Във физиката моментът на силата (често съкратено просто момент или на английски "torque") е мярка за тенденцията на едно тяло да се върти около определена точка или ос под въздействието на сила. Моментът описва не само големината на силата, но и нейното разстояние от оста на въртене и ъгъла, под който силата действа.
Определение и моментно рамо
Ключовото понятие при момента е моментното рамо — перпендикулярното разстояние от оста на въртене до линията на действие на силата. Колкото по-голямо е моментното рамо за дадена сила, толкова по-голям е ефектът на завъртане. Понятието обяснява защо простите машини като лостът, ремъчната шайба и зъбната предавка дават механично предимство — те променят моментното рамо и така намаляват необходимата сила.
Формула — скаларна и векторна форма
Скаларна (пространствена) форма за големината на момента:
Момент = Сила × Перпендикулярно разстояние {\displaystyle {\text{Момент}}={\text{Сила}}\times {\text{Перпендикулярно разстояние}}} 
Векторно (в тримерното пространство) моментът τ се дава чрез векторното произведение между радиус-вектор r (от оста/точката на въртене до точката на прилагане на силата) и векторa на силата F:
τ = r × F
Големината тогава е τ = r F sinθ, където θ е ъгълът между r и F. Ако силата е перпендикулярна на радиуса (θ = 90°), моментът е най-голям и τ = r F.
Единици и обозначение
Единицата в SI за момент е нютон метър (N·m, еквивалентна размерностно на kg·m²/s²). Въпреки че числено 1 N·m = 1 J (джаул), моментът (тяга/въртящ момент) и енергията са различни физични величини и не бива да се бъркат само защото имат една и съща размерност.
Принцип на моментите и равновесие
Принципът на моментите гласи, че за статично равновесие сумата на всички моменти около произволна точка трябва да е нула. Практически това означава, че сумата на моментите, които завъртат системата по часовниковата стрелка, трябва да се балансира от сумата на моментите, които я завъртат обратно на часовниковата стрелка (античасовниково):
Στ_clockwise = Στ_anticleckwise или по общо правило Στ = 0.
Примери и приложения
- Обикновени примери: люлка, отваряне и затваряне на врати, използване на гаечен ключ, отваряне на консервни кутии с лост.
- Инструменти: динамометричен ключ (torque wrench) измерва въртящ момент за затягане на болтове с определена сила.
- Машини и предавки: зъбните колела и ремъчните шайби пренасят и преобразуват моменти и ъглови скорости.
- В динамиката на въртене: въртящият момент τ причинява ъглово ускорение α според уравнението τ = I·α, където I е моментът на инерция на тялото.
Практически изчисления — пример
Пример: ако приложите сила 10 N на дръжка на ръчен гаечен ключ на разстояние 0,5 m от оста и силата е перпендикулярна, получавате момент τ = F · r = 10 N × 0,5 m = 5 N·m.
Класове на лостовете (кратко)
При лостът се различават три основни класа в зависимост от разположението на усилието, товара и опорната точка (въртящата ос). Всеки клас променя механичното предимство и посоката на ефекта на моментите.
Бележки и съвети
- Посоката (знакът) на момента обикновено се определя чрез правило на десните ръце: ако въртите пръстите в посоката на въртене, палецът сочи посоката на векторния момент.
- При изчисления на моменти винаги използвайте перпендикулярното разстояние (моментно рамо). Ако разстоянието не е перпендикулярно, използвайте компонентата на силата, перпендикулярна на радиуса, или формулата τ = r F sinθ.
- В инженерната практика внимателно разграничават единиците за енергия и за въртящ момент въпреки еднаквата размерност.
Във физиката моментът е комбинация от физична величина (сила) и разстояние — именно това дава на силата възможността да предизвика въртеливо движение, а не само транслация.