Лозанският договор (1923) — граници и спорове между Гърция и Турция

Лозанският договор (1923): исторически преговори, определящи границите между Гърция и Турция и продължаващите спорове за острови и скали в Егейско море.

Договорът от Лозана е подписан на 24 юли 1923 г. в швейцарския град Лозана след поражението на Гърция във войната с Турция (1919–1922). Той определя границите на съвременната Турция спрямо Европа и съседните държави, включително границата между днешна Гърция и днешна Турция. Сред другите държави-страни по договора са Италия, Франция, Великобритания, Япония и Кралство Югославия.

Основно съдържание и значими разпоредби

• Териториални граници: Договорът потвърждава суверенитета на Турция над Мала Азия и Източна Тракия (включително Истанбул/Константинопол), като отказва на предишните окупационни планове, формулирани в Договорa от Севър (1920), който не бе изпълнен.
• Отмяна на капитулациите: Договорът премахва специалните привилегии (капитулации), които чужди сили имаха върху територията на Османската империя, и възстановява турския юридически и икономически суверенитет.
• Режим на протоките: В документа са уредени и въпроси, свързани с Босфора и Дарданелите — режимът на проливите бе международно регулиран, докато по-късно (1936 г.) бе преразгледан от Конвенцията от Монтрьо, която върна по-широк контрол на Турция върху проливите.
• Права на малцинствата: Договорът предвижда защита на религиозни и цивилни права на определени малцинства — най-известният пример е признанието на гръцката православна общност в Истанбул и мюсюлманските общности в Западна Тракия. Това е важен елемент при уреждането на междуетническите отношения след войната.

Население и размяна

Паралелно с Лозанския договор на 30 януари 1923 г. бе подписана и Конвенция за задължителната размяна на население между Гърция и Турция. Тя предвижда масова, принудителна размяна на православни християни от Турция (с изключение на гръцката общност в Истанбул) и мюсюлмани от Гърция (с изключение на мюсюлманите в Западна Тракия). Тази размяна имаше дълбоки демографски, икономически и социални последици за двете държави и за десетки хиляди семейства.

Острови, демилитаризация и спорове

Лозанският договор урежда и статута на много острови в Егейско море — някои от тях бяха дадени на Гърция, други останаха под турска или италианска администрация. Някои острови и скалисти образувания бяха поставени под режим на демилитаризация, с което се опитваше да се намали вероятността от бъдещи военни напрежения.

В следващите десетилетия възникнаха редица неясноти и спорове, които често са свързани с:

• определяне на точно чия територия са отделни необитаеми острови и скали в Егейско море;
• правото върху континенталния шелф и подводните ресурси (нафта и газ);
• въпроси за въздушно пространство (Гърция претендира за 10-милна зона във въздуха, докато нейният морски териториален пояс е 6 морски мили);
• демилитаризацията на определени острови — Турция често оспорва гръцката военна наличност на острови, за които според нея договора налага ограничения.

Кризите през 1987 и 1996 г.

Тези напрежения доведоха почти до открит военен конфликт в края на 20 век. През 1987 г. ескалацията бе свързана със спор за морски права и изследвания за енергийни ресурси в района; дипломатическа намеса и международен натиск спомогнаха за успокояване на положението.

През 1996 г. надделя много по-опасен инцидент около двойката необитаеми скали, известни като Имия (на гръцки) / Кардака (на турски). Заради противоречиви претенции и нарастваща военна активност двустранното напрежение стигна до критична точка, но интервенцията на дипломацията (включително от страна на САЩ и НАТО) предотврати въоръжен сблъсък.

Наследство и днешно значение

Лозанският договор остава фундаментален документ за регионалните граници и международното право в Югоизточна Европа и Близкия изток. Въпреки това някои текстове и интерпретации, особено тези, свързани с Егейско море и демилитаризацията, продължават да предизвикват спорове между Гърция и Турция. Дипломатическите усилия, международното право и двустранните преговори остават ключови за решаването на тези въпроси и за предотвратяване на бъдещи кризи.

Ключови дати:

• 30 януари 1923 г. — Конвенция за размяна на население (в рамките на конференцията в Лозана).
• 24 юли 1923 г. — Подписване на Договора от Лозана.
• 1936 г. — Конвенцията от Монтрьо променя режима на проливите, уреден първоначално от Лозана.

Търсене по буква