Арменското царство (на арменски: Մեծ Հայք, романизирано: Mets Hayk; на латински: Armenia Maior) е древно арменско царство, което съществува като независима или полуназависима държавна формация в Югоизточната част на Мала Азия и в районите около планината Арарат от около 321 г. пр.н.е. до 428 г. сл. Хр. Понякога в историческата литература се среща и названието Арменска империя заради периодите на териториално разширение и политическо влияние. Историята на царството традиционно се разделя на управление от три основни династии: Оронтиди (ок. 321 пр. Хр. – 200 пр. Хр.), Артаксиади (Артакид/Артаваздяни) (ок. 190 пр. Хр. – 12 сл. Хр.) и Арсакид/Аршакуни (от 52 сл. Хр. до 428 сл. Хр.).

География и население

Арменското царство се простира върху планински и хълмисти терени, центрирани около платото в Армения (днешна Източна Турция, Армения и части от Североизточен Иран). Границите му през вековете са варирали—в отделни периоди владенията са достигали до източна Мала Азия, северна Месопотамия и части от Сирия. Населението е етнически предимно арменско, но в държавата съжителстват тракийско-ираноезични елементи, елинистични колонии и местни племенни общности.

Политическо развитие и династии

Династията Оронтиди (Orontids) произлиза от местна аристокрация, която е имала връзки с Ахеменидската администрация преди Александровите завоевания. След смътен политически период в края на IV–III в. пр. Хр. Оронтидите успяват да изпъкнат като независимо царско домакинство в Армения.

Артаксиадите (ок. 190 пр. Хр.) организират нов подем: Artaxias I основава градове и оформя по-централизирана държавност. Най-забележимият владетел от този род е Тигран II Велики (Тигран Велики) (ок. 95–55 пр. пр. Хр.), който успява да разшири владенията на Армения до голяма част от Югоизточна Мала Азия, Северна Сирия и части от Месопотамия — създавайки краткотрайно арменско „имперско“ влияние. Тигран основава нова столица — Тигранакерт (Tigranocerta), а по-късно в страната се развиват важни центрове като Арташат (Artaxata).

Арсакидската (Аршакунска) династия идва от парфянско (партско) влияние и установява дълъг период на конкуренция между Рим и Парфия/Сасанидска Персия за арменско влияние. Арсакидските владетели често са клиентски царе и зависимостите им се променят с външнополитическите баланси на региона. През този период Армения остава важен буфер между големите империи и запазва своята културна и политическа идентичност.

Религия, култура и език

В предхристиянския период религията е синкретична — местни култове, ирански (зороастрийски) влияния и елинистична обредност се преплитат. Значим прелом настъпва през началото на IV век: според арменската традиция християнството е прието като държавна религия през 301 г. сл. Хр. от крал Тиридат III под влиянието на Григорий Просветителя (Григорий Осветител). Това прави Армения една от първите държави, които официално възприемат християнството; приемането на вярата е ключов фактор за формирането на арменската национална идентичност.

През Арсакидския период (началото на V в.) се създава арменската азбука (ок. 405 г.) от Месроп Маштоц, което дава мощен тласък на литературния и църковния живот и укрепва културната самобитност.

Икономика и градско строителство

Икономиката се основава на земеделие (тесен контакт с ирригационни системи), скотовъдство, занаятчийство и търговия по пътищата между Рим, Парфия/Персия и Индия. Значими градове — като Арташат, Тигранакерт и по-късно Двин — са центрове на администрацията, търговията и културата. Властта чеканела монети, поддържала дипломатически връзки и водела войни и съюзи с по-големите империи наоколо.

Външна политика и отношения с Рим и Персия

Армения често играе ролята на буферна държава между Рим и източните владетели (Партия, а по-късно Сасанидска Персия). В различни епохи арменските царе са подкрепяни или от римски, или от парфянски/сасанидски интереси — това води до чести смени на династии, интервенции и борби за влияние. Войните и дипломатическите договори определят съдбата на арменската автономия в рамките на по-широките имперски политики.

Краят на древната арменска държавност и наследство

През 428 г. сл. Хр. централизираното арменско царство е формално ликвидирано: арменската монархия е премахната и голяма част от територията попада под директно сасанидско управление чрез назначаване на марзбани (губернатори), а значими западни части остават под византийско влияние. В същото време местната аристокрация (наречена нахарарани) запазва значителна власт в рамките на феодализиращите структури.

Наследството на древното Арменско царство е многопластово: религиозното приемане на християнството, създаването на писменост и богата литература, архитектурни и художествени постижения, както и ролята му като културен и политически фактор в региона. Много от институциите, градовете и културните носители от този период оказват влияние върху развитието на арменската народност и църква през следващите векове.

Някои ключови личности

  • Артакияс I (основател на Артаксиадската династия, около 190 пр. Хр.)
  • Тигран II Велики (ок. 95–55 пр. Хр.) — най-известният владетел, разширил значително държавата
  • Тиридат III (нач. на IV в.) — при когото Армения възприема християнството
  • Григорий Просветителя — християнският водач, ключова фигура за покръстването
  • Месроп Маштоц — създател на арменската писменост (ок. 405 г.)

Това е обобщение на главните черти на Арменското царство (Մեծ Հայք) — политическа сила с многовековна история, която формира основите на арменската държавност, култура и религиозна идентичност, и чието влияние надхвърля пределите на собствения ѝ период на съществуване.