни сили, или сили на тялото и предизвикват деформация на формата на тялото, която може да доведе до трайна промяна на формата или до структурна повреда, ако материалът не е достатъчно здрав.
В: Каква е формулата за едноосно нормално напрежение?
О: Формулата за едноосно нормално напрежение е σ = F/A, където σ е напрежението, F е силата, а A е площта на повърхността. В единиците на SI силата се измерва в нютони, а площта - в квадратни метри, което означава, че напрежението е нютон на квадратен метър (N/m2). Съществува обаче собствена единица за напрежение в SI, наречена паскал (Pa), която е равна на 1 N/m2. В имперски единици напрежението се измерва в паунд-сила на квадратен инч (psi).
Въпрос: Какво предполага механиката на континуума за силата?
О: Класическите модели на механиката на континуума предполагат средна сила и не включват правилно геометричните фактори - т.е. не отчитат как геометрията влияе на натрупването на енергия при прилагане на външна сила.
Въпрос: Как различните модели могат да дават различни резултати, когато разглеждат деформацията на материята и твърдите тела?
О: Различните модели разглеждат по различен начин деформацията на материята и твърдите тела, тъй като характеристиките на материята и твърдите тела са триизмерни - така че всеки подход отчита различни аспекти, които могат да доведат до различни резултати.
В: Как механиката на непрекъснатите процеси третира натоварените деформируеми тела?
О: Механиката на континуума третира натоварените деформируеми тела като континууми - което означава, че вътрешните сили се разпределят непрекъснато в обема на материалното тяло, вместо да се концентрират в определени точки, както е при класическите модели.