Масови убийства във Фойбе

Кланетата във Фойбе са масовите убийства, при които повечето жертви са етнически италианци през 1943 г., след капитулацията на Италия на 8 септември, и през 1945 г., когато югославските партизани под командването на Тито окупират части от Венеция Джулия, Истрия и Далмация. Историците твърдят, че насилието и последвалото го италианско изселване от Истрия и Далмация е било планирано етническо прочистване. Националният ден на паметта на изгнаниците и фойберите е италиански празник в памет на жертвите.

Брой убити италиански граждани

Според оценките са убити няколко хиляди италиански граждани. Според доклад, публикуван през 2000 г. от смесена словенско-италианска историческа комисия, създадена през 1993 г., броят на изчезналите хора от региона, повечето от които са завършили във Фойбе, наричано още местна геоложка цепнатина, варира от 1300 до 1600 души, но тази оценка не включва убитите на сегашната хърватска територия. Някои от тях са били съдени от фашисти или вражески войници, но са били убити и много цивилни лица. Голямото мнозинство от убитите лица са били с италианска националност.

Убийствата, започнали след капитулацията на Италия през 1943 г., и кланетата през 1945 г. се случват отчасти в условията на партизанска борба на словенските и хърватските партизани с германските и останалите италиански фашистки сили и отчасти след окупацията на територията от армейските формирования на Югославия. Убийствата може да включват както военни престъпления, така и граждански престъпления от частен характер или политическо отмъщение, както и "политическо прочистване" и планирано етническо прочистване след 1947 г. Също така италиански комунисти със славянски партизани са убивали италианци; в допълнение към фойберите, няколко други кланета, извършени от италиански комунистически партизани под командването на Палмиро Толиати в съпротивителното движение, са останали непризнати и недискутирани в продължение на много години.

Жертви

Жертвите не са всички италианци, защото много от убитите граждани са антикомунистически настроени хървати и словенци: много жени са били изнасилени преди убийството. Историци като Раул Пупо или Роберто Спацали изчисляват общия брой на жертвите на около 5 000; Гуидо Румичи изчислява от 11 000 нагоре, включително всички хора, загинали в концентрационните лагери; Джампаоло Панса изчислява около 15 000 винаги, включително всички хора, загинали в концентрационните лагери; фашисткият политик и историк Джорджо Писано изчислява общия брой от 10 000 нагоре. Никога не е било възможно да се извадят всички хиляди трупове от фоайетата, тъй като някои от тях са по-дълбоки от няколкостотин метра. Допреди няколко години е било възможно да се извлекат от ямите само малък брой тела, по-малко от шестстотин, докато други източници се опитват да съставят списъци с местата и възможния брой на жертвите. Почти всички историци изчисляват, че стотици жертви реално са били убити чрез силни тласъци към фойб, докато приблизителният брой на всички убити в концентрационните лагери е спорен и варира в хиляди; вероятно само част от общия брой трупове са били скрити във фойб, но много тела са били натрупани в масови гробове. Основните концентрационни лагери са били в: Боровница, Скофя Лока, Осиек, Стара Градишка, Сисак, Земун, Вършац, Оше, Айдусина, Марибор.

Известни италианци

Norma Cossetto, тя е била изнасилена
Франческо Бонифачо
3 сестри Радечи от хърватски произход: първоначалното им фамилно име е Радеки; изнасилени са
Марио Блазич
Джузепе Синчич
Череп на Марио
Джовани Баучер
Марио Де Хайнал
Джовани Рубинич
Ичилио Бачи
Рикардо Гиганте
Карло Дел'Антонио
Romano Meneghello
Аугусто Бергера
Luigi Podestà
Карло Шифър
Микеле Миани
Licurgo Olivi
Аугусто Сверзути
2 братя Луксардо
Дора Пецоли

Известни славяни

Иво Брич
Вера Лестен
Alojzij Obit
Lado Piščanc
Ludvik Sluga
Антон Писк
Филип Терчел
Izidor Zavadlav
Андрей Уршич

Изследвания на фойбера

До 1991 г., когато Словения става независима държава, нито Италия, нито Югославия, нито каквито и да било международни органи започват разследване на престъпленията. Италианско-словенските отношения през съответния период (от 80-те до 50-те години на ХХ в.) са обект на интензивно проучване от страна на историците от 1990 г. насам. През 2000 г. под егидата на двете правителства е публикуван съвместен доклад на комисия от историци от двете страни. Докладът поставя италианско-словенските отношения в по-широк контекст. В него се засяга и въпросът за масовите убийства, свързани с фойбера. Тъй като не е установена точна бройка, докладът включва формулировка "стотици жертви", отнасяща се до територията, свързана с италианско-словенските отношения, и следователно изключваща хърватските територии.

Италианско-словенски връзки

Дори след присъединяването на Словения към Европейския съюз отношенията между двете страни са предмет на политически дебати. Дебатът придоби голяма популярност, след като италианският парламент, под ръководството на министър-председателя Берлускони и неговите коалиционни партньори от дясноцентристки произход, обяви 10 февруари за Национален ден на паметта на изгнаниците и бежанците, честван за първи път през 2005 г. в Триест. През 2005 г. честването на Деня на паметта беше съпроводено от филмовата продукция на телевизия RAI "Сърцето в ямата" (на италиански: Il Cuore nel Pozzo) [1]. Филмът е гледан от 17 млн. зрители само при първото му излъчване в Италия.

Изгнаници от Истрия и Далмация

Много италианци са принудени да напуснат страната след масови кланета. Икономическата несигурност, страхът от по-нататъшно отмъщение и смяната на режима, която в крайна сметка води до разделянето на региона Триест-Истрия от Желязната завеса, довеждат до това, че около 350 000 души, предимно италианци, напускат териториите в Истрия и Далмация. На жителите на териториите, които са били под италианско управление след Първата световна война съгласно Договора от Рапало от 1920 г., по-късно присъдени на Югославия с Парижкия мирен договор от 1947-02-10 и Лондонския меморандум от 1954 г., е даден избор да напуснат (optants) или да останат. Тези изгнаници е трябвало да получат обезщетение за загубата на собственост и други компенсации от италианската държава съгласно условията на мирните договори.

На 18 февруари 1983 г. Югославия и Италия подписват договор в Рим, в който Югославия се съгласява да плати 110 милиона щатски долара за компенсация на имуществото на изгнаниците, конфискувано след войната. До разпадането си през 1991 г. Югославия изплаща 18 милиона щатски долара. Словения и Хърватия, двете наследнички на Югославия, се споразумяха да си поделят останалата част от дълга. Словения поема 62 %, а Хърватия - останалите 38 %. Италия не искаше да разкрие номера на банковата сметка, затова през 1994 г. Словения откри доверителна сметка в Dresdner Bank в Люксембург, информира Италия за това и започна да изплаща своя дял от 55 976 930 USD. Последното плащане е извършено през януари 2002 г. До днес Хърватия се надява на друго решение на този въпрос и все още не е платила нито един долар. Италианската страна все още не е изтеглила нито един долар от сметката.

Зареждане

През 1992 г. италианският съдия Джузепе Питито започва наказателен процес по жалба срещу заподозрени славянски военнопрестъпници. Основни обвиняеми са Оскар Пискулич и Иван Мотика, но те са освободени от отговорност, тъй като териториалната юрисдикция е отхвърлена, и получават оправдателна присъда по силата на амнистията от 1959 г. През 1997 г. някои италиански депутати настояват пред своето правителство за екстрадиция на заподозрените славянски престъпници, но дипломатически проблеми спират италианските действия. Всички италиански историци смятат Йосип Броз Тито за главатар на славянските престъпници, но трупът му все още стои в мавзолея.

Основно фоайе

Национален паметник на Фойба от Базовица (Триест)
Национален паметник на Фойба от Монрупино (Триест)
Foiba от Barbana
Foiba от Beca
Foiba Bertarelli (Pinguente)
Foiba от Brestovizza
Foiba of Campagna (Триест)
Foibe от Capodistria
Foiba от Casserova
Фобии от Castelnuovo d'Istria
Foiba от Cernizza
Foiba of Cernovizza (Pisino)
Foiba от Cocevie
Foiba от Corgnale
Foiba от Cregli
Foiba от Drenchia
Кариера за боксит в Gallignana
Foiba от Gargaro или Podgomila
Foiba от Gimino
Foiba от Gropada
Foiba от Iadruichi
Foiba от Jurani
Кариера за боксит в Линдаро
Foiba of Obrovo (Fiume)
Foiba от Odolina
Foiba от Opicina
Foiba от Orle
Foiba от Podubbo
Foiba от Pucicchi
Foiba от Raspo
Foiba от Rozzo
Foiba of San Lorenzo in Basovizza
Foiba от Сан Салваро
Foiba от Scadaicina
Яма на Семез
Фойба от Семи (Истрия)
Яма на Семич
Foiba от Sepec (Rozzo)
Foiba от Sesana
Foiba от Terli
Foiba от Treghelizza
Foiba от Vescovado
Foiba от Vifia Orizi
Foiba на Villa Surani
Фойба на лозята
Фойба на Завни (гора на Търнова)