Ан Хътчинсън (Ан Марбъри, 1591–1643) — пуританска разколничка в Нова Англия
Животът на Ан Хътчинсън — пуританска разколничка в Нова Англия: религиозни борби, прочут съдебен процес, изгнание и трагична смърт. Исторически портрет.
Ан Хътчинсън (кръстена на 20 юли 1591 г. - август или септември 1643 г.) е религиозна разколничка в пуританска Нова Англия. Родителите ѝ са Франсис Марбъри и Бриджит Драйдън. Баща ѝ, който е свещеник, обучава Ан Хътчинсън вкъщи. Тя получава повече образование от повечето други момичета по онова време. Тя е подсъдима в най-известния от съдебните процеси, целящи потискане на религиозното несъгласие в колонията Масачузетски залив. Родена е като Ан Марбъри в Алфорд, Линкълншир, Англия. През 1634 г. тя, съпругът ѝ Уилям и децата им напускат Англия и отиват в колонията на Масачузетския залив. След като се установява, тя започва да провежда ежеседмични срещи в дома си, на които се обсъждат проповеди и теология.
Ранни години и семейство
Ан расте в религиозно образована среда: баща ѝ е церковен служител и ѝ дава задълбочени знания по Библията и богословие, което ѝ позволява да води дискусии и да анализира проповедите на утвърдени духовници. В Англия се омъжва за Уилям Хътчинсън и заедно имат многобройно семейство; семейството е тясно свързано с пуританската общност и носи опит и умения, които им помагат при заселването в Новия свят.
Проповеднически срещи и възгледи
В Бостън Ан Хътчинсън провежда срещи в дома си, първоначално предимно за жени, но впоследствие и с участието на мъже. На тези събрания тя анализира и критикува проповедите на местните пастори и обяснява собствени богословски тълкувания. Нейните възгледи не съвпадат с тези на пуританските ѝ съседи. Те вярвали, че за спасението са необходими добри дела. Хътчинсън смятала, че е необходима само вяра (Sola fide). Тя също така вярвала, че Бог се разкрива на хората без помощта на духовенството. Нейният акцент върху вътрешното убеждение и личното откровение доближава възгледите ѝ до това, което по-късно ще бъде определяно като антиномизъм — идеята, че моралният закон и външните ритуали не са определящи за спасението, а вътрешното духовно преживяване има водеща роля.
Конфликт с общността и процесът
Лидерите на общността гледали на Хътчинсън като на заплаха, защото нейните събрания подривали авторитета на местните духовници и възможно водели до разделение в колонията. През 1637 г. тя е призната за виновна в ерес и ѝ е наредено да напусне колонията. Процесът срещу нея е част от по-широкия т.нар. Антиномийски спор, включващ спорове за природата на спасението, ролята на духовенството и реда в общината. На съдебните изслушвания се изправя срещу влиятелни фигури като губернатора и някои от главните пуритански пастори; те я обвиняват в подкопаване на обществения ред и в твърдения за непосредствени откровения, които според критиците поставят всеки вярващ над институционалното църковно ръководство. В решението за изгнание играе роля както религиозният, така и политическият страх от разединение на колонията.
Емиграция, живот в Род Айлънд и смърт
Хътчинсън и семейството ѝ се преместват първо в Роуд Айлънд, където политическата и религиозната свобода са по-големи, и много от нейните поддръжници участват в създаването на нови поселения на Акуайнек (Aquidneck Island), от които по-късно възникват градовете Портсмут и Нюпорт. След смъртта на съпруга си през 1642 г. тя се установява близо до днешния залив Пелам на Лонг Айлънд Саунд, в зоната на границата между английските и холандските колонии. През 1643 г. Хътчинсън, всичките ѝ деца с изключение на едно и всички слуги са убити при нападение, извършено от индианци — инцидент, свързан с конфликтите между европейските заселници и местните народи по време на разрастването на колониите. Смъртта ѝ е смятана от някои жители на Масачузетския залив за доказателство за божествено наказание, докато други я възприемат като трагична последица от насилието в колониалната граница.
Наследство и историческа оценка
Ан Хътчинсън остава спорна историческа фигура. За съвременниците ѝ тя е била опасна разколничка, но за мнозина съвременни историци и активисти тя е ранна застъпничка за религиозна свобода, право на вярващите да тълкуват и преживяват вярата лично и — не на последно място — пример за жена, която заема публично и авторитетно място в религиозния живот на общността. Нейният процес и изгнание подчертават напреженията между единни религиозни доктрини и индивидуалната съвест в ранните английски колонии, а случаят ѝ често се разглежда като важен за развитието на идеите за свобода на вероизповеданието и ролята на жените в обществото.
Бележка: Описаните тук събития са обект на обширни изследвания и различни интерпретации; историческата литература представя подробни хроники и анализи на делото, последиците му за колониалното общество и дългосрочната му роля в американската памет.

Хътчинсън на съд
Въпроси и отговори
Въпрос: Кои са родителите на Ан Хътчинсън?
О: Родителите на Ан Хътчинсън са Франсис Марбъри и Бриджит Драйдън.
В: Какво образование е получила Ан Хътчинсън?
О: Ан Хътчинсън е получила домашно образование от баща си, който е бил духовник, което е било повече от повечето други момичета по онова време.
В: Какви религиозни възгледи са имали пуританските съседи?
О: Пуританските съседи вярвали, че за спасението са необходими добри дела.
В: В какви религиозни възгледи вярвала Ан Хътчинсън?
О: Ан Хътчинсън вярвала, че за спасението е необходима само вяра (Sola fide). Тя също така вярвала, че Бог се разкрива на хората без помощта на духовенството.
В: Къде се премества Ан и семейството ѝ, след като напускат колонията Масачузетски залив?
О: След като напуска Масачузетския залив, Ан и семейството ѝ се преместват първо в Роуд Айлънд.
В: Къде се установява след смъртта на съпруга си през 1642 г.?
О: След смъртта на съпруга си през 1642 г. тя се установява близо до днешния залив Пелам на Лонг Айлънд Саунд.
В: Как умират през 1643 г.?
О; През 1643 г. Хътчинсън, всичките ѝ деца, с изключение на едно, и всичките ѝ слуги са убити при нападение, извършено от индианци.
обискирам