Smith v. Allwright (1944 г.) е знаково решение на Върховния съд на САЩ. С това решение се обявява за противоконституционно възпрепятстването на афроамериканците да гласуват в първичните избори на Демократическата партия в Тексас. В последствие то обхваща и първичните избори на белите във всички щати. То отменя делото Grovey v. Townsend (1935 г.), което позволява на Демократическата партия да провежда изцяло бели първични избори, които изключват чернокожите избиратели.

Контекст и предпоставки

В началото на XX век много южни щати на САЩ използват т.нар. „бели първични“ — практиката да се ограничи участието в партийните първични избори само до бели избиратели. Понеже в тези щати изборът на кандидата на Демократическата партия практически определяше победителя на общите избори, изключването от първичните означаваше реално лишаване от политическо представителство. В продължение на десетилетия чернокожите се сблъскват с различни форми на препятствия — от явно расови забрани до избирателни закони като данъци за регистрация и тестове за грамотност.

Факти по делото и правен въпрос

Делото произлиза от оспорване на практиката в Тексас, където местните партийни организации организирали първични, достъпни само за бели членове. Истецът — афроамериканският избирател (славен в процеса като Macon B. Smith) — твърди, че това нарушение противоречи на Петоановата и Петнадесетата поправки и на принципите за равна защита и недопускане на расова дискриминация при упражняване на правото на глас. Въпросът пред съда беше дали политическата партия, провеждайки първични избори, действа като държавен субект подлежащо на конституционни ограничения, или като напълно частна организация, свободна да определя своите членски правила.

Решение и мотиви

Върховният съд на САЩ постановява, че дискриминацията в първичните избори възпрепятства избирателното право на база раса и е в противоречие с конституцията. Съдът отменя предишното решение в Grovey v. Townsend (1935 г.), в което партията бе разглеждана като частен субект. В решението се посочва, че първичните избори са неотменима част от държавната избирателна система и следователно когато държавата делегира на партията провеждането им, партийното действие става държавно действие — подлежащо на конституционен контрол. Мотивите подчертават, че забраната за дискриминация при гласуване (включително поради расови признаци) следва да се прилага и в контекста на първичните избори. Решението е издадено от мнозинството на съда и е довело до отмяната на законово и фактическо изключване на чернокожите от първичните.

Последствия и значение

  • Правният ефект беше широка национална промяна: практиката на „бели първични“ бе обявена за неконституционна и постепенно бе премахната в южните щати.
  • Решението засили усилията на организации като NAACP за предстоящо разширяване на гражданските права. В случая NAACP играе централна роля в съдебното обжалване — един от защитниците на делото беше Търгуд Маршал, който по-късно стана първият афроамерикански съдия във Върховния съд на САЩ.
  • Smith v. Allwright се разглежда като важна стъпка в борбата срещу юридическия расизъм и като предпоставка за по-нататъшни решения и законодателни промени по посока защита на избирателните права (включително Voting Rights Act от 1965 г.).
  • Въпреки решението, на местно ниво продължиха да съществуват други пречки за гласуване (политически репресии, данъци за гласуване, т.нар. literacy tests и др.), така че пълното прилагане на изборните права изискваше допълнителни съдебни битки и законодателни мерки.

Историческа оценка

Smith v. Allwright се смята за един от ключовите моменти в юридическото отстраняване на институционализирания расизъм в избирателната система на САЩ. То показва как съдебните решения могат да трансформират практиките на изборния процес и да отворят пътя за по-широко участие на маргинализирани групи в политическия живот. В исторически план делото е важен предшественик на по-широките реформи в епохата на движенията за граждански права през 50-те и 60-те години.