Щатските ратификационни събрания са един от двата начина, установени в член пети от Конституцията на САЩ за ратифициране на предложените конституционни изменения. Те са били използвани само веднъж — през 1933 г., при ратификацията на 21-вата поправка. Всички останали изменения са били ратифицирани от щатските законодателни органи.

Какво точно урежда член V

Член пети установява две различни процедури за възникване и влизане в сила на поправки:

  • Предлагане на поправка от Конгреса — с квалифицирано мнозинство от две трети в двете камари;
  • Иницииране чрез национална конвенция — ако две трети от щатските законодателни органи (в момента това са 34 щата) поискат от Конгреса да свика такава конвенция.

След предложението, независимо по кой от двата пътя е направено, поправката трябва да бъде ратифицирана от три четвърти от щатите (в момента 38 от 50). Конгресът определя начина на ратификация — чрез щатските законодателства или чрез щатски ратификационни събрания (конвенти).

Разлика между „щатски ратификационни събрания” и „национална конвенция”

Термините понякога се смесват, затова е важно да се направи разграничение:

  • Щатски ратификационни събрания (state ratifying conventions) са органи, свиквани във всеки щат, за да решат дали да приемат или отхвърлят вече предложена поправка. Делегатите за тези събрания се избират според процедурите, определени от съответния щат, и те не са едни и същи като щатските законодателни органи.
  • Национална (конвент) конвенция за предлагане на поправки е конвенция, която би могла да бъде свикана от Конгреса по искане на две трети от щатите, за да предложи поправки. До момента нито една от приетите 27 поправки не е била предложена чрез такава национална конвенция.

Защо щатските ратификационни събрания почти никога не се използват

Причините за това са няколко:

  • Конгресът обикновено предпочита да праща поправки за ратификация чрез щатските законодателства — това е по-удобно и по-предсказуемо.
  • Щатските ратификационни събрания изискват отделна организация и избор на делегати в множество щати, което е по-сложно и скъпо.
  • 21-вата поправка е била предложена заради широка обществена подкрепа за отмяна на Сухия режим; Конгресът предпочете да даде думата на специално избрани конвенти, защото те биха отразили по-директно общественото мнение по тази конкретна и противопоставяща тема.

Съвременни дискусии и опасения

В последните десетилетия се водят дебати относно т.нар. „Article V convention” (конвенция по член V), и особено за риска от т.нар. „runaway convention” — ситуация, в която национална конвенция би могла да предложи промени извън първоначалния й мандат. Привържениците на инициирането на конвенция от щатите я виждат като инструмент за реформа, а критиците посочват липсата на ясни процедури и възможността за непредвидими резултати. Поради тези неясноти Конгресът и щатските органи досега са се въздържали от използване на национална конвенция като път за предлагане на поправки.

Кратко обобщение

Член V предлага две стъпки за промяна на Конституцията — предлагане (от Конгреса или чрез национална конвенция по искане на щатите) и ратификация (от щатските законодателства или щатски ратификационни събрания). На практика щатските ратификационни събрания са използвани само веднъж (за 21-вата поправка), а всички 27 приети поправки до момента са били предложени от Конгреса, а никоя не е била предложена от национална конвенция, свикана по заявка на щатите.