Поправка за правата на глас в окръг Колумбия

Текст

Раздел 1
За целите на представителството в Конгреса, избора на президент и вицепрезидент и член V от настоящата Конституция окръгът, в който се намира седалището на правителството на Съединените щати, се третира като щат.

Раздел
2Упражняването на правата и правомощията, предоставени по силата на този член, се извършва от народа на областта, в която се намира седалището на правителството, и съгласно разпоредбите на Конгреса.

Раздел 3Двадесет и третият член от изменението на Конституцията на Съединените щати се отменя.

Раздел 4Този
член не влиза в сила, освен ако не бъде ратифициран като изменение на Конституцията от законодателните органи на три четвърти от няколкото щата в срок от седем години от датата на представянето му.

Законодателна история

Представителят на Калифорния Дон Едуардс предлага съвместна резолюция 554 на Камарата на представителите в 95-ия Конгрес. Камарата на представителите на Съединените щати я приема на 2 март 1978 г. с 289-127 гласа, като 18 души не гласуват. Сенатът на Съединените щати я приема на 22 август 1978 г. с 67-32 гласа, като 1 не гласува. С това поправката за правата на глас в окръг Колумбия е представена на щатските законодателни органи за ратификация. Конгресът включва в текста на предложената поправка, който включва изискването ратификацията от три четвърти (38) от щатите да приключи в рамките на седем години след приемането ѝ от Конгреса (т.е. на 22 август 1985 г.), за да може предложената поправка да стане част от Конституцията. С поставянето на крайния срок за ратификация в текста на предложеното изменение, срокът не можеше да бъде удължен, както беше направено по отношение на поправката за равните права.

История на ратификацията

За да може поправката за избирателните права в окръг Колумбия да стане част от Конституцията, е необходимо тя да бъде ратифицирана от законодателните органи на поне 38 от 50-те щата до 22 август 1985 г. През седемгодишния период, определен от Конгреса, тя беше ратифицирана само от 16 щата и така не успя да бъде приета. Поправката беше ратифицирана от следните щати:

1. Ню Джърси на 11 септември 1978 г.
2. Мичиган на 13 декември 1978 г.
3. Охайо на 21 декември 1978 г.
4. Минесота на 19 март 1979 г.
5. Масачузетс на 19 март 1979 г.
6. Кънектикът на 11 април 1979 г.
7. Уисконсин на 1 ноември 1979 г.
8. Мериленд на 19 март 1980 г.
9. Хавай на 17 април 1980 г.
10. Орегон на 6 юли 1981 г.
11. Мейн на 16 февруари 1983 г.
12. Западна Вирджиния на 23 февруари 1983 г.
13. Роуд Айлънд на 13 май 1983 г.
14. Айова на 19 януари 1984 г.
15. Луизиана на 24 юни 1984 г.
16. Делауер на 28 юни 1984 г.

Държавите, отбелязани в синьо, ратифицират изменението

Ефекти, ако беше приет

Ако беше прието, това предложение за изменение щеше да даде на Вашингтон пълно представителство и в двете камари на Конгреса. Освен това тази предложена поправка щеше да отмени Двадесет и третата поправка. Двадесет и третата поправка не позволява на Вашингтон, окръг Колумбия, да разполага с повече избирателни гласове "от най-малко населения щат", нито пък предоставя на Вашингтон, окръг Колумбия, каквато и да е роля при избора на президент от Камарата на представителите (или на вицепрезидент от Сената). За разлика от това, предложеното изменение щеше да осигури на Вашингтон пълноценно участие в Избирателната колегия. И накрая, предложеното изменение щеше да позволи на Съвета на окръг Колумбия, на Конгреса или на народа на Вашингтон (в зависимост от това как щеше да се тълкува предложеното изменение) да решат дали да ратифицират всяко предложено изменение на Конституцията или да се обърнат към Конгреса за свикване на конвент, който да предложи изменения на Конституцията на Съединените щати, точно както може да направи законодателният орган на даден щат в съответствие с процеса на изменение на Конституцията. Изменението не би направило Вашингтон щат, нито би засегнало правомощията на Конгреса върху него.