Саботажът на тежката вода във Веморк: норвежки операции 1942–1943
Драматичната история на норвежките диверсии срещу Веморк (1942–1943): операциите Grouse, Freshman и Gunnerside, които прекратиха производството на тежка вода и спряха германския ядрен проект.
Норвежката диверсия с тежка вода е серия от съюзнически мисии по време на Втората световна война, насочени към 60-мегаватовата електроцентрала "Веморк" край Рьюкан в норвежката област Телемарк. Заводът, собственост на компанията Norsk Hydro, произвеждаше вид вода, наречен тежка вода, която се базира на изотопа на водорода, деутерий. Тежката вода се използва като модератор в някои видове реактори и затова бе ценен ресурс за Германия, която търсеше начини да разработи атомни бомби и да напредне в ядрените изследвания. Мисиите имат за цел да прекратят или значително да забавят немските опити за производство на тежка вода и напредък в ядрените изследвания.
Причини и подготовка
Веморк беше едно от малкото места в Европа с промишлено производство на тежка вода, част от технологичните процеси при производството на амоняк и торови продукти. След като разузнаването установяваше, че германците използват завода за нуждите на своя ядрен проект, британската специална служба и норвежката съпротива започнаха планове за диверсия. Сред координаторите бе норвежкият учен Лайф Тронстад (Leif Tronstad), който поддържаше връзки със SOE и с норвежки партизани в страната.
Операциите Grouse, Freshman и Gunnerside
- Grouse — начална фаза: през есента на 1942 г. малка норвежка група бе прехвърлена в района, за да проучва маршрути, условия и да изчака последващи сили. Тази група осигури ценна местна информация и прикритие преди основната акция.
- Freshman — неуспешна британска операция (нощта на 19 ноември 1942 г.), при която плануваха да бъдат използвани военни самолети и летящи плъзгачи за транспортиране на силите. Операцията завърши трагично: плъзгачите и самолети катастрофираха, участници загинаха или бяха пленени, а мнозина от пленените бяха екзекутирани от германските власти.
- Gunnerside — успешната диверсия (февруари 1943 г.). Група норвежки командоси, водени от Йоаким Рьонеберг (Joachim Rønneberg), бяха парашутнирани в района и успяха да стигнат до самото съоръжение. След внимателна подготовка те проникнаха в сградата, поставиха експлозиви на електролитните клетки и съдове с тежка вода и избягаха без загуби за собствените си сили. Взривовете нанесли сериозни щети на производството.
Последствия и по-нататъшни събития
Операцията Gunnerside значително забави производството на тежка вода и се смята за едно от най-успешните диверсионни действия по време на конфликта. Въпреки това заводът бе частично ремонтиран от германците и продължи ограничено производство. По-късно съюзнически въздушни удари нанесоха допълнителни щети на съоръжението през 1943 г., но най-решаващият момент настъпи, когато останалите запаси на тежка вода бяха натоварени за прехвърляне към Германия.
На 20 февруари 1944 г. торпедно/взривно нападение върху норвежкия ферибот D/F Hydro (при превоза на барабани с тежка вода) доведе до потъването му и загиването на десетки пътници, включително цивилни. Това действие — извършено от норвежки саботьори с подкрепата на съюзниците — е предмет на исторически дебати и представлява трагичен епизод в кампанията, тъй като са загинали и невинни хора. Потъването на Hydro ефективно попречи на предаването на важните материали в Германия.
Значение
Комбинацията от диверсии и въздушни удари доведе до това, че немската ядрена програма не успя да се снабди с необходимите количества тежка вода в критичен момент. Мисиите край Веморк често се цитират като пример за успешна координация между местна съпротива и съюзническите служби, както и за висок риск и лична жертва, свързани с партизанската война. Те останаха в норвежката и световната памет като символ на смелост и решителност в борбата срещу окупацията.
Мисии
Операция "Глухар
През октомври 1942 г. британският отдел за специални операции (или SOE) планира да изпрати четирима норвежки командоси в района. На 19 октомври 1942 г. тези норвежки командоси скачат с парашут. Те трябвало да изминат много дълъг път със ски, за да стигнат до станцията. Те трябвало да наблюдават електроцентралата, за да се уверят, че тя е безопасна за пристигането на други войски. Мисията преминала успешно и командосите започнали да наблюдават електроцентралата от платото Хардангер.
Операция Първокурсник
На 19 ноември 1942 г. британските парашутисти трябвало да се срещнат с норвежките командоси и да атакуват електроцентралата. Десантчиците са докарани с планери, теглени от големи бомбардировачи. Планерите и бомбардировачите се разбиват, преди да стигнат до Веморк. Повечето от британските десантчици загиват при катастрофата. Един екипаж от бомбардировач оцелява, но всички са пленени от германската армия. След това германското Гестапо измъчва и екзекутира всички затворници. Въпреки че норвежките командоси успяват да се скрият от германците, мисията е пълен провал.
Операция Gunnerside
През февруари 1943 г. започва нова мисия. Този път норвежките командоси успяват да се промъкнат до електроцентралата и да я атакуват. Командосите поставят бомби върху машините, които произвеждат тежка вода. Командосите нарочно оставили автомат "Томпсън", за да разберат германските военни, че това не са хора от града. Бомбите унищожават машините и спират производството на тежка вода в станцията. Никой от ферибота не оцелява, а тежката вода е загубена. Всички командоси оцелели.
Потъване на SF Hydro
След като станцията е повредена, германските войници се опитват да преместят тежката вода, която са направили. Германската армия преместила останалата тежка вода на док на езерото Тин. Тежката вода била във варели, които били натоварени на железопътен вагон. Те натовариха железопътните вагони на ферибот, наречен SF Hydro. Норвежките бойци от съпротивата, водени от един от командосите от операция "Gunnerside", успели да поставят бомби на ферибота. След като фериботът напуснал пристанището, бомбите избухнали и фериботът потънал в дълбока вода. На ферибота загиват 18 души - 14 норвежци и 4 германски войници.
SF Hydro в Mæl през 1925 г.
Въпроси и отговори
В: Каква е била целта на съюзническите мисии през Втората световна война?
О: Целта на мисиите беше 60-мегаватовата електроцентрала "Веморк".
В: Какво произвеждаше електроцентралата Веморк?
О: Електроцентралата Vemork произвеждаше тежка вода, която се основава на изотоп на водорода, наречен деутерий.
В: Защо Германия се нуждаеше от тежка вода?
О: Германия се е нуждаела от тежка вода, за да разбере и да помогне за създаването на атомни бомби.
В: Кога започват атаките срещу електроцентралата във Веморк?
О: Атаките започват през февруари 1942 г. от норвежки командоси и съюзнически бомбардировачи.
В: Какви са кодовите имена на мисиите?
О: Мисиите са с кодови имена Grouse, Freshman и Gunnerside.
В: Успешни ли бяха мисиите?
О: Да, мисиите бяха успешни и през 1943 г. електроцентралата "Веморк" вече не работеше.
В: Каква е била целта на норвежката диверсия с тежка вода?
О: Целта на норвежкия саботаж на тежката вода е да се попречи на Германия да произвежда тежка вода, необходима за производството на атомни бомби.
обискирам