Павловите послания — дефиниция, списък и значение в Новия завет
Павловите послания са четиринадесетте новозаветни книги, за които повечето християни смятат, че са написани от апостол Павел. Някои от тях са най-ранните християнски документи и служат като основен източник за разбирането на ранната църква. Те излагат много от вярванията, практиките и конфликтите в първите християнски общности и играят ключова роля за формирането на ранната християнска теологията и етиката. Стилът на посланията включва проповедна реч, диалогични разглеждания на проблеми в общностите, лични бележки и конкретни практични указания за живота на вярващите.
Първи Тимотей, Втори Тимотей и Тит понякога се наричат пастирски послания (или „пастирски епистоли“), тъй като съдържат много указания относно организацията на църквата, служението, избора на ръководители и пастирската грижа.
Списък и кратко описание (в реда, в който се появяват в Новия завет)
- Римляни — богословско писмо, което систематично разглежда въпросите за оправданието чрез вяра, греха, закона и спасението. Насочено към християнската общност в Рим; често датирано около 57 г. пр. Хр. (например по време на третото мисийно пътуване на Павел).
- Първо послание до коринтяните — адресира конкретни морални, литургични и теологични проблеми в Коринт (разделения в общността, морални скандали, въпроси за причастието и духовните дарби).
- Второ послание до коринтяните — по-лично и защитно писмо, в което Павел защитава своето апостолско служение и говори за страданията и небесните видения.
- Галатяни — категорично писмо върху свободата от закона, оправданието чрез вяра и опозицията към налагането на юдейски практики на нехудейските християни.
- Ефесяни — богословско и практическо писмо за единството на църквата, тайната на Христовото тяло и християнската етика; някои изследователи поставят под въпрос дялно авторство и/или редакции в по-късна традиция.
- Филипяни — лично и радостно писмо, написано вероятно по време на римския плен на Павел; съдържа благодарности, пастирски съвети и богословски размисли за Христовия пример и милостта.
- Колосани — писмо, фокусирано върху върховенството на Христос и предупреждения срещу различни ереси или философски влияния; също подлежи на дискусия за авторството.
- Първо послание до солунчани — едно от най-ранните писма, което обсъжда очакването за Второто пришествие (Париж) и дава практични указания за живота в общността.
- Второ послание до солунчани — доразвива темата за края на времената и поправя някои грешни представи относно „деня на Господа“; датировката и авторството понякога се поставят под въпрос.
- Първо послание до Тимотей — едно от т.нар. пастирски послания; съдържа инструкции за ръководството на църквата, квалификациите за епископи и дякони и указания за богослужебния живот.
- Второ послание до Тимотей — личен и емоционален текст, смятан за поздно (в края на живота на Павел) или написан от последовател в негово име; акцентира на постоянството в служението и предупреждава срещу фалшивите учители.
- Послание до Тит — второ от пастирските писма, съдържа практическо ръководство за организиране на църквите в Крит и избора на духовни лидери.
- Послание до Филимон — кратко, лично писмо, в което Павел настоява за милост и помирение между Филимон и неговия бивш роб Онисим; образец за християнска етика и прошка.
- Послание към евреите — богословско и литургично писмо, което сравнява Исус с ангелите, Мойсей и свещенството; традиционно приписвано в някои църковни традиции на Павел, но повечето съвременни учени считат авторството за неизвестно и различно от Павел.
Авторство, дати и важни бележки
- Непосредствена и трайна роля: някои послания (напр. Римляни, 1–2 Коринтяни, Галатяни, Филипяни, 1 Солунчани, Филимон) се смятат за несъмнено или силно вероятно авторство на Павел и често са наречени „неоспорими“ (обикновено седем послания в тази група).
- Дебати и датиране: писма като Ефесяни, Колосани, 2 Солунчани и пастирските послания (1–2 Тимотей и Тит) са предмет на дългогодишни академични дискусии относно стил, речников запас и исторически контекст; някои учени предполагат по-късно, псевдопавлово писане (II век), докато други защитават авторството на Павел с различни обяснения.
- Хронология: повечето изследователи датират най-ранните от тези писма в 50-те години на I в. (напр. Галатяни, 1 Солунчани), а някои по-късни послания — в 60-те или дори след смъртта на Павел, ако се приеме псевдонимност.
- Значение в църковната традиция: Павловите послания формират основата за много християнски доктрини (понятието за оправдание, църковното устройство, мисията, етиката и христологията) и продължават да влияят върху богословието, моралната педагогика и литургичната практика на различни християнски деноминации.
Практическо използване: Павловите послания се четат в богослужения, служат като основа за проповеди, богословско обучение и етични размишления. Те също дават ценни исторически свидетелства за живота на ранните християни, мрежите на общуване между общностите и социалните взаимоотношения в антиката.
