Тюдорската епоха в Англия (1485–1603): история, икономика и промени
Периодът на Тюдорите обхваща 1485–1603 г. и е ключов за разбирането на ранно-модерна Англия. Той започва с победата на Хенри VII при Босуърт и с установяването на династията, която преобразява политическия и административен ред на страната. Периодът често се свързва с историята на Англия и с управлението на династията Тюдор. Нейният първи монарх е Хенри VII (1457-1509). Терминът често се използва в по-широк смисъл, за да включи управлението на Елизабет I (1558- 1603 г.), въпреки че то често се разглежда отделно като Елизабетинска епоха. Краят на династията с Елизабет I бележи преход към следващата политическа и династична фаза — чествания, културен разцвет, но и сериозни вътрешни и външни предизвикателства.
Политика и управление
Тюдорските монарси затвърдиха централната власт: разработиха по-ефективна бюрокрация, използваха постоянни комисии и съвети (включително Съвета по финансите и „Council Learned in the Law“), и институционализираха работата на държавата чрез по-ясни данъчни механизми. Съдът на Звездата (Star Chamber) става инструмент за контрол над аристокрацията и борба с бунта и корупцията. Външната политика се води чрез съюзи, бракове и военни акции; усилията за модернизиране на флота и укрепване на границите подготвят Англия за морските експедиции и сблъсъка със силите на континента.
Религия и реформа
Религиозните промени са една от най-силно белязалите Тюдорите теми. Хенри VIII води решителен разрив с Рим заради лични и политически причини, което завършва с Акта за върховенството (Act of Supremacy, 1534) и създаването на Англиканската църква. Последвалата Дисолюшън на манастирите (1536–1541) променя собствеността върху големи земни масиви и пренасочва ресурси от църквата към короната и частни инвеститори. По време на малолетния Едуард VI се извършват по-радикални протестантски реформи; управлението на Мария I опитва да възстанови католицизма и е белязано от религиозни преследвания; при Елизабет I религиозното уреждане от 1559 г. (Elizabethan Religious Settlement) цели компромисен ред, който да осигури религиозна стабилност и държавно единство.
Икономика, население и селско стопанство
След Черната смърт и селскостопанската депресия в края на XIV в. населението отново се увеличава. Износът на вълнени изделия за континентална Европа помага доста на икономиката. През 1496 г. Хенри VII получава благоприятни условия за търговия. Тази възходяща тенденция в населението и търсенето стимулира занаятите, градовете и развитието на пазарните връзки.
В същото време се наблюдават дълбоки социално-икономически трансформации: високите заплати и изобилието от свободна земя, характерни за края на XIV и началото на XV в., са постепенно заменени от по-ниски възнаграждения и ограничен достъп до земя. Различните инфлационни фактори, вероятно дължащи се на притока на злато от Новия свят и на нарастващото население, означават, че разликата между богатите и бедните се задълбочава. Това е период на значителна промяна за по-голямата част от селското население, защото започва ограждането.
Ограждането (enclosure) и преустройството на земята към по-печелившо овцевъдство (за вълна) водят до експроприация на общинни пасища, изместване на дребните земеделци и появяване на наемни работници. Тези процеси причиняват вълни от социално недоволство — примери са въстания като Пилгримажа на благодатта (Pilgrimage of Grace, 1536) и метежите през 1549 г., включително Kett’s Rebellion. В отговор държавата постепенно развива форми на бедствена помощ, които ще кулминират в Poor Law от 1601 г.
Търговия, мореплаване и колониални опити
Ключов двигател на икономическата промяна е търговията с вълна и тъкани. Английските купци (напр. Merchant Adventurers) намират пазари в Нидерландия и в Ганза, докато конкуренцията и политическите обстоятелства принуждават държавата да насърчава морската експанзия. Векът е време на открития: частни предприемачи и коронни патрони финансират пътувания на мореплаватели като Франсис Дрейк и Уолтър Рейли; започват и начални опити за установяване на търговски и колониални свързвания в Ирландия, Северна Америка и Карибите.
Култура, образование и наука
Тюдорската епоха съвпада с англо-ренесансовия подем: разпространението на печатното дело повишава достъпа до книги, а университетите (Оксфорд, Кеймбридж) и новите интелектуални мрежи развиват хуманизма. В литературата и театъра този период завършва драматично с богатия елфбетински репертоар — драматурзи като Уилям Шекспир и неговите съвременници оформят трайно културното наследство. Ренесансовите влияния се отразяват и в архитектурата, музиката и образованието.
Наследство
Тюдорите трансформират Англия: засилват централната държавна власт, променят религиозната структура, стимулират икономически и социални промени, и полагат основите на по-модерна административна система. Много от процесите — от аграрната реорганизация до развитието на търговията и флота — предопределят следващите векове и подготовят сцената за възхода на Англия като европейска морска и колониална сила.
Герб на Тюдорите
Финансово развитие на правителството на Тюдорите, 1536-53 г.
Въздействие на
разпусканетоПравителството на Тюдорите получава огромни приходи от разпускането на манастирите. Доходите на духовниците от "Първи плодове" и "Десети", които преди това са отивали при папата, сега отиват при краля.
Отчасти заради новите приходи, получени от разпускането на манастирите, Кромуел създава данъчни съдилища, които да разпределят правилно кралските приходи между различните ведомства. Това бяха шестте двора или държавни департаменти, всеки от които беше напълно организиран със свои специализирани служители, с печати и местообитания и отговаряше за определен вид приходи.
Ролята на
УинчестърРастежът на броя на отделите означава, че броят на ангажираните служители се увеличава, което прави управлението на приходите трудно и скъпо. В периода 1540-58 г. възникват допълнителни финансови и административни трудности.
Въздействието на
войнатаВойната на Хенри
с Франция и войната на Съмърсет с Франция и Шотландия струват на Англия огромни суми пари. Кралският монетен двор е използван за генериране на приходи чрез производство на монети с по-ниско качество.
Значими събития през периода
Битка при Стоук (1487 г.)
През 1487 г. враговете на Хенри VII от дома на Йорк коронясват претендент и стоварват малка армия край бреговете на Кумбрия с намерението да откраднат короната. Хенри VII ги побеждава при Ийст Стоук. Това е може би последната битка от Войната на розите.
Английската реформация
Това е може би най-значителната поредица от събития, случили се по време на Тюдорския период. Тя започва в резултат на спора на Хенри VIII с папа Климент VII по повод отказа му да даде развод.
Въстание в Норфолк (1549 г.)
Започнало през 1549 г., това е най-голямото народно въстание през периода на Тюдорите. Първоначално то е замислено като демонстрация срещу заграждането на общински земи. Водачът Робърт Кет е обесен за държавна измяна.
Живот
Бедност
Около една трета от населението живеело в бедност, а от богатите се очаквало да дават милостиня, за да помагат на немощните бедняци. Законът на Тюдорите е строг към онези, които не могат да си намерят работа. Тези, които напускали енориите си, за да си намерят работа, били наричани скитници и можели да бъдат наказвани с камшик.
Идеята за работнически дом е предложена за първи път през 1576 г.
Здраве
Средната продължителност на живота е 35 години. Това се дължи на недостатъчното количество лекарства и лекари по онова време. Високата детска смъртност е причина само 33-50 % от населението да достигне 16-годишна възраст.
Въпреки че в тях живее само малка част от населението, общините на Тюдорите са пренаселени и нехигиенични. Повечето общини не са били асфалтирани, въпреки че в по-големите градове това е било различно.
Не е имало канализация или отводнителни шахти, а боклукът е бил просто изхвърлян на улицата. В тези условия процъфтявали животни като плъховете. В по-големите градове, като Лондон, често срещани заболявания, причинени от липсата на канализация, са дребна шарка, морбили, малария, тиф, дифтерия, скарлатина и варицела.
Пандемията от Черна смърт избухва през 1498, 1535, 1543, 1563, 1589 и 1603 г. Причината за бързото разпространение на болестта е увеличаването на броя на плъховете, заразени от бълхи, пренасящи болестта.
Храна и хранене
Храната на богатите през този период се състои предимно от дивеч, а често и от косове и скакалци. Плодовете и зеленчуците Тюдорите ядат само когато са в сезон. Картофите обаче не са достигнали до трапезата в голяма степен, тъй като фермерите едва са започнали да ги отглеждат, въпреки че изследователи като сър Уолтър Роли са ги донесли в Британия.
Къщи и жилища
По-голямата част от населението живее в малки села. Техните домове, както и през предишните векове, се състояли от сламени колиби с една или две стаи. Обзавеждането е било елементарно, като често срещани са били не столовете, а табуретките.
Именията са имали много комини за многото камини, необходими за поддържане на топлината в огромните помещения. Тези огньове са били и единственият начин за приготвяне на храна. Много големите къщи често са били проектирани в симетрични форми като "Е" и "Н".
Образование
По-бедните деца никога не ходят на училище. Децата от по-заможни семейства имаха учители, които ги учеха на четене и френски. Момчетата обаче често са били изпращани в училища към манастирите, където са изучавали предимно латински в класове с до 60 момчета. Училищата били сурови и нерядко се стигало до удари с пръчка.
Забавления
Богатите ходели на лов, за да убиват елени и диви прасета за своите пиршества. Те също така се наслаждавали на състезания по фехтовка и рицарство. Повечето богаташи гледали боеве с мечки.
Мода
По времето на Тюдорите модата показва колко сте заможни. Богатите хора са можели да си позволят дрехи от фин лен или коприна. Освен това те са ги бродирали със златни нишки и скъпоценни камъни. Дамите трябвало да носят корсети, които се изработвали от кост и намалявали стомаха и талията, за да изглеждат по-слаби. По-бедните хора носели прости дрехи от вълна - туника и панталон за мъжете и дълга рокля с престилка отгоре за жените.
Монарси
Домът Тюдор създава петима английски монарси, управлявали през този период.
- Хенри VII (1485-1509 г.)
- Хенри VIII (1509 до 1547 г.)
- Едуард VI (1547 до 1553 г.)
- Лейди Джейн Грей (1553 г.) - номинална кралица за девет дни в неуспешен опит да предотврати възкачването на Мери I. Не е член на рода Тюдор.
- Мария I (1553-1558 г.)
- Елизабет I (1558-1603 г.)
Свързани страници
- Английската реформация
Въпроси и отговори
В: Какво представлява периодът на Тюдорите?
О: Периодът на Тюдорите обикновено се отнася за периода между 1485 и 1603 г., по-специално по отношение на историята на Англия.
В: Кой е първият монарх от династията на Тюдорите?
О: Първият монарх от династията на Тюдорите е Хенри VII (1457-1509 г.).
В: Елизабетинската епоха част от периода на Тюдорите ли е?
О: Елизабетинската епоха често се разглежда отделно, тъй като се отнася конкретно до управлението на Елизабет I (1558-1603 г.), въпреки че понякога се включва като част от Тюдорския период.
Въпрос: Какво предизвиква нарастването на населението през периода на Тюдорите?
О: След Черната смърт и селскостопанската депресия в края на XIV в. населението отново се увеличава.
В: Какво помага на икономиката през периода на Тюдорите?
О: Износът на вълнени изделия за континентална Европа доста помогнал на икономиката.
В: Какво представлява ограждането?
О: Заграждането е процес на заграждане на земя, която преди това е била общинска, и превръщането ѝ в частна собственост, обикновено за земеделски цели.
Въпрос: Какви са били някои от инфлационните фактори по време на Тюдорския период?
О: Различните инфлационни фактори, вероятно дължащи се на притока на злато от Новия свят и на нарастващото население, довели до увеличаване на разликата между богатите и бедните.
