Особеното мнение
Особеното мнение (или несъгласие) е становище по правен казус. То се пише от един или повече съдии, които изразяват несъгласие с мнението на мнозинството в съда. В някои случаи те просто заявяват несъгласие с мнението на мнозинството. В други случаи те могат да се използват за даване на указания, подтикване или да се опитат по друг начин да убедят останалите съдии в гледната точка, изразена от малцинството.
Когато не се отнася непременно за правно решение, то може да се нарича и доклад на малцинството.
Обикновено особените мнения се пишат едновременно с мнението на мнозинството и всички съвпадащимнения. Те също така се предават и публикуват по едно и също време. Особеното мнение не създава задължителен прецедент, нито става част от съдебната практика. Понякога обаче те могат да бъдат цитирани като форма на убедителен авторитет в последващи дела, когато се твърди, че решението на съда трябва да бъде ограничено или отменено. В някои случаи предишно несъгласие се използва за стимулиране на промяна в закона. По-късно дело може да доведе до приемане от мнозинството на определена правна норма, която преди това е била защитавана в несъгласието. Както и при съвпадащите становища, разликата в мненията между особените мнения и становищата на мнозинството често може да подчертае точната позиция на мнозинството. През 1936 г. председателят на Върховния съд Чарлз Евънс Хюз заявява: "Особеното мнение в съд от последна инстанция е обжалване".
Особеното мнение може да не е съгласно с мнозинството по различни причини: различно тълкуване на съществуващата съдебна практика, прилагане на различни принципи или различно тълкуване на фактите.
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво представлява особеното мнение?
О: Особеното мнение е становище по правен казус, написано от един или повече съдии, което изразява несъгласие с мнението на мнозинството в съда.
В: Как особеното мнение влияе на съдебната практика?
О: Особеното мнение не създава задължителен прецедент и не става част от съдебната практика. Понякога обаче то може да бъде цитирано като убедителен авторитет в последващи дела, когато се твърди, че решението на съда трябва да бъде ограничено или отменено.
Въпрос: Кога се предават и публикуват особените мнения?
О: Обикновено особените мнения се пишат едновременно с мнението на мнозинството и всички съвпадащи мнения и се предават и публикуват по едно и също време.
В: Какво казва председателят на Върховния съд Чарлз Евънс Хюз за особените мнения?
О: През 1936 г. председателят на Върховния съд Чарлз Евънс Хюз заявява, че "особеното мнение в съд от последна инстанция е обжалване".
В: Какви причини могат да доведат до различия между особените мнения и становищата на мнозинството?
О: Различията между особените мнения и становищата на мнозинството често могат да подчертаят точното становище на мнозинството, като това различие може да възникне поради различно тълкуване на съществуващата съдебна практика, различни прилагани принципи или различно тълкуване на факти.
В: Могат ли предишни несъгласия да предизвикат промени в законите?
О: Да, в някои случаи предишно несъгласие може да бъде използвано за стимулиране на промени в законите; например, по-късни дела могат да доведат до приемане от мнозинството на определена правна норма, която преди това е била защитавана в несъгласието.
