Конвенция против изтезанията (ООН, 1984) — забрана и защита на човешкото достойнство

Конвенция против изтезанията (ООН, 1984) — забрана на изтезанията, защита на човешкото достойнство и права на човека; факултативен протокол за международни разследвания.

Конвенцията против изтезанията е международен договор в областта на правата на човека, създаден от ООН на 10 декември 1984 г., който забранява всички видове изтезания, всяко жестоко, нечовешко и унизително наказание или отношение, накърняващо достойнството на човека. Конвенцията влиза в сила на 26 юни 1987 г. Забраната за изтезания по Конвенцията е абсолютна и не допуска дерогации — дори по време на война или при извънредно положение държавите нямат право да прилагат изтезания.

Конвенцията дава и ясна дефиниция на изтезанието (често цитираната дефиниция от чл. 1): всяко действие, с което се причинява умишлено силна болка или страдание, физическо или психическо, за целите като получаване на информация или признание, наказание, сплашване или дискриминация, когато това действие е извършено от служител на държавата, при нейно подбуждане или с нейното съгласие. Това определение поставя акцент върху намерението, тежестта на страданието и връзката със служебна власт.

Основни задължения на държавите-страни

• Да криминализират изтезанията в своите наказателни закони и да предвидят ефективни санкции за извършителите.
• Да провеждат независими и ефективни разследвания при съобщения за изтезания и да наказват виновните.
• Да осигурят жертвите на изтезания с адекватна възстановителна помощ, включително обезщетение и психологическа и медицинска рехабилитация.
• Да приложат принципа aut dedere aut judicare — или да съди обвиняемите, или да ги екстрадира, когато е уместно.
• Да забранят използването в съдебни процеси на доказателства, получени чрез изтезания или чрез принудителни действия.
• Да предприемат превантивни мерки: обучение на персонала, гарантиране на достъп до адвокат и медицински прегледи, регистриране на разпити и надзор на места за задържане.
• Да спазват принципа на невъзвращение (non-refoulement) — да не връщат лице в държава, където съществуват обосновани основания то да бъде подложено на изтезания (чл. 3).

Контрол и механизми за прилагане

По Конвенцията е създаден Комитетът против изтезания (Committee Against Torture, CAT) — независим експертен орган, който следи дали държавите изпълняват задълженията си. Държавите-страни редовно представят пред Комитета периодични доклади за мерките, които са предприели. Комитетът изработва заключителни бележки и препоръки, може да издава указания и да приема общи коментари за тълкуване на разпоредбите.

Конвенцията предвижда и възможности за индивидуални жалби и за извършване на разследвания от страна на Комитета, когато държавата е признала такава компетентност. Освен това Комитетът може да отправя препоръки за спешни мерки в отделни случаи, когато се докладва за непосредствена опасност от изтезания.

Факултативен протокол (OPCAT) и превенция

Към Конвенцията има и факултативен протокол, който дава възможност на международната организация за разследване на правата на човека да изследва затворите и други места за задържане в държава, която е ратифицирала протокола, за да разбере дали в тях се извършват изтезания или нечовешко третиране или наказания, забранени от Конвенцията. Факултативният протокол (ОПКАТ) е приет от Общото събрание на ООН през 2002 г. и допринася за превенцията чрез две основни мерки:

• създаване на постоянно работещ междудържавен орган — Подкомитет за превенция на изтезанията (SPT), който извършва редовни и целеви посещения на места за задържане;
• задължение на държавите да създадат собствени национални превантивни механизми (NPM) — независими органи, които извършват периодични посещения и проверки на места като затвори, депа за мигранти, психиатрични заведения и други погранични места за лишаване от свобода.

Практическо значение

Конвенцията има ключово значение за защитата на човешкото достойнство — тя налага универсален и неделим стандарт, който ангажира държавите да превърнат международните задължения в конкретни национални мерки. На практика това означава промени в законодателството, въвеждане на процедури за разследване, подготовка на служители в областта на правоприлагането и здравеопазването, както и създаване на механизми за подкрепа и рехабилитация на жертви.

За ефективността на Конвенцията е необходимо постоянно наблюдение от гражданското общество, медии и независими органи — и активно прилагане на препоръките на Комитета и на практиките, разработени от Подкомитета за превенция. Само така абсолютната забрана на изтезанията ще бъде реализирана на практика и защитата на човешкото достойнство ще се утвърди като неотменима гаранция в ежедневието.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява Конвенцията на ООН срещу изтезанията?

Въпрос: Кога влиза в сила Конвенцията?

В: Колко държави са ратифицирали Конвенцията към април 2022 г.?

В: Какво представлява факултативният протокол, свързан с Конвенцията срещу изтезанията?

Въпрос: Колко държави са ратифицирали протокола към април 2022 г.?

В: Кой осъществява надзор върху прилагането на Конвенцията против изтезанията?

В: Какво забранява Конвенцията срещу изтезанията?

Търсене по буква