Норвежката диверсия с тежка вода е серия от съюзнически мисии по време на Втората световна война, насочени към 60-мегаватовата електроцентрала "Веморк" край Рьюкан в норвежката област Телемарк. Заводът, собственост на компанията Norsk Hydro, произвеждаше вид вода, наречен тежка вода, която се базира на изотопа на водорода, деутерий. Тежката вода се използва като модератор в някои видове реактори и затова бе ценен ресурс за Германия, която търсеше начини да разработи атомни бомби и да напредне в ядрените изследвания. Мисиите имат за цел да прекратят или значително да забавят немските опити за производство на тежка вода и напредък в ядрените изследвания.

Причини и подготовка

Веморк беше едно от малкото места в Европа с промишлено производство на тежка вода, част от технологичните процеси при производството на амоняк и торови продукти. След като разузнаването установяваше, че германците използват завода за нуждите на своя ядрен проект, британската специална служба и норвежката съпротива започнаха планове за диверсия. Сред координаторите бе норвежкият учен Лайф Тронстад (Leif Tronstad), който поддържаше връзки със SOE и с норвежки партизани в страната.

Операциите Grouse, Freshman и Gunnerside

  • Grouse — начална фаза: през есента на 1942 г. малка норвежка група бе прехвърлена в района, за да проучва маршрути, условия и да изчака последващи сили. Тази група осигури ценна местна информация и прикритие преди основната акция.
  • Freshman — неуспешна британска операция (нощта на 19 ноември 1942 г.), при която плануваха да бъдат използвани военни самолети и летящи плъзгачи за транспортиране на силите. Операцията завърши трагично: плъзгачите и самолети катастрофираха, участници загинаха или бяха пленени, а мнозина от пленените бяха екзекутирани от германските власти.
  • Gunnerside — успешната диверсия (февруари 1943 г.). Група норвежки командоси, водени от Йоаким Рьонеберг (Joachim Rønneberg), бяха парашутнирани в района и успяха да стигнат до самото съоръжение. След внимателна подготовка те проникнаха в сградата, поставиха експлозиви на електролитните клетки и съдове с тежка вода и избягаха без загуби за собствените си сили. Взривовете нанесли сериозни щети на производството.

Последствия и по-нататъшни събития

Операцията Gunnerside значително забави производството на тежка вода и се смята за едно от най-успешните диверсионни действия по време на конфликта. Въпреки това заводът бе частично ремонтиран от германците и продължи ограничено производство. По-късно съюзнически въздушни удари нанесоха допълнителни щети на съоръжението през 1943 г., но най-решаващият момент настъпи, когато останалите запаси на тежка вода бяха натоварени за прехвърляне към Германия.

На 20 февруари 1944 г. торпедно/взривно нападение върху норвежкия ферибот D/F Hydro (при превоза на барабани с тежка вода) доведе до потъването му и загиването на десетки пътници, включително цивилни. Това действие — извършено от норвежки саботьори с подкрепата на съюзниците — е предмет на исторически дебати и представлява трагичен епизод в кампанията, тъй като са загинали и невинни хора. Потъването на Hydro ефективно попречи на предаването на важните материали в Германия.

Значение

Комбинацията от диверсии и въздушни удари доведе до това, че немската ядрена програма не успя да се снабди с необходимите количества тежка вода в критичен момент. Мисиите край Веморк често се цитират като пример за успешна координация между местна съпротива и съюзническите служби, както и за висок риск и лична жертва, свързани с партизанската война. Те останаха в норвежката и световната памет като символ на смелост и решителност в борбата срещу окупацията.