Анна Датска (1574–1619) — кралица-консорт на Шотландия, Англия и Ирландия
Анна Датска (1574–1619) — кралица-консорт на Джеймс VI/I, майка на Чарлз I и влиятелна покровителка на изкуствата; живот на любов, власт и политически интриги.
Анна Датска (12 декември 1574 г. – 2 март 1619 г.) е кралица-консорт на Шотландия, Англия и Ирландия като съпруга на крал Джеймс VI и I. Родена е като втора дъщеря на датския крал Фредерик II и възпитава в палацовия кръг на Северна Европа, където дворцовите връзки и браковете имат голямо политическо значение.
Брак и ранни години в Шотландия
се омъжва за Джеймс през 1589 г., когато е на 15 години. След помирителни преговори и сватбени планове Джеймс сам отплава за Скандинавия и взема Ан с себе си; бракът е сключен през ноември 1589 г., а през 1590 г. тя е коронясана като кралица на Шотландия. Началото на техния брак е белязано от взаимна привързаност, но с годините отношенията им охладняват — двамата предпочитат да поддържат голяма степен на самостоятелност и имат отделни дворове и занимания.
Деца и семейни спорове
Анна ражда няколко деца — общо около седем бременности — но само три от тях доживяват до пълнолетие. Сред оцелелите са бъдещият Чарлз I. Другите двама са принц Хенри (Prince Henry, 1594–1612) и принцеса Елизабет (1596–1662), която по-късно става съпруга на Фридрих V и е известна като „Кралица на Бохемия“. Ан често използва шотландската политическа мрежа и покровителствата си, когато се разногласят с Джеймс по въпроси, свързани с възпитанието и положението на сина им принц Хенри, както и по спорове около приятелки и придворни фигури като Беатрикс Рутвен.
Роля при двора, покровителство на изкуствата и културата
В Англия Анна проявява силен интерес към изкуство и културния живот. Тя създава в двора си богата културна среда, подкрепя драматургията, музиката, танците и модата и играе ключова роля в развитието на придворните маски (masques) и други сценични представления в периодa на якобинската епоха. Част от дворното ѝ имущество – като резиденцията, известна като Denmark House (бившият Somerset House) в Лондон – става център на тези активности. Подкрепяна от артисти и музиканти, кралицата допринася за иновации в сценичния дизайн, костюмите и музиката на двора.
По-късни години, здраве и смърт
След около 1612 г. здравословното състояние на Анна влошава и тя постепенно се оттегля от активния придворен живот. Умира на 2 март 1619 г.; погребана е в Уестминстърското абатство. По време на живота ѝ и след смъртта ѝ възникват спорове за религиозните ѝ възгледи: известно е, че е израснала в протестантска среда и е тясно свързана с реформираната вяра, но документи и свидетелства от определени етапи от живота ѝ подсказват, че е имала и контакти с католически среди и че на моменти може да е проявявала симпатии към католическата традиция. Въпросът за окончателната ѝ конфесионална принадлежност остава предмет на исторически дебат.
Историческа оценка
Дълго време историците и хроникьорите я описват като повърхностна или разточителна, но съвременните изследвания преразглеждат тази картина. Днес много исторически оценки подчертават нейната независимост, умение да изгражда мрежи от влияние и значимата ѝ роля като покровителка на изкуствата и културата през якобинския период. Нейната двойнствена роля — политическа като кралица-консорт и културна като меценат — прави Анна Датска важна фигура за разбирането на прехода между ренесансовите и раннобароковите тенденции в британската политика и култура.
Забележки: Този преглед е обобщен и се стреми да отрази основните факти и основните интерпретации за живота и дейността на Анна Датска. За по-подробна биография и хронологически сведения могат да се консултират специализирани исторически източници и биографии.
Ранен живот
Анна е родена на 12 декември 1574 г. в замъка Скандерборг. Раждането ѝ е удар за баща ѝ, датския крал Фредерик II, който се е надявал на син. Майката на Анна, Софи Мекленбург-Гюстровска, обаче е само на 17 години. Три години по-късно тя все пак ражда син. Той е бъдещият Кристиан IV Датски.
Анна е изпратена заедно с по-голямата си сестра Елизабет в Гюстров, Германия. Тя трябвало да бъде отгледана там от баба си и дядо си по майчина линия. Те били херцог и херцогиня на Мекленбург. Това се налагало, защото по това време датският двор бил много див. Крал Фредерик бил известен с тежкото хранене и многото пиене. Освен това той изневерявал на кралицата. В сравнение с това в Гюстров Анна се радвала на спокоен и стабилен живот през първите си години. Кристиан също е изпратен да бъде отгледан в Гюстров. Две години по-късно обаче, през 1579 г., Ригсраад, или Датският таен съвет, успешно го помолил да се премести в Дания. Анна и Елизабет се връщат с него.
Анна се радва на близко и щастливо семейно образование в Дания. Това се дължи най-вече на кралица София. Тя сама се грижела за децата, когато те били болни. Много хора от цяла Европа искали да се оженят за Ан и по-голямата ѝ сестра. Сред тези хора бил и Джеймс VI от Шотландия. Той харесвал Дания, защото я смятал за кралство с добра религия и добър търговски партньор. Шотландските посланици отначало се опитали да го накарат да се ожени за най-голямата дъщеря. Фредерик обаче сгоди Елизабет за Хенри Юлиус, херцог на Брунсуик. Вместо това той обещава на шотландците, че "за втората [дъщеря] Анна, ако кралят я хареса, ще я получи".
Обручение и брак по пълномощие
Положението на Софи се усложнява след смъртта на Фредерик през 1588 г. Тя трябва да се включи в борбата за власт с Ригсраад за контрол над крал Кристиан. Въпреки това тя работи по-усилено от Фредерик, за да накара хората да се оженят. Тя успява да преодолее трудните моменти относно зестрата и положението на Оркни. Тя скрепява споразумението до юли 1589 г. Изглежда, че Анна е била много развълнувана от сватбата. На 28 юли 1589 г. английският шпионин Томас Фаулър заявява, че Анна е силно влюбена в Джеймс. Той казва, че "за нея би било смъртоносно да го прекъсне". Той добавя, че тя доказвала любовта си по много начини. Фаулър обаче също така предполага, че Джеймс не е отвърнал на любовта на Ан и че харесва повече мъжете, отколкото жените. Това нямало да бъде казано на 14-годишната принцеса. По това време тя вярно бродирала ризи за годеника си. Междувременно 300 шивачи работели по изработването на сватбената ѝ рокля.
Дори тези слухове да бяха верни, Джеймс се нуждаеше от кралски брак. Това е така, защото той трябва да запази рода Стюарт. "Бог ми е свидетел - обяснява той, - че можех да се въздържам по-дълго, отколкото можеше да позволи благото на страната ми, [ако] дългото ми отлагане не беше породило в гърдите на мнозина голяма ревност към моята неспособност, сякаш бях безплоден." На 20 август 1589 г. Анна и Джеймс се женят поотделно, но един за друг. Това се нарича брак по пълномощие. Бракът им се състои в замъка Кронборг. Церемонията завършва с представител на Джеймс, Джордж Кийт, пети граф Маришал, който седи до Ан на брачното ложе.
Въпроси и отговори
В: Коя е била Анна Датска?
О: Анна Датска е била кралица-консорт на Шотландия, Англия и Ирландия. Тя е била съпруга на крал Джеймс VI и I.
В: На колко години е била Анна, когато се е омъжила за крал Джеймс?
О: Анна се омъжи за крал Джеймс, когато беше на 15 години.
В: Колко деца е имала Анна?
О: Ан родила седем деца, но само три от тях доживели до пълнолетие. Едно от тези деца е бъдещият Чарлз I.
Въпрос: Какво често използвала Ан в споровете си с Джеймс за сина им принц Хенри?
О: Анна често използваше шотландската политика, когато се караше с Джеймс за сина им принц Хенри. Тя ги използваше и в споровете си за отношението му към приятелката ѝ Беатрикс Рутвен.
Въпрос: Имаха ли Ан и Джеймс добри отношения?
О: Въпреки че са се уважавали и дори са изпитвали известна любов един към друг, се смята, че в един момент отношенията им са охладнели един към друг и са заживели отделно.
Въпрос: С какво се занимаваше Ан по време на престоя си като кралица в Англия?
О: В Англия Ан се интересувала повече от изкуство, отколкото от политика. Тя изгражда свой собствен красив и богат на културни ценности двор.
В: Има ли доказателства, които да подсказват, че в определен момент от живота си Ан може да е била католичка?
О: Някои доказателства сочат, че в определен момент от живота си тя може да е била католичка.
обискирам