Задържане (лишаване от свобода) — дефиниция, правна рамка и човешки права

Задържането е лишаване на лице от свобода от страна на правителствен орган или орган на държава, обикновено полицията. Такова лишаване от свобода се допуска само в случай, че лицето може да се счита за извършило престъпление. Друго лишаване от свобода се нарича произволно задържане и е забранено от член 9 от Всеобщата декларация за правата на човека и Международния пакт за граждански и политически права. И дори задържането да се извършва законно, към лицето трябва да се подхожда хуманно и да се зачита неговото достойнство съгласно Конвенцията против изтезанията.

Какво представлява задържането и кога е допустимо

Задържането включва лишаване от свобода за кратък или дълъг период — от няколко часа за установяване на самоличност до продължителна предварителна или наказателна лишеност от свобода. За да бъде допустимо, задържането обикновено трябва да отговаря на три основни изисквания:

• законна основа (позитивна норма в закона, която позволява задържането);
• необходимост и пропорционалност (целта — например предотвратяване на бягство или укриване от правосъдието — трябва да оправдава лишаването от свобода);
• недопускане на произвол — съществуват процедурни и съдебни гаранции срещу злоупотреби.

Правна рамка и международни стандарти

Международните договори и стандарти защитават правото на свобода и ограничават възможностите за задържане. Освен вече посочените Всеобща декларация за правата на човека и Международен пакт за граждански и политически права, от значение са:

• Конвенцията против изтезанията (CAT) — забрана на жестоко, нечовешко или унизително отношение;
• Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (чл. 5) — гаранции за правото на свобода и сигурност и правилата за бързо съдебно представяне;
• националните конституции и кодекси за наказателно производство, които конкретизират процедурите, времевите граници и правата на задържаните.

Процедурни гаранции при задържане

Основните процесуални и материални права, които трябва да се гарантират при всяко задържане, включват:

• Право да знаете причината за задържането — задържаният трябва незабавно да бъде информиран на език, който разбира, за основанията за лишаване от свобода и за предявените обвинения.
• Право на адвокат — достъп до правна помощ от момента на задържането; в много държави е гарантирано и правото на безплатен защитник при необходимост.
• Право да не свидетелствате против себе си и правото на мълчание.
• Бързо съдебно преглеждане — задържаният трябва да бъде доведен пред независим съд или магистрат "promptly" (в практиката често в рамките на 24–48 часа), който да прецени законността на задържането.
• Възможност за обжалване — право да се оспори пред съда законността на задържането (например чрез хабеас корпус или подобни процедури).
• Уведомяване на близки и/или консули — право да се уведоми семейството или консулство при задържане на чужденец.
• Достъп до медицинска помощ, храна и хигиена — задържаните имат право на подходящи условия на задържане, лечение при нужда и човешки отношение.

Видове задържане

Често системите разграничават няколко вида:

• Предварително задържане (за прекратяване на разследване) — мярка по време на наказателен процес за осигуряване на явяване пред съда или предотвратяване на укриване.
• Административно задържане — напр. по имиграционни или общественоредови причини; и тук действат определени гаранции и времеви лимити.
• Задържане за неплащане или административни нарушения — в някои държави регламентирани, но подлежат на ограничения съгласно международните стандарти.
• Задържане на малолетни и лица с увреждания — изисква специални мерки, отделяне от възрастни затворници и приоритет към рехабилитация.

Ограничения и контрол върху практиките на задържане

За да се предотврати произвол и злоупотреба, държавите и органите трябва да осигурят:

• ясни законови основания и писмени мотиви за всяко задържане;
• независим съдебен контрол и възможности за ефективна жалба и обезщетение при неправомерно лишаване от свобода;
• независим мониторинг на местата за задържане (омбудсман, НПО, национални превантивни механизми по САТ);
• обучение на служителите, спазване на стандарти за третиране и документация (регистри за лишаване от свобода, записване на срокове и предявени обвинения).

Права и средства за защита при произволно или неправомерно задържане

Лице, което смята, че е задържано незаконно, може да разчита на следните средства:

• незабавна молба за съдебно преразглеждане на легалността на задържането;
• жалба до национален омбудсман, инспекции или компетентни органи за правата на човека;
• търсене на компенсанция и обезщетение при установена неправомерност;
• в международен план — подаване на жалби до комитетите по международни договори (напр. Комитетът по правата на човека към ООН, Комитетът срещу изтезанията) когато вътрешните средства са изчерпани.

Практически препоръки за задържани лица и техните близки

• по възможност незабавно да потърсите адвокат и да декларирате правото на мълчание;
• да изискате писмено уведомление за причините за задържането и копие от процесните документи;
• да информирате близки или консулство (при чужденец) за мястото на задържане;
• да документирате евентуални нарушения на правата си (свидетели, медицински свидетелства) и да ги представите пред компетентните органи или правозащитни организации.

В заключение: задържането е силна мярка, която по международни и национални стандарти трябва да бъде правилно санкционирана от закона, да бъде пропорционална и да бъде придружена от ясни процесуални гаранции и възможности за съдебен контрол. Произволното лишаване от свобода е недопустимо и подлежи на ефективни правни и фактически средства за защита.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява задържането?

В: При какви обстоятелства е позволено лишаването на някого от свобода?

В: Какво представлява произволното задържане?

В: Какво трябва да се случи, когато задържането се извършва законно?

В: Какво представлява Конвенцията против изтезанията?

В: Може ли правителството произволно да задържи някого, когото подозира в извършване на престъпление, без да има правно основание за това?

В: Какви права имат лицата, когато са задържани от властите?

Търсене по буква