В лингвистиката склонението е промяна на формата на думата, която показва нейната граматична функция в изречението. Тази промяна често се свързва с категорията падеж, но в различните езици формите се изменят и заради други граматични категории (число, род, лице и т.н.). Не бива да се бърка понятието падеж с наклонение — термин, който се използва за глаголните форми (граматично наклонение). Промяната на формите на глаголите по лице, число, време и наклонение в езика обикновено се нарича спрежение.

Какви части на речта се склоняват

Склоненията могат да се прилагат към съществителни имена, местоимения, прилагателни имена, наречия и членове, както и към други словоформи в някои езици. Чрез склонението се маркират основни граматични категории като числото (напр. единствено, двойствено, множествено число), падежът (напр. именителен, винителен, родителен, дателен и др.), родът (напр. мъжки, среден, женски) и др. Освен това склонението обикновено включва и споразумяване (съгласуване) между думи — например прилагателното се съгласува със съществителното по род и число.

Примери и пояснения

Пример от английския език: за да означим повече от едно лице или предмет, съществителното често променя формата си. Така английската дума boy в единствено число става boys в множествено число. Формата boy е в единствено число, което означава, че има само едно от съществителното, а формата boys е в множествено число, което означава, че има повече от едно от съществителното. Примери: "My family has two girls and one boy." — "Моето семейство има две момичета и едно момче." и "My wife's family has two girls and three boys." — "Семейството на съпругата ми има две момичета и три момчета." За да намерите дадена английска форма в речника на английския език, обикновено трябва да знаете формата в единствено число (лексикалната или цитатната форма).

Друг често срещан пример е показване на притежание. В английския притежателният падеж може да се образува чрез апостроф + s ('s) или чрез конструкция с of: "the girl's toy" / "the toy of the girl". При личните местоимения притежателните форми са отделни думи (например English: I — my, he — his, she — her). В българския език притежание обикновено се изразява със законосъобразни конструкции (например "играчката на момчето") и чрез притежателни местоимения.

Как работи склонението в практиката

  • Склонението се реализира чрез окончания (напр. -s в английския множествен брой), промени в корена (в някои неправилни форми) или чрез отделни служебни думи (аналитични конструкции).
  • Езици с богато склонение (напр. повечето балкански и славянски езици освен българския, както и латински, немски и др.) маркират роли като подлог, допълнение и пр. чрез падежи; в по-аналитични езици (напр. английски, български) тези функции често се показват чрез предлози и свободен словоред.
  • Съществуват регулярни и нерегулярни парадигми; някои думи проявяват суплетация (напълно различни коренни форми в различни граматични форми).
  • В някои езици има допълнителни категории като двойствено число или различни видове множествено число, които се запазват исторически.

Практически бележки

За изучаване и използване на склонението е полезно да се познават основните парадигми (списък на формите на дадена думичка), правилата за образуване на окончания и честите изключения. В речниците обикновено се дава цитатната форма (например единствено число, именителен падеж) и понякога таблица с основните форми. При изучаване на чужд език обръщайте внимание на това дали езикът е синтетичен (използва форми) или аналитичен (използва помощни думи), защото това влияе на начина, по който се учи склонението.

Кратко обобщение: склонението е ключов механизъм в граматиката, чрез който думите променят формата си, за да покажат роля, принадлежност, число, род и други граматични значения. Тези промени се реализират по различен начин в различните езици — чрез окончания, промени в корена или чрез синтактични конструкции.

Тази статия разглежда основните понятия, но при изучаването на конкретен език е важно да се запознаете с неговите специфични правила за склонение и спрежение.

Словообразувателен падеж е неточен термин — правилно е да се говори за падеж на думата, т.е. за промяна на формата ѝ в зависимост от синтактичната ѝ роля (например родителен падеж на английски — possessive/genitive, или други падежи в силно флективни езици).