Кланетата във Фойбе са масовите убийства, при които повечето жертви са етнически италианци през 1943 г., след капитулацията на Италия на 8 септември, и през 1945 г., когато югославските партизани под командването на Тито окупират части от Венеция Джулия, Истрия и Далмация. Историците твърдят, че насилието и последвалото го италианско изселване от Истрия и Далмация е било планирано етническо прочистване. Националният ден на паметта на изгнаниците и фойберите е италиански празник в памет на жертвите.

Исторически контекст

Събитията на фойбите трябва да се разглеждат в контекста на продължителния националистически, политически и етнически конфликт в района. Между двете световни войни италианската държава прилагаше политика на италианизация спрямо словенското и хърватското население в крайбрежните райони, а по време на Втората световна война в тези територии имаше окупация, репресии и съпротива. Насилието през 1943–1945 г. се случва в условията на военни действия, колаборация и краткотрайна власт на партизанските формирования, последвани от установяване на югославска администрация.

Ход и места на убийствата

С термина „фойбе“ се обозначават предимно карстови пропасти (foibe), където са изхвърляни тела на убити. Убийствата са извършвани през различни моменти — веднага след 8 септември 1943 г., когато в някои райони настъпва хаос и саморазправа, както и в пролетта и лятото на 1945 г., при окончателното установяване на югославската власт в Истрия, Далмация и части от Венеция Джулия. Жертвите са както цивилни, така и лица, свързани с италианската администрация, полицията или военните, но сред загиналите има и невинни хора, включително жени и деца.

Брой жертви и оценки

Оценките за броя на загиналите варират значително в зависимост от източниците и използваните критерии. Поради липса на пълна документация, частични ексхумации и различни дефиниции за това кои случаи да се включат в статистиките, историците дават различни числа. Някои изследователи посочват няколко хиляди жертви, други — до десетки хиляди, ако се включат всички неизвестни и изчезнали. Поради това точната цифра остава предмет на научна и обществена дискусия.

Изселване и последствия

След края на войната и окончателното уреждане на границите (с Парижкия мирен договор от 1947 г. и по-късни споразумения) голяма част от италианското население в Истрия, Далмация и Венеция Джулия напуска тези територии. Това масово преселване, известно като италианският изход (esodo), включва стотици хиляди души, които търсят убежище в Италия и другаде. Изселването има дълготрайни демографски, социални и културни последици за региона: промени в етническия състав, загуба на общности и имоти, както и трайни лични и семейни травми.

Причини и мотиви

  • Репресия и отмъщение срещу хора, свързвани с фашисткия режим или колаборационизъм.
  • Политически мотиви — стремеж към установяване на нова държавна власт и елиминиране на потенциална опозиция.
  • Етнически мотиви — стремеж към промяна на демографската структура на спорните територии.
  • Локални конфликти и лични вражди, които често са се разраствали в условия на военна безнаказаност.

Памет, изследвания и спорове

Паметта за фойбите и изселването е чувствителна и политизирана тема, особено в Италия, Словения и Хърватия. От 2004 г. в Италия се отбелязва Националният ден на паметта на изгнаниците и фойберите (10 февруари), посветен на жертвите и на изселилите се. Историческите проучвания продължават — учени извършват архивни изследвания, интервюта с очевидци и ексхумации, за да изяснят мащаба и характера на насилието. Съществуват и двустранни комисии и научни инициативи, чиято цел е да намерят обща историческа рамка и да улеснят помирението между общностите.

Заключение

Събитията, известни като „фойбите“, са част от сложния и болезнен исторически процес на прехода от война към мир в Югоизточна Европа. Те съчетават елементи на политически репресии, етническо насилие и военни действия и имат дълбоки последствия за местните общества. Признанието на жертвите, научното изследване и диалогът между държавите и историците са важни за по-обективно и състрадателно разбиране на тези трагични събития.