Кралство Аксум: Древна империя в Етиопия и Еритрея

Кралство Аксум (Ge'ez: መንግስቲ ኣኽሱም), известно също като Аксумско кралство или Аксумска империя, е древна държава с център в днешна Еритрея и област Тиграй в северната част на Етиопия. Аксумитските владетели се титулували като „Цар на царете“ и носели дълги формални титли — например „Цар на Аксум, Химяр, Райдан, Саба, Салхен, Циямо, Беджа и на Куш“. Държавата съществува приблизително от около I в. пр.н.е. (понякога посочвано като около 80 г. пр.н.е.) до около IX–X в. сл.н.е.; своя разцвет тя достига между I и VII век сл. Хр. Сърцето на държавата е градът Аксум, а началото ѝ може да се проследи до протоаксумитския период на желязната епоха (ок. IV в. пр.н.е.–I в. сл.н.е.).

Произход и територия

Аксум се разраства от малки градски центрове в северната част на Хоросан и крайбрежието на Червено море. Контролът ѝ обхваща както високите платени на днешна Етиопия, така и части от крайбрежието на днешна Еритрея и през различни периоди — части от южната Арабия. Държавата ползва плодородни плата, градове и пристанища (най-важното от които е пристанище Адулис) като основа за икономическата си мощ.

Икономика и търговия

Аксум е важен търговски център, разположен на преките морски и сухоземни маршрути между Римската империя и Древна Индия. Чрез пристанища като Адулис аксумитите търгували с благовония, слонова кост, злато, жито, вълна, храни и стоки, идващи от вътрешността на Африка и от Индийския океан. За да улеснят търговията, аксумитските владетели започват да секат собствена монета — златни, сребърни и медни/бронзови монети с надписи на гръцки и по-късно на демотичен/геезски. Монетите са не само икономически инструмент, но и средство за пропаганда — след покръстването на крал Езана върху някои монети се появява християнският кръст.

Култура, писменост и администрация

Официалният език и писменост на държавата е геез (Ge'ez), от който произлизат и развиват се по-късно модерните семитски езици на региона. Геез остава важен литургичен език на Етиопската православна църква. Археологическите надписи — предимно на геез и гръцки — дават информация за кралете, дипломатическите и търговските контакти, както и за религиозните промени.

Религия

Преди покръстването Аксум практикува разнообразни местни религиозни култове; монументалните стели и някои гробници имат религиозен характер. По време на управлението на цар Езана (ок. 320–360 г.) държавата приемa християнството — това става един от първите африкански християнски държавни образувания. Според традицията покръстването е свързано с дейността на Фруменций (Frumentius), сириец, който действа като църковен водач и епископ в Аксум. Мани (пророкът на манихеизма) посочва Аксум като една от четирите големи сили на своето време заедно с Персия, Рим и Китай.

Архитектура и монументи

Аксумитите са известни със своите монументални стели — издълбани от единични гранитни блокове, някои от които служат като гробни или религиозни паметници. Най-голямата стела достига около 90 фута и е сред най-впечатляващите древни монументи в района. Освен стелите, в кралството се изграждат подземни храмове и гробници, дворци и по-късно раннохристиянски църкви. Много от колосалните монолити и каменни паметници са снабдени с инкрустирани детайли, коридори и подземни камери.

Взаимоотношения с други държави

Аксум поддържа активни дипломатически и търговски връзки с Рим/Византия, Индия и южноарабските държави. В някои периоди тя упражнява влияние и в Арабския полуостров: аксумитски владетели и военни кампании се намесват в политическата ситуация в южна Арабия и накрая разширяват властта си над Химяритското кралство. През VI век крал Калеб (считан за един от големите военни водачи на Аксум) организира военна експедиция в Арабия, насочена против царя Дху-Нувас, след преследвания на християни там.

Връзки с исляма

През VII век, в началния етап на ислямското присъствие, първите мюсюлмани от Мека търсят убежище от преследванията на курайшите и намират подслон в кралството — събитие, известно в ислямската история като Първата хиджра. Тази епизодична, но значима връзка показва, че Аксум е бил част от мрежа от международни взаимодействия и религиозни убежища.

Упадък и причини

Причините за упадъка на Аксум са многопластови и включват икономически промени (например промяна на търговските маршрути след издигането на ислямските морски сили в Червено море и Индийския океан), екологични фактори (ерозия, обезлесяване, смяна на agricoles практики), вътрешни политически промени и външни нашествия. До IX–X век политическата и икономическата мощ на Аксум значително отслабва, а някои центрове са изоставени или загубват статута си на международни търговски възли.

Наследство

Наследството на Аксум е широко — от архитектурата и монументите до писмеността, религиозните институции и митологичните традиции. Геез остава литургичен език на Етиопската православна църква; традициите за Ковчега на Завета и за Савската царица (Queen of Sheba) са свързани с Аксумската традиция. Древната столица, наричана още Аксум, днес е град в област Тиграй (Северна Етиопия) и е важен археологически и културен център. Традицията също така посочва Аксум като възможно място, където се съхранява Ковчегът на Завета, макар това да остава предмет на религиозни вярвания и дебати.

Значение в световната история

Аксум е пример за мощно афро-азиатско царство, което свързва континенти и религии, съчетавайки локални африкански традиции с контактите си с римския свят, Индия и Арабия. Като такова, то е ключов фактор за разбирането на търговията в Червено море, ранното разпространение на християнството в Африка и историческите връзки между Африка и Близкия изток.

• Ключови факти:
  • Център: град Аксум.
  • Период на съществуване: приблизително I в. пр.н.е. – IX–X в. сл.н.е.
  • Религия: предхристиянски култове; официално християнство при цар Езана.
  • Икономика: международна търговия, монетна система, пристанище Адулис.

Аксум остава обект на активни археологически проучвания и исторически изследвания — новите открития продължават да изясняват въпроси около неговата социална структура, икономика и културни връзки с други древни цивилизации.

Въпроси и отговори

В: Как е известно още Кралство Аксум?

В: Кога съществува кралството?

В: Коя е била столицата на това царство?

Въпрос: Как Аксум става важен участник в търговския път между Рим и Индия?

Въпрос: Кой смята Аксум за една от четирите велики сили по негово време?

Въпрос: Какви постройки са били построени от аксумите в предхристиянско време?

В: Кога аксуминците за първи път приемат християнството?

Търсене по буква