Линия Мейсън-Диксън

Фон

Държавен секретар на Англия по времето на Джеймс I е Джордж Калвърт. Когато през 1625 г. той решава да обяви публично, че е католик, английското законодателство изисква от него да се откаже от поста си. Кралят го прави ирландски баронет с титлата "лорд Балтимор". Калвърт е един от инвеститорите във Вирджинската компания, но не е допуснат да отиде в колонията Вирджиния заради религията си. Вече пенсиониран и с много свободно време, Калвърт насочва вниманието си към отвъдморските плантации. Заможен човек, Калвърт основава своя собствена колония "Авалон" в Нюфаундленд. Но към 1629 г. Калвърт губи интерес. Тогава той убеждава Чарлз I Английски, наследникът на Джеймс, да му предостави земя за основаване на колонията Мериленд. Кралят дава на Калвърт и сина му всичко на север от река Потомак до 40-ия паралел и всичко от Атлантическия океан до извора на река Потомак. Първият лорд Калвърт умира през 1632 г. Неговите синове основават колонията Мериленд. На 27 май 1634 г. Леонард Калвърт с около 300 заселници пристига в град Сейнт Мери, Мериленд, в залива Чесапийк.

Уилям Пен, водещ член на Религиозното общество на приятелите или квакерите, е един от тези, на които през 1677 г. е предоставена колониалната провинция Западен Ню Джърси. Докато колонистите се заселват там, Пен остава в Англия. Английският крал Чарлз II дължал на бащата на Пен голям заем, който след смъртта на възрастния Пен кралят уредил, като предоставил на Пен голяма площ земя "Силвания" (лат. Sylvania - гора) западно и южно от Ню Джърси. Чарлз я преименува на Пенсилвания в чест на бащата на Пен. Може би Чарлз II се е радвал, че има място, където да изпрати политически аутсайдери като Пен, което е далеч от Англия. На 4 март 1681 г. Пенсилвания получава следните граници:

...цялата земя в Америка, заедно с островите, които се намират в нея, ограничена на изток от река Делауеър, от дванадесет мили на север от град Ню Касъл до три и четиридесетия градус северна ширина, ако реката се простира толкова на север; но ако реката не се простира толкова на север, то тогава от посочената река, доколкото тя се простира; а от началото на посочената река източните граници се определят от меридианна линия, която се прокарва от началото на посочената река до посочения четиридесет и трети градус. Посочените земи да се простират на запад на пет градуса дължина, което се изчислява от посочените източни граници, и посочените земи да бъдат ограничени на север от началото на три и четиридесетия градус северна ширина, а на юг от кръг, начертан на дванадесет мили от Ню Касъл, на север и на запад до началото на четиридесетия градус северна ширина, а след това по права линия на запад до горепосочените граници на дължина.

Карта, на която е отбелязан районът на войната на Кресъп


Един от оригиналните маркери, този в окръг Адамс, Пенсилвания

Спорът

През 1682 г. грешка в геодезическото заснемане поставя Филаделфия в земите, предоставени на Мериленд. Двете харти се припокриват. Семейство Калвърт в Мериленд настоява Филаделфия да стане част от Мериленд. Семейство Пен защитава грешката и през 1729 г. създава окръг Ланкастър, Пенсилвания, отчасти в защита на грешката.

Мериленд наема един хулиган на име Томас Кресъп, за да наложи решението. Той и въоръжените му привърженици се придвижват нагоре по река Съскехана от Хавър дьо Грейс, Мериленд, до 40-ия паралел и се установяват на западния бряг на реката. Оттам те започват да тормозят съседите си от Пенсилвания. Избиват добитък и разрушават огради. През 1732 г. враждебните действия утихват, когато двете колонии постигат споразумение. Но лорд Балтимор се отказва от споразумението две години по-късно. Кресап и хората му възобновили набезите върху ферми и казали на квакерите от Пенсилвания, че ако искат да спрат, трябва да платят данъците, които дължат на Мериленд.

Най-близо до "война" спорът е бил на 23 ноември 1736 г. Група шотландско-ирландски мъже, водени от шерифа на Ланкастър, нападат хората на Кресап. Разбойниците от Мериленд са победени, като един от тях е убит. Кресъп е арестуван и отведен във Филаделфия. Остава в затвора до август 1737 г., когато кралят нарежда освобождаването му. Той също така нарежда на двете колонии да решат спора си по съдебен път, а не чрез бой. Английският върховен съд отсъжда през 1750 г. в полза на Пенсилвания. Съдът заявява, че Мериленд е загубил правата си по хартата, когато се е съгласил на компромис през 1732 г. Новата граница вече се намирала на 39 градуса, 43 минути и 26,3 секунди северна ширина въз основа на изследването на Мейсън и Диксън.

Робството и линията Мейсън-Диксън

През 1781 г. в Пенсилвания е отменено робството. Първоначалната линия се превръща в груба разделителна линия между южните робски щати и северните свободни щати. Изключение прави Делуеър, който остава робски щат до Гражданската война в САЩ. Петдесет години по-късно Компромисът в Мисури от 1820 г. установява линия, която продължава линията Мейсън-Диксън на запад до река Охайо. След това следва границата на Охайо до устието на реката в Мисисипи, а след това на запад по протежение на 36 градуса и 30 минути северна ширина. Линията започва като начин да се сложи край на граничен спор и става най-известна като линия, разделяща робските и свободните щати.