В хронологията на събитията, довели до Гражданската война в САЩ, са описани събитията, които според историците са допринесли за Гражданската война в САЩ. Много от тези събития водят до основаването на страната. В Конституцията на Съединените щати робството се споменава само няколко пъти, като се оставя до голяма степен на отделните щати да го регулират. Тъй като Северните и Южните Съединени щати се развиват по отделни линии, робството в крайна сметка изчезва от Севера. То се превръща в институция в Юга. С отварянето на нови части на страната за заселване въпросите за робството поставят началото на дългогодишни противоречия между Севера и Юга. То се превръща в наболял проблем и води до отделянето на няколко южни щата. Това като цяло доведе до Гражданската война.
Социални и икономически предпоставки
Различните икономически модели — индустриален и градски на Севера срещу аграрен и плантационен на Юга — задълбочават разделението. Робството дава икономическа основа на южната растителна икономика (особено памуковите плантации), докато на Севера работят свободни работници и нараства индустрията. Освен икономиката, фактори като културни различия, демографски промени и нарастващо политическо влияние на аболиционистите усилиха напрежението.
Политически конфликти и ключови събития
През първата половина на XIX век редица законодателни и съдебни решения поставят нови поводи за спор:
- Мисурийският компромис (1820) — опит да се балансира броят на "свободните" и "робовласническите" щати.
- Въпросът за правата на щатите и кризата около нулфикацията — дебат за това доколко федералното правителство може да налага закони на отделните щати.
- Мексикано-американската война (1846–1848) и предложения като Уилмот Прово (Wilmot Proviso) — конфликт за това дали новите територии ще бъдат робовладелски.
- Компромисът от 1850 г., включително Закона за бягащите роби (Fugitive Slave Act) — опит да се избегне разпад, но Законът за бягащите роби радикализира много северняци.
- Канзас-Небраска акт (1854) и „Кървавият Канзас“ — принципът на суверенитет на териториите доведе до въоръжени сблъсъци между привърженици и противници на робството.
- Решението по делото Дред Скот (1857) — Върховният съд постанови, че афроамериканците не са граждани и че Конгресът няма право да забранява робството в териториите, което още повече раздели нацията.
Роля на обществените движения и личности
Аболинисткото движение нарастваше през 1830–1850-те години, а публикации като „Хижа над пропастта“ (Uncle Tom’s Cabin) засилиха общественото внимание към жестокостите на робството. Радикални действия, като въстанието на Джон Браун в Харпърс Фери (1859), увеличиха страха в Юга от по-нататъшни бунтове и насилие. Появата на Републиканската партия и избора на Авраам Линкълн за президент през 1860 г. — кандидат, чиито принципи мнозина в Юга възприемат като заплаха за робовладелската система — станаха непосредствен повод за отделяне.
Отделянето и началото на войната
След изборите през 1860 г. няколко южни щата провъзгласиха отделяне от Съюза и създадоха Конфедеративните щати на Америка. Конфедерацията формално започна да се организира през края на 1860 и началото на 1861 г. Сблъсъкът при Форт Самтър в Южна Каролина през април 1861 г. се смята за начална точка на открития въоръжен конфликт, който продължи от 1861 до 1865 г.
Последствия
Войната завърши с победа на Севера. По време на конфликта и в следвоенния период бяха приети ключови мерки: Прокламацията за еманципация (1863) промени целите на войната, а 13-та поправка на Конституцията (1865) официално премахна робството в цялата страна. Последствията включват големи човешки жертви, разрушения, промени в икономическата и социалната структура и дълъг период на реконструкция на Юга.
Обобщение
Гражданската война не е резултат само на един фактор, а на дългосрочно натрупване на икономически, социални, политически и идеологически различия, в центъра на които стои въпросът за робството и бъдещето на разширяващите се територии. Хронологията на ключовите събития — от ранните компромиси до отделянето и първите военни стълкновения — показва как тези противоречия ескалираха в пълномащабен вътрешен конфликт.

