Предложение за пълноправно представителство на окръг Колумбия (1978)

1978 предложение за пълноправно представителство на окръг Колумбия — история, ратификации и политическите спорове за гласове в Конгреса и избирателната колегия.

Поправката за избирателните права на окръг Колумбия е предложена поправка към Конституцията на САЩ, която би дала на окръг Колумбия пълноправно представителство в Конгреса на САЩ, пълноправно представителство в системата на избирателната колегия и пълноправно участие в процеса на изменение на Конституцията. Тя е предложена от Конгреса на 22 август 1978 г. До изтичането на срока на действие на 22 август 1985 г. тя е ратифицирана само от 16 щата. Липсваха 22 ратификации от необходимите 38, за да бъде прието предложеното изменение.

Предистория и мотиви

Окръг Колумбия (Вашингтон, D.C.) е създаден като федерален район и поради това не е щат. Жителите му плащат федерални данъци и участват в националния живот, но имат ограничено формално представителство в Конгреса — дълго време само чрез непълноправен делегат в Камарата на представителите, който няма право на окончателно гласуване. Тези обстоятелства породиха дългогодишни искания за "ниско-данъчно, но без представителство" да бъдат премахнати чрез разширяване на правата за глас и представителство.

Основни положения на предложената поправка

• Поправката постановява, че окръг Колумбия ще бъде третиран за целите на представителството в Конгреса, в избирателната колегия и при процедурите за изменение на Конституцията по същия начин, както щатите.
• Това би осигурило на окръга постоянно представителство в Сената и право на пълно гласуване в Камарата на представителите, както и нормално разпределение на електорите в рамките на избирателната колегия.
• Конгресът постави краен срок от седем години за ратификацията (до 22 август 1985 г.), както често се практикува при предложените конституционни изменения.

Процес на ратификация и провал

Поправката бе приета от Конгреса и изпратена на щатите за ратификация, но до изтичането на срока едва 16 щата утвърдиха предложението. За да влезе в сила, измененията в Конституцията изискват ратификация от три четвърти от щатите — тогава 38 от 50. Тъй като тези ратификации не бяха постигнати и срокът изтече, поправката не бе приета и формално отпадна.

Причини за неприемане

• Политическо противопоставяне: Очакваше се, че разширеното представителство на окръга ще окаже трайно влияние върху баланса на силите в Конгреса — окръг Колумбия традиционно гласува значително в полза на Демократическата партия, което породило съпротива сред Републиканците и някои щати.
• Конституционни и федералистични опасения: Опоненти твърдяха, че даването на правомощия, близки до тези на щат, на федерален окръг нарушава замисъла за отделяне на националната от местната власт и създава прецедент за други изменения на федералната структура.
• Алтернативни решения: Някои предлагаха вместо поправка да се търси пълноправно признаване чрез приемане на окръга за щат (D.C. statehood) или чрез законодателни мерки, което доведе до разпокъсана подкрепа.
• Ниска приоритетност за някои щати: Временни и локални политически проблеми и различни законодателни приоритети доведоха до липса на достатъчна мотивация за ратификация в нужните щати.

Последващи усилия и сегашно положение

Провалът на поправката не приключи движението за пълноправно представителство на жителите на окръг Колумбия. В последните десетилетия темата продължи да бъде жива — включително чрез предложения за пълноправно приемане на окръга като 51-ви щат (D.C. statehood). Конгресът и щатските законодателства периодично разглеждат проекти за статут на окръга; например, в началото на 2020-те години Камарата на представителите прие законопроекти, свързани с приемането на окръга като щат, но те не получиха окончателно одобрение в Сената.

В момента жителите на окръг Колумбия продължават да имат непълноправен делегат в Камарата и да ползват гласове в избирателната колегия благодарение на 23-та поправка (ранишна поправка, която им дава изборни електори), но пълното, конституционно равноправие в представителството остава нерешено политическо и правно предизвикателство.

Значение

Предложението от 1978 г. е важен епизод в дългосрочната борба за демократично представителство на жителите на федералния окръг. То подчертава сложността на съчетаването на федералните интереси, политическите реалности и конституционните процедури в САЩ, и продължава да влияе върху дискусиите за статута на Д.C. и равнопоставеността на гражданите преди закона.

История на ратификацията

За да може поправката за избирателните права в окръг Колумбия да стане част от Конституцията, е необходимо тя да бъде ратифицирана от законодателните органи на поне 38 от 50-те щата до 22 август 1985 г. През седемгодишния период, определен от Конгреса, тя беше ратифицирана само от 16 щата и така не успя да бъде приета. Поправката беше ратифицирана от следните щати:

1. Ню Джърси на 11 септември 1978 г.
2. Мичиган на 13 декември 1978 г.
3. Охайо на 21 декември 1978 г.
4. Минесота на 19 март 1979 г.
5. Масачузетс на 19 март 1979 г.
6. Кънектикът на 11 април 1979 г.
7. Уисконсин на 1 ноември 1979 г.
8. Мериленд на 19 март 1980 г.
9. Хавай на 17 април 1980 г.
10. Орегон на 6 юли 1981 г.
11. Мейн на 16 февруари 1983 г.
12. Западна Вирджиния на 23 февруари 1983 г.
13. Роуд Айлънд на 13 май 1983 г.
14. Айова на 19 януари 1984 г.
15. Луизиана на 24 юни 1984 г.
16. Делауер на 28 юни 1984 г.

Държавите, отбелязани в синьо, ратифицират изменението

Въпроси и отговори

Въпрос: Каква е била целта на поправката за правата на глас в окръг Колумбия?

В: Кога Конгресът предложи поправката?

В: Колко щата ратифицираха поправката преди изтичането на нейния срок?

В: Колко щата бяха необходими, за да бъде приета поправката?

В: Беше ли прието предложеното изменение?

Въпрос: Какви ползи щеше да получи окръг Колумбия, ако поправката беше приета?

В: Кога изтича срокът на действие на поправката за избирателните права на окръг Колумбия?

Търсене по буква