Готхолд Ефраим Лесинг (1729–1781) — немски поет, драматург и философ
Готхолд Ефраим Лесинг (1729–1781) — водещ немски поет, драматург и философ на Просвещението; живот, творчество и влияние върху европейската литература.
Готхолд Ефраим Лесинг (22 януари 1729 г. в Каменц (Саксония) - 15 февруари 1781 г. в Брауншвайг) е немски поет и философ от епохата на Просвещението.
Лесинг е едно от дванадесетте си деца. Баща му е протестантски свещеник. Учи в училище в Каменц и получава стипендия за висшето училище в Майсен. От 1746 до 1748 г. учи медицина и теология в Лайпциг. През 1750 г. се премества в Берлин, където се запознава с Волтер. През 1752 г. получава магистърска степен от университета във Витенберг.
През 1755 г. се премества в Лайпциг, но по-късно се връща в Берлин. Пътува из Европа и учи. Работи като репортер. От 1760 до 1765 г. работи като секретар на генерал в Бреслау (днес Вроцлав). По-късно работи в театър и става библиотекар. Лесинг се жени през 1776 г. Но през 1778 г. съпругата му умира.
През 1781 г. Лесинг умира.
Кратко обобщение на кариерата
Готхолд Ефраим Лесинг се утвърждава като ключова фигура в немската литература и мисъл през втората половина на XVIII век. Той е писател с многопластова дейност: драматург, есеист, литературен и сценичен критик, естетик и библиотекар. Работата му съчетава теоретични изследвания по изкуство и литература с активна творческа практика — пише пиеси, критични статии и философски трактати.
Основни произведения и идеи
- Драми: сред най-известните му пиеси са „Minna von Barnhelm“ (1767) — комедия, която утвърждава нов тип буржоазен театър; „Emilia Galotti“ (1772) — буржоазна трагедия; и „Nathan der Weise“ (1779), в която Лесинг излага идеята за религиозна толерантност чрез прочутата притча за пръстена.
- Критика и теория: „Laokoon“ (1766) е есе за границите между живописта и поезията; „Hamburgische Dramaturgie“ (1767–1769) — сборник от театрални критики и разсъждения, писан по време на неговата работа в хановерско-хамбургския театър, който го прави един от основоположниците на модерната драматургична критика в Германия.
- Философски и обществени идеи: Лесинг застъпва рационализма, свободата на мисълта и религиозната толерантност — централни теми за Просвещението. В творбите си той критикува догмата и защитава правото на човека на свободно търсене на истината.
Професионални постове и роли
През 1767 г. Лесинг се ангажира с дейността на т. нар. „национален театър“ в Хамбург и публикува голяма част от „Hamburgische Dramaturgie“ в този период, където упражнява и ролята на сценичен критик и теоретик. През 1770 г. е назначен за библиотекар при двора на херцозите в Брауншвайг-Волфенбютел (дукалската библиотека), длъжност, която заема до края на живота си — този пост му осигурява спокойна среда за научна работа и писане.
Личен живот
Лесинг е женен през 1776 г.; съпругата му (Ева Кон, известна актриса от Хамбург) умира през 1778 г. Лесинг остава без деца. Здравословните проблеми и личните загуби оказват влияние върху последните години от живота му.
Смърт и наследство
Лесинг умира на 15 февруари 1781 г. в Брауншвайг. Неговото творчество оказва дълбоко въздействие върху развитието на немската драматургия и литературна критика. Идейно и методологично той подготвя почвата за по-нататъшното развитие на немската литература — от класицизма и „Буржоазната драма“ до движенията на следващите поколения. Неговата защита на религиозната толерантност и разумния диалог остава сред най-значимите приноси към европейската мисъл от епохата на Просвещението.
Защо е важен днес
Лесинг е запомнен не само като гениален драматург, но и като мислител, който е формулирал основни принципи за естетиката, ролята на критиката и обществената функция на театъра. Неговите произведения продължават да се играят и да се изучават като класика на немската и европейската литература, а темите, които поставя — толерантност, хуманизъм и търсене на истината — остават актуални.

Готхолд Е. Лесинг
Работи
| 1747 | Damon oder die wahre Freundschaft (Деймън, или истинското приятелство) |
| 1748 | Der junge Gelehrte (Младият савант) |
|
| Der Misogyn |
|
| Die alte Jungfer (старата девойка) |
| 1749 | Die Juden (Евреите) |
|
| Der Freigeist (Свободният дух) |
| 1750 | Der Schatz (Съкровището) |
| 1755 | Мис Сара Сампсън |
| 1759 | Fabeln (3 Bücher) (Басни, 3 книги) |
|
| Фауст (Фрагмент) (Faust, a frament) |
|
| Филотас |
| 1766 | Laokoon oder Über die Grenzen der Malerei und Poesie |
| 1767 | Мина фон Барнхелм |
|
| Хамбургска драматургия (1767-1769) |
| 1772 | Емилия Галоти |
| 1777 | Заветът на Йоханес |
|
| Über den Beweis des Geistes und der Kraft |
| 1778 | Защита от замръзване |
| 1779 | Натан дер Вайзе |
| 1780 | Die Erziehung des Menschengeschlechts |
| 1781 | Die eheliche Liebe (Gedicht) |
|
| Ernst und Falk - Gespräche für Freimaurer |
обискирам