Поправката за избирателните права на окръг Колумбия е предложена поправка към Конституцията на САЩ, която би дала на окръг Колумбия пълноправно представителство в Конгреса на САЩ, пълноправно представителство в системата на избирателната колегия и пълноправно участие в процеса на изменение на Конституцията. Тя е предложена от Конгреса на 22 август 1978 г. До изтичането на срока на действие на 22 август 1985 г. тя е ратифицирана само от 16 щата. Липсваха 22 ратификации от необходимите 38, за да бъде прието предложеното изменение.

Предистория и мотиви

Окръг Колумбия (Вашингтон, D.C.) е създаден като федерален район и поради това не е щат. Жителите му плащат федерални данъци и участват в националния живот, но имат ограничено формално представителство в Конгреса — дълго време само чрез непълноправен делегат в Камарата на представителите, който няма право на окончателно гласуване. Тези обстоятелства породиха дългогодишни искания за "ниско-данъчно, но без представителство" да бъдат премахнати чрез разширяване на правата за глас и представителство.

Основни положения на предложената поправка

  • Поправката постановява, че окръг Колумбия ще бъде третиран за целите на представителството в Конгреса, в избирателната колегия и при процедурите за изменение на Конституцията по същия начин, както щатите.
  • Това би осигурило на окръга постоянно представителство в Сената и право на пълно гласуване в Камарата на представителите, както и нормално разпределение на електорите в рамките на избирателната колегия.
  • Конгресът постави краен срок от седем години за ратификацията (до 22 август 1985 г.), както често се практикува при предложените конституционни изменения.

Процес на ратификация и провал

Поправката бе приета от Конгреса и изпратена на щатите за ратификация, но до изтичането на срока едва 16 щата утвърдиха предложението. За да влезе в сила, измененията в Конституцията изискват ратификация от три четвърти от щатите — тогава 38 от 50. Тъй като тези ратификации не бяха постигнати и срокът изтече, поправката не бе приета и формално отпадна.

Причини за неприемане

  • Политическо противопоставяне: Очакваше се, че разширеното представителство на окръга ще окаже трайно влияние върху баланса на силите в Конгреса — окръг Колумбия традиционно гласува значително в полза на Демократическата партия, което породило съпротива сред Републиканците и някои щати.
  • Конституционни и федералистични опасения: Опоненти твърдяха, че даването на правомощия, близки до тези на щат, на федерален окръг нарушава замисъла за отделяне на националната от местната власт и създава прецедент за други изменения на федералната структура.
  • Алтернативни решения: Някои предлагаха вместо поправка да се търси пълноправно признаване чрез приемане на окръга за щат (D.C. statehood) или чрез законодателни мерки, което доведе до разпокъсана подкрепа.
  • Ниска приоритетност за някои щати: Временни и локални политически проблеми и различни законодателни приоритети доведоха до липса на достатъчна мотивация за ратификация в нужните щати.

Последващи усилия и сегашно положение

Провалът на поправката не приключи движението за пълноправно представителство на жителите на окръг Колумбия. В последните десетилетия темата продължи да бъде жива — включително чрез предложения за пълноправно приемане на окръга като 51-ви щат (D.C. statehood). Конгресът и щатските законодателства периодично разглеждат проекти за статут на окръга; например, в началото на 2020-те години Камарата на представителите прие законопроекти, свързани с приемането на окръга като щат, но те не получиха окончателно одобрение в Сената.

В момента жителите на окръг Колумбия продължават да имат непълноправен делегат в Камарата и да ползват гласове в избирателната колегия благодарение на 23-та поправка (ранишна поправка, която им дава изборни електори), но пълното, конституционно равноправие в представителството остава нерешено политическо и правно предизвикателство.

Значение

Предложението от 1978 г. е важен епизод в дългосрочната борба за демократично представителство на жителите на федералния окръг. То подчертава сложността на съчетаването на федералните интереси, политическите реалности и конституционните процедури в САЩ, и продължава да влияе върху дискусиите за статута на Д.C. и равнопоставеността на гражданите преди закона.