Колонията на Масачузетския залив е английско селище от 17 век на източното крайбрежие на Северна Америка. По-късно областта става част от историческата област Нова Англия, със центрове в пристанищните градове като Салем и Бостън - Бостън. Теренът, обхванат от колонията и от свързаните с нея поселения, включвал части от днешните щатите Масачузетс, Мейн, Ню Хемпшир, както и влияние върху съседните територии, където по-късно се оформят Роуд Айлънд и Кънектикът.
Колонията е основана и ръководена от водачи на пуританската общност, сред които най-известен е Джон Уинтроп — водач на голяма група заселници и дългогодишен губернатор. Уинтроп и другите пуритани търсели възможност да практикуват и устроят църковния си живот според своите възгледи и да създадат общество, в което религиозните и гражданските правила са тясно свързани. Колониалното управление започва с харта на Мassachusetts Bay Company (получена в края на 1620-те) и пристигането на флота с преселници през 1630 г.; в рамките на т.нар. „Голяма миграция“ през следващите десетилетия в региона се заселват близо около 20 000 души.
В ранния период има различни опити за колонизация. Едно от първите е Дорчестърското дружество, което прави опит да основава поселения в началото на 1620-те, но това начинание се оказва неуспешно. Успехът идва с учредяването на компанията за Масачузетския залив в края на 1620-те и с по-късните вълни на преселници, които довеждат нови хора и ресурси в Новия свят. Тези заселници и общности формират основата на колониалната администрация, икономика и обществен живот.
Взаимоотношенията с местните индиански народи в началото често са заеднически и основани на договори и търговия, но постепенно напрежението расте. Първоначално заселниците поддържат добри приятелски отношения с множество племена и търгуват с коренните жители на Америка, но натискът за земя, различните начини за ползване на собствеността и културните различия водят до конфликти за границите на териториите и до несъгласия за задължения и права. Различия в обичаите и правните представи — както и съперничеството за ресурси — довеждат до въоръжени сблъсъци, сред които са войната на пекуотите (1636–1638) и по-късно войната на крал Филип (1675–1676). Последиците от тези войни са тежки за коренните общности: разрушение на селища, големи загуби на население, изселвания и задължителен мирен статус за оцелелите общности; някои групи стават по-малко независими, други се изместват на нови територии или се разпадат като политически единици.
Икономически колонията се развива чрез разнообразни дейности: риболов (особено на треска), корабостроене, дърводобив и търговия. Масачузетският залив печели значителни пари от търговията със суровини и готови стоки и поддържа важни връзки с Англия и с карибските колонии — Западна Индия — където се изнасят риба, дървесина и кожи, а се внасят захар, ром и други стоки. Търговските мрежи превръщат пристанищата в оживени центрове и спомагат за натрупването на капитал и за икономическото разнообразяване в региона.
В политическо отношение връзката между колониите и короната се променя през втората половина на 17. век. През 1686 г. в Англия се стигна до силно политическо напрежение, свързано с подновени страхове от гражданска война. Крал Джеймс II иска по-строг централен контрол над северноамериканските колонии и през 1686–1688 г. опитва да ги обедини под един администратор (Доминионът на Нова Англия). Този опит предизвиква недоволство и ограничаване на местното самоуправление; след Славната революция в Англия (1688–1689) доминионът рухва. През 1691 г. е издадена нова харта, според която през 1692 г. Масачузетският залив и Плимутската колония са обединени в Провинция Масачузетс Бей, а на новата административна структура пристига и първият губернатор — сър Уилям Фипс. Тази промяна променя начина на участие на колонистите в управлението: някои от традиционните пуритански привилегии са ограничени, право на глас и служби се разширяват и се появяват нови политически сили и практики.
Колонията на Масачузетския залив остава ключов фактор в историята на Нова Англия: тя дава начало на гъста мрежа от градове и села, формира институции (като Общия съд и църковните структури) и играе централна роля в икономическото и политическото развитие на региона през 17. век. Същевременно наследството ѝ включва както постижения в организирането на общности и търговия, така и тежки сблъсъци с коренното население и вътрешни религиозни и граждански конфликти (например процесите за вещерство в Салем през 1692 г.), които оставят трайни следи в местната памет.
