Втората суданска гражданска война (1983–2005): 22 години конфликт и последици

Втората суданска гражданска война (1983–2005): 22 години конфликт, милиони жертви и разселени, човешки трагедии и политически последици до независимостта на Южен Судан.

Втората суданска гражданска война е конфликт между централното суданско правителство и Народноосвободителната армия на Судан (SPLA/M), продължил от 1983 до 2005 г. Той е до голяма степен продължение на Първата суданска гражданска война (1955–1972) и започва след решението на правителството да отмени режима от Адис Абеба (1972) и да въведе ислямско право (шариат) в цялата страна. Въпреки че конфликтът избухва в Южен Судан, бойните действия се разпространяват и в планинските райони Нуба и Сини Нил. Продължава 22 години и е една от най-дългите граждански войни в съвременната история. Войната в крайна сметка води до подписване на Споразумението за всеобхватен мир (Comprehensive Peace Agreement) през 2005 г. и до обявяването на независимостта на Южен Судан шест години по‑късно.

Причини и участници

Основните причини за конфликта са комплексни и включват религиозни и културни различия между северната и южната част на страната, икономически интереси (особено откритите залежи на нефт през 1970-те и 1980-те), административни решения на централната власт и отказът да бъде уважено предишното споразумение за автономия. В конфликтa участват:

• Централното суданско правителство — във формата на различни правителства през годините, включително администрацията на Джаафар Нимейри в началото на войната и по‑късно режими след военния преврат от 1989 г.;
• Народноосвободителната армия на Судан (SPLA/M) — водена през по‑голямата част от времето от Джон Гаранг, която обединява разнообразни южносудански групи и се бори за по‑голяма автономия или отделяне на Юга.

Ход на конфликта

• Конфликтът е белязан от превключване между въоръжени битки, партизански действия и масови премествания на населението.
• Правителствените сили използват въздушни удари, блокади и подкрепа от милиции; бунтовниците водят партизанска война и организират такива форми на въоръжена съпротива.
• През 1990‑те години влиянието на регионални актьори, разпределението на нефтените приходи и външна помощ за различни страни допринасят за продължаването на насилието.
• Мирните преговори, водени от междуправителствени организации и държави‑посредници (включително IGAD, Норвегия, Великобритания и САЩ), довеждат до подписване на Споразумението за всеобхватен мир през 2005 г.

Човешки и икономически последици

Войната причини сериозни човешки и материални загуби:

• По оценка на различни международни организации, загиналите са около 1,5–2 милиона души вследствие на бойни действия, глад и болести.
• Около 4 милиона души в Южен Судан са били разселени поне веднъж по време на войната; милиони други са потърсили укритие като бежанци в съседни държави (Уганда, Етиопия, Кения и др.).
• Цивилното население е претърпяло широк спектър от нарушения на правата на човека: масови убийства, системно поробване, сексуално насилие, отвличания, използване на деца‑воини и разрушаване на инфраструктура — здравеопазване, образование и земеделие.
• Разрушаването на селскостопанската и транспортната инфраструктура предизвиква хронична несигурност в продоволствието и периодични епизоди на глад.

Международни реакции и мирно споразумение

Международната общност, включително държави и организации, реагира с хуманитарна помощ, дипломатически усилия и посредничество. След продължителни преговори в Наиваша, Кения, беше подписано Споразумението за всеобхватен мир (2005), което предвиждаше:

• Транзитно споразумение за споделяне на властта между север и юг;
• Разпределение на приходите от нефт;
• Автономия за Юга за период от шест години и последващо провеждане на референдум за самоопределение;
• Мерки за демилитаризация, интеграция на въоръжените сили и разрешаване на спорни територии (включително регионa Абей).

Наследство и продължаващи проблеми

Споразумението доведе до референдума през 2011 г., когато Южен Судан обяви независимост. Въпреки това много от структурните причини за насилие останаха нерешени:

• След независимостта избухнаха вътрешни конфликти в самия Южен Судан, породени от етнически и политически конфронтации;
• Проблемите с демаркацията на границите, статута на Абей и споделянето на приходи от нефт продължават да създават напрежение между Судан и Южен Судан;
• Десетки години на насилие оставиха дълбоки социални и икономически травми, дефицит на институции и голяма зависимост от външна помощ за възстановяване.

В резюме, Втората суданска гражданска война е оставила трайни следи върху населението и институциите на Судан и Южен Судан — загуби в човешки живот, масови разселвания, разрушена инфраструктура и много нерешени политически и териториални въпроси, които продължават да влияят на региона.

Търсене по буква