Декларация за правата на човека и гражданина (1789) — Френска революция

Декларация за правата на човека и гражданина (1789) — ключов документ на Френската революция: свобода, равенство и граждански права, повлияли съвременното човешко право.

Декларацията за правата на човека и гражданина (на френски: La Déclaration des droits de l'Homme et du citoyen) е един от най-важните документи на Френската революция. В този документ се обяснява списък от права, като например свободата на религията, свободата на словото, свободата на събранията и разделението на властите. Всички хора имат тези права. В него се говори и за някои права, които много хора имат заедно. Този документ е написан, като са използвани някои от идеите на естествените права - тези права са за всички хора: предполага се, че те са валидни във всички времена и места. За тях се казва, че са права, произтичащи от човешката природа. Последната идея на Декларацията е приета на 26 август 1789 г. от Националното учредително събрание (Assemblée nationale constituante). Това беше много важно първо нещо, което трябваше да се направи, преди народът да може да напише конституция. Документът обясняваше тези основни права не само за французите, но и за всички мъже без изключение, в него не се казваше нищо за правата или ролята на жените. В него не се говори и за робството. Сега хората смятат, че това е била важна стъпка към международните права на човека или Всеобщата декларация за правата на човека:

"Първи член - Хората се раждат и остават свободни и равни в правата си. Социалните различия могат да се основават само на общата полза."

Идеите, записани в декларацията, са важни за френското право и днес. Те могат да се използват за борба или промяна на нови закони или други действия на правителството. Френското право се основава на този документ.

Произход и автори

Декларацията е плод на идейния климат на Просвещението, в който фигурират мислители като Джон Лок, Жан-Жак Русо и Шарл де Монтескьо, и е повлияна от Американската декларация за независимост. Главен инициатор и съставител на текста е маркизът Лафайет (Marquis de La Fayette), който работи с помощта на други революционни фигури, а идеите са съгласувани и обсъждани в рамките на Националното учредително събрание. Текстът е окончателно приет на 26 август 1789 г.

Основно съдържание

Декларацията съдържа преддекларация (преамбюл) и 17 члена, които формулират основни принципи на политическия ред и правата на индивида. Сред най-важните положения са:

• Свобода и равенство: всички хора са родени свободни и равни по права.
• Право на собственост: собствеността е неприкосновена и свещена.
• Свобода на словото и печата: свободата на изразяване е призната като необходима за обществото.
• Свобода на религията: гарантирано е право да се практикува вяра и съвест.
• Разделение на властите: идеята за отделни законодателна, изпълнителна и съдебна власт.
• Принцип на законността: законът е израз на общата воля и всички подлежат на законите, приети с общото благо като цел.
• Пресумпция за невиновност и право на справедлив съдебен процес: включва защита срещу произволни арести и наказания.
• Право на съпротива срещу тиранията: правото да се устои на угнетение.

Ограничения и критика

Въпреки значението си, Декларацията има важни ограничения:

• Полова дискриминация: текстът говори за „всички мъже“, но не признава права на жените. Това довежда до реакция — Олимп дьо Гуж (Olympe de Gouges) публикува през 1791 г. Декларация за правата на жената и гражданката, която настоява за равноправие, но тя и други защитници на женските права са срещнали сериозна съпротива.
• Робство и колонии: първоначалният текст не се занимава директно с въпроса за робството в колониите. Робството бе отменено временно от революционните власти през 1794 г., възстановено под Наполеон през 1802 г. и окончателно премахнато във френските колонии през 1848 г.
• Ограничен обхват: декларацията формулира принципи, но тяхното приложение и осъществяване зависи от политическата воля и по‑нататъшни закони и институции.

Влияние и значение

Декларацията оказва огромно влияние върху развитието на конституционното право и идеите за човешките права в Европа, Латинска Америка и другаде. Принципите ѝ вдъхновяват много по‑късни документи и движения за граждански свободи. Тя също така служи като една от отправните точки при формирането на международните документи за правата на човека, включително и на Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.

Във Франция текстът от 1789 г. е станал част от основите на конституционното право: идеи и формулировки от Декларацията продължават да се позовават в съдебната практика и в конституционните аргументи за защита на гражданските свободи.

Декларацията днес

Днес Декларацията за правата на човека и гражданина се възприема като ключов исторически документ, който формулира универсални принципи за свобода, равенство и право. Тя остава често цитиран източник при обсъждане на граждански свободи, правова държава и човешки права в учебници, юридически решения и обществен дебат.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява Декларацията за правата на човека и гражданина?

В: Кога е написана?

В: Кой я е написал?

В: Какви са някои примери за права, описани в този документ?

В: Какво влияние е оказал този документ?

Търсене по буква