Чарлз Евънс Хюз, старши (11 април 1862 - 27 август 1948) е виден американски държавник, адвокат и републикански политик от Ню Йорк. Роден е в Гленс Фолс, щата Ню Йорк. Завършва Браунския университет през 1881 г. и право в Колумбийския университет (LL.B.) през 1884 г.; след това практикува право в Ню Йорк и преподава право в края на XIX век, придобивайки репутация като ефективен адвокат и изтъкнат правен учен.

Той е 36-ият губернатор на Ню Йорк (1907-1910 г.), а по-късно е назначен за асоцииран съдия във Върховния съд на САЩ (1910-1916 г.). Като съдия и като държавник Хюз се утвърждава като водач на прогресивното крило на Републиканската партия — застъпник за реформи в управлението, регулация на бизнеса и подобряване на обществените услуги.

През 1916 г. Хюз е номиниран от републиканците за президент и води остра изборна кампания, в която губи с малка разлика от Удроу Уилсън. За да се кандидатира, той подава оставка от Върховния съд, което е рядък случай в американската практика. След поражението се връща към адвокатската си дейност и държавната служба.

Хюз служи като държавен секретар на САЩ в администрацията на президентите Уорън Г. Хардинг и Калвър Кулидж (1921-1925). Като държавен секретар той играе важна роля в международната дипломация на следвоенния период, включително в организацията и поддръжката на дипломатически инициативи като Вашингтонската конференция за ограничаване на морските въоръжения и промотирането на арбитража и международното право като средство за разрешаване на спорове между държавите.

През 1928–1930 г. Хюз е съдия в Международния съд в Хага, където допринася с правна експертиза по въпроси на международното право. На 3 февруари 1930 г. е назначен за 11-ия председател на Върховния съд на САЩ, пост, който заема до 1941 г. Като главен съдия той ръководи Съда в ключов период — голямата депресия и времето на програмите за възстановяване, известни като Новия курс. Хюз е известен като прагматичен ръководител: често търси компромисни и технически прецизни решения, подчертавайки институционалната устойчивост на съда и предпочитайки тесни, аргументирани постановления пред широко формулирани решения.

Хюз е активен фигурант в прогресивното движение през XX век и в същото време с времето се разглежда и като консервативна сила в правната мисъл — историкът Клинтън Роситър го определя като водещ американски консерватор. Неговият съдебен подход комбинира уважение към прецедента и конституционния ред с готовност да признае обосновани регулаторни мерки на правителството, когато те са ясно оправдани.

Освен публичните си постове, Хюз е уважаван адвокат и съветник по обществени и частни дела; като държавник и юрист той оказва влияние върху развитието на професионалната етика в правото и върху международните правни институции. След оттеглянето си от Върховния съд през 1941 г. по здравословни причини, Хюз остава влиятелна фигура в обществените дискусии и в юридическата общност.

На 27 август 1948 г. Хюз умира в сегашната вила "Тифани" на клуб "Уиано" близо до Барнстейбъл, Масачузетс. Останките му са погребани в гробището Уудлаун в Бронкс, Ню Йорк. Неговото наследство включва принос към развитието на американската съдебна практика, дипломация и модерното мислене за ролята на правото в демократичната държава.