60 U.S. 393 (1857 г.) е знаково решение на Върховния съд на САЩ. През март 1857 г. съдът постановява, че негрите, произхождащи от роби, независимо дали в момента са свободни или са роби, не са граждани на Съединените щати. Тъй като според съда не са граждани, те не могат да предявяват искове пред федерален съд. Това означаваше, че Дред Скот, който подава такъв иск, няма правен достъп до федералните трибунали поради липса на правоспособност (standing). Решението ограничаваше възможностите на африканци и потомци на роби да търсят защита на федерално равнище и въвеждаше строги ограничения за правния им статус.

В решението, подписано от главния съдия Роджър Б. Тани (Roger B. Taney), Върховният съд не само отхвърляше гражданството на хора с африкански произход, но и постановяваше, че Конгресът няма правомощието да забранява робството в териториите на САЩ — с което фактически обяви за противоконституционен и Мисури компромиса. Съдът разглеждаше владението на робите като форма на собственост, защитена от Пета поправка заради „законна собственост“, и приема, че всяка забрана върху тази собственост би нарушавала конституционните права на собствениците. Тази част от решението засили политическите напрежения между Север и Юг и допринесе за радикализирането на конфликта, който в крайна сметка доведе до Американската гражданска война.

Делото "Дред Скот" на Върховния съд на САЩ, което лишава Скот от свобода, като постановява, че потомците на негри-роби не са граждани на САЩ, е краят на дългогодишни съдебни дела през 1846–1857 г. в по-нисшите федерални окръжни съдилища и съдилищата на щата Мисури, които в различни моменти първоначално дават свобода на Дред Скот или постановяват, че престоят му в „свободни“ територии би трябвало да го освободи. Тези решения обаче са обжалвани и в крайна сметка водят до окончателното становище на Върховния съд, което отменя или игнорира по-ранни благоприятни за Скот постановления и унищожава надеждите на много защитници на правата на свободните чернокожи за федерална защита.

Д-р Джон Емерсън е хирург, служил в американската армия. През 1833 г. той купува Дред Скот, който тогава е роб в Мисури. Същата година Емерсън се премества в Илинойс, като взема със себе си и Скот; по-късно е изпратен във форт на територията на Уисконсин (част от днешния регион на Минесота) и Скот отива с него. Докато живеят в тези свободни територии, Скот се жени за Хариет Робинсън, която е собственост на мирови съдия. След смъртта на Емерсън в Мисури през 1843 г. Скот и семейството му остават под властта на съпругата на Емерсън, Елиза Сандфорд, и в крайна сметка съдебните спорове за свободата на Скот започват през 1846 г.

Делото постави няколко ключови правни въпроса: може ли лице от африкански произход да бъде признато за гражданин на САЩ; дали федералният съд има юрисдикция да разглежда такива искове; и дали Конгресът може да забрани разпространението на робството в териториите. В решението на Върховния съд мнозинството отговаря отрицателно на първите два въпроса и обявява за противоконституционен законов акт (част от Мисури компромиса), който е целял да ограничи робството в нови територии.

Решението предизвика силна обществена реакция — особено в Северните щати — и бе осъдено от много правни мислители и политически фигури като едно от най-лошите и опасни решения в историята на Върховния съд. След Гражданската война съдебният натиск отчасти бе отменен от приетите през 1865–1870 г. конституционни поправки: 13-та поправка (премахва робството) и 14-та поправка (гарантира гражданство и равна защита за всички родени или натурализирани в САЩ), които фактически обезсилват правния фундамент на решението от 1857 г.

Личната съдба на Дред Скот завършва известно време след решението: той е върнат в робство, но по-късно е освободен и умира през 1858 г. Историята на случая остава едно от най-ярките предупреждения за това как правните интерпретации могат да задълбочават социални разделения и да трансформират политическия курс на една нация.