Китайска нова година (Пролетен фестивал) — лунен празник и традиции

Наименованието на празника на китайски език е Chūn Jié, което означава "Пролетен фестивал". Ето защо китайски говорещите английски език често го наричат "Пролетен фестивал", въпреки че празникът винаги се отбелязва през зимните месеци януари или февруари. Името му се изписва 春節 в традиционната китайска писменост и 春节 в по-лесната писменост, която сега се използва в континентален Китай и Сингапур. Република Китай започва да използва това име през 10-те години на ХХ век, след като започва да използва европейския календар за повечето неща.

Преди това празникът обикновено се е наричал просто "Нова година". Тъй като традиционният китайски календар се основава най-вече на промените в луната, китайската Нова година е известна на английски език и като "Lunar New Year" или "Chinese Lunar New Year". Това име идва от "Луна", старо латинско име на Луната. Индонезийското име на празника е Imlek, което идва от думата Hokkien за стария китайски календар и затова също е като да се каже "Лунна нова година".

Друго старо име на празника е Lìchūn, което означава "Ранна пролет". В китайския език това е и специално наименование на мястото на слънцето от около 4 до 19 февруари всяка година, когато слънцето е с 45 до 30° по-напред от мястото си в първия ден на пролетта. Названието вече не се използва често, за да се говори за китайската Нова година. В Тайван истинският Личун се нарича "Ден на фермера" от 1941 г. насам. Смята се, че година между две китайски Нови години без него е нещастна за браковете.

Китайската Нова година винаги започва при новолуние, когато Луната е между Земята и Слънцето и в нощното небе изглежда тъмна. Тъй като новолунията се случват на всеки 29,53 дни, а годината, определена от папа Григорий XIII, е дълга 365,2425 дни, китайският празник се мести в различни дни всяка година. Китайският календар добавя 13-и месец всеки път, за да запази сезоните на правилното място, така че първият ден на новата година винаги се случва между 21 януари и 20 февруари на 2-рото или 3-тото новолуние след 1-вия ден на зимата. Таблицата вдясно показва деня на всяка китайска нова година от 1996 г. до 2031 г.

В миналото китайските императори не са броели годините си от едно място. Вместо това те давали имена на ерите (групи от години) по всяко време. Тъй като все още са променяли номера ѝ на всеки новогодишен фестивал, първата година от нова ера може да е дълга само няколко дни. Един пример за това е "първата година на Кайюан" по време на Тан, която продължила около седмица през 713 г. сл. По същия начин хората в Китай и в цяла Източна Азия не са броели възрастта си от нула или не са добавяли по една година на всеки рожден ден. Те са смятали раждането за начало на своята 1-ва година и са добавяли още една година на 7-ия ден от Новата година, който са наричали Ден на народа (Rénrì). Това идвало от една стара история за това как богиня на име Нува създала всички животни. Денят, в който тя създала хората, се използвал като общ рожден ден за всички. По този начин хората понякога наричали бебето, което се ражда на 6-ия ден от Новата година, 2-годишно само няколко часа след раждането му. (Днес в Китай е много по-разпространено възрастта да се брои от нула и да се добавят години на рождените дни, както е в англоговорящите страни).

Китайците са измервали времето с два различни списъка от знаци, известни на български като 10 небесни стъбла и 12 земни клона. Стъблата били 10-те дни от седмицата при династията Шан, всеки от които имал свое слънце и специален подарък за различни мъртви членове на семейството на царя. Клоните били части от почти 12-годишния път, който Юпитер изминава около Слънцето. За всеки от тях се казва, че е ин (тъмен или женски) или ян (светъл или мъжки), така че когато се съберат заедно, образуват списък от 60 двойки. (Сегашният списък започва през 1984 г. и ще приключи през 2043 г.) По-късно за всяко от стъблата се казва, че съответства на един от 5-те китайски елемента - дърво, огън, мръсотия, метал или вода, а за всеки от клоните се казва, че е различно животно: Плъх, вол и крава, тигър, заек, дракон, змия, кон, коза, маймуна, петел и пиле, куче и прасе. Китайският списък на Хан започва с годината на "дървения плъх"; тибетският списък е почти същият, но започва с годината на "огнения заек".

Днес китайците не използват тези списъци за броене на часове, дни или години, но много от тях все още обръщат внимание на животното от годината, в която някой е роден. Точно както при европейския зодиак, някои хора смятат, че животното на годината може да промени начина, по който някой мисли и действа. Те дори смятат, че то може да промени дали един брак ще бъде щастлив, или не. Вестниците плащат на писатели, за да им дават идеи за това какъв късмет ще имат различните животни през следващата седмица. Много родители дори определят времето на раждане на децата си в рамките на една или две години, за да им дадат най-добрия животински знак: в едно китайско начално училище може да има пълни класни стаи със "златен дракон", но значително по-малко "мръсни плъхове". За тези, които вярват в подобни неща, е важно да забележат, че годината по традиционния китайски календар започва по различно време от обичайната година. Хората могат да кажат, че 2017 г. е "Годината на петела и пилето", но хората, родени през януари или началото на февруари 2018 г., все още ще бъдат "петел" и "пиле", а родените през първите няколко седмици на 2017 г. все още са били "маймуни".

Според китайската традиция началото на китайския календар е поставено през 60-ата година от управлението на Жълтия император през 2637 г. пр.н.е., а празнуването на Новата година започва през същата година. Доколкото ни е известно сега, той е много по-малко стар от това. Части от старите начини за броене на времето, дадени по-горе, са поне от 1250 г. пр. н. е., по времето на Шан. По-голямата част от него е била известна по времето на Чжоу (XI-III в. пр. Хр.). Петте елемента и малките точки са установени от Хан (II в. пр. Хр.-2 в. сл. Хр.). От Източен Китай календарът и неговата нова година се разпространяват на близки места като Виетнам (111 г. пр. Хр.), Корея (преди 270 г. сл. Хр.), Япония (604 г.) и Тибет (около 641 г.). Той последвал и отвъдморските китайци в новите им домове в Тайланд, Филипините, Индонезия, Малайзия и други места.

Царете на Шан (XVI-XI в. пр.н.е.) давали специални подаръци на своите богове и на починалите членове на семейството си през зимата на всяка година. По времето на Чжоу около 1000 г. пр.н.е. хората организират фестивали на реколтата като днешния фестивал на средната есен. С течение на времето обикновените хора започват да дават подаръци на своите богове и на мъртвите членове на семейството си, също като царя. Част от фестивала на реколтата престанал да бъде благодарност и празнуване на последната година. Те се преместили преди засаждането на семената и се превърнали в пожелания и празнуване на късмета през следващата година.

В началото на Хан хората започнали да броят рождените си дни от Деня на народа на седмия ден от Новата година. Смятало се, че редът на рождените дни на животните е следният: петли и кокошки на Нова година, кучета на следващия ден, прасета на по-следващия ден, кози на 4-ти, волове и крави на 5-ти, коне на 6-ти и след това хората. Приблизително по същото време хората започнали да палят бамбук, за да издават силни звуци, с които да посрещнат Новата година и да изплашат лошите неща.

Към края на Трите царства (III в.) хората започват да почистват внимателно домовете си, да устройват големи семейни вечери и да остават до късно в деня преди китайската Нова година. До края на управлението на Джин през V в. тези неща стават обичайна част от живота на китайците. Някои даоски магьосници може да са правили пушек още по времето на Хан или Дзин, но със сигурност са го имали към IX в. в края на Тан. През следващите няколко века фойерверките и петардите заменили горящия бамбук като начин да се прогони всичко лошо и да се посрещне Новата година.

Танците с дракони се появяват по времето на Хан. Хората смятали, че китайските дракони, като Инлун и Шенлун, са богове, които имат власт над това, къде отива водата в реките и каналите и кога водата в облаците ще падне като дъжд. Тъй като това било много важно за земеделието, танците с дракони можели да се провеждат през цялата година, когато имало нужда от дъжд. Различни части от днешните танци с дракони са започнали по различно време, като някои от тях са поне от времето на Сун (около 1150 г.), а други са съвсем нови, като например използването на специална боя, която свети под черна светлина.

Лъвските танци вероятно са били по-нови. Китай не е имал собствени лъвове от разпространението на хората от Африка в останалата част на света. Най-ранните лъвове в китайските книги са подаръци за император Хан от Партия и други хора, които са живели по Пътя на коприната, свързващ китайските и римските предприятия. Танци с лъвове е имало по времето на Тан и в Япония към VIII в., но хората все още са го смятали за чужд танц, използван от будистите. Днес хората говорят за "северни" и "южни" видове лъвски танци. Специалният северен вид започва да се практикува по времето на Южната песен (XII-XIII в.). Специалният южен вид започва да се практикува в Гуандун по-късно, може би по времето на династията Мин (XIV-XVII в.).

Като част от други промени, през 1873 г. император Мейджи нарежда празнуването на новата година в неговата страна да се провежда на 1 януари. Днес дори повечето от традиционните японски празненства вече се провеждат на този ден, а не едновременно с китайската Нова година. През 1928 г. Националистическата партия на Китай се опитва да промени и китайските празненства на 1 януари, но това се проваля напълно, тъй като китайският народ протестира или игнорира новите закони и продължава да празнува както обикновено.

През 1965 г. някои хора се опитват да променят правителството на Индонезия, като направят армията ѝ по-малко влиятелна. Те не успяват и Сухарто заявява, че те работят за индонезийските комунисти, които работят с комунистически Китай на Мао Дзедун. През 1967 г. Сухарто спомага за приемането на закони срещу използването на китайски език или култура, включително и срещу празнуването на китайската Нова година. Тези закони са променени едва след падането на Сухарто през 1998 г. Няколко години по-късно, през 2003 г., Индонезия обявява китайската Нова година за национален празник за всички.

През 1967 г., като част от Културната революция на Мао Дзедун, правителството на КНР не празнува и не разрешава специални почивки за традиционната нова година. Държавният съвет заявява, че народът на Китай трябва да "промени обичаите" и да има "революционен и борбен пролетен фестивал". Публичните празненства се връщат по времето на политиката на отваряне на Дън Сяопин през 80-те години на ХХ век. По-специално, правителството помогна за танцуването на дракони и лъвове, смятайки, че това е част от специалната култура на китайския народ. От 2000 г. насам Китайската нова година е една от златните седмици в КНР: през първите няколко дни има три дни платено отсъствие от работа, а двата уикенда около нея се преместват, за да се получи 7-дневна почивка. Тези "златни седмици" копират подобна японска идея.

През 2015 г. султан Хасанал Болкиах въвежда нови строги закони за празнуването на китайската Нова година в Бруней. Това последва по-ранни закони като този за Коледа и е част от въвеждането на традиционното ислямско право в страната.

Континентален Китай

Хората в Китай обикновено се опитват да бъдат заедно със семейството си поне през първите няколко дни от празника. Поради големия брой китайци и многото хора, които работят далеч от родните си места, цялото това "пролетно пътуване" (chunyun) е най-голямото движение на хора в света всяка година.

Къщите се почистват изцяло. В миналото в дните преди празника са се извършвали жертвоприношения на боговете и на мъртвите членове на семейството. Вечерта на последния ден от традиционната година ("новогодишната нощ") се прави "вечеря за събиране". По-възрастните и женените хора дават на по-младите пари в червени пликове, известни като hongbao на мандарин китайски или laisee на кантонски. Китайската централна телевизия изнася дълго шоу с участието на много звездни актьори, певци и танцьори. Обикновено това е най-гледаното телевизионно шоу в света всяка година. Напоследък нейните реклами се превърнаха и в едни от най-скъпите в света, макар че все още изостават от тези по време на американския Super Bowl.

Децата не трябва да си лягат рано и да стоят до полунощ. Около 12 часа новата година се посреща с обществени фойерверки и частни петарди. На децата се разказва, че те напомнят за чудовище, наречено "Ниан" ("Година"), което било изплашено от силните шумове и ярките светлини на града на китайската Нова година в далечното минало. Някои хора се обаждат или изпращат текстови съобщения и имейли, за да кажат "Честита Нова година!".

През първите няколко дни на новата година много хора посещават домовете на своите баби и дядовци, родители и други роднини, както и на най-близките си приятели. Може да се даде още hongbao. В храмовете се организират и специални панаири с много улична храна. В големите градове се провеждат спектакли на Пекинската опера и бойни изкуства, както и танци на лъвове и дракони. Лъвовете танцьори обикновено имат по двама души във всеки лъв. Хората хранят лъвовете със зелени растения и hongbao, а лъвовете задържат парите и изплюват растенията. Танцьорите на дракони обикновено държат дракона на пръти и преследват перла, държана от друг танцьор. Драконите могат да бъдат много дълги. Досега най-дългият е бил в Хонконг през 2012 г. Дължината на този дракон е била малко над 5,6 км (3,5 мили). В Хонконг се провеждат и специални конни състезания на пистата. На голямото състезание на третия ден от Новата година, на което има лъвски танц и други представления, понякога идват 100 000 души. В Гуанджоу се провеждат няколко специални фестивала на цветята.

Денят на първото пълнолуние през новата година се нарича Фестивал на фенерите. Много улици и домове се украсяват със стари хартиени фенери. В миналото това е бил един от малкото дни в годината, когато жените от семействата с много пари са можели да излязат извън домовете си. Те се разхождали по близките улици със своите прислужници и можели да поздравят хората извън семейството си. Това все още кара хората да мислят за празника, когато млади хора се срещат с бъдещия си съпруг или съпруга.

Тайван

В Тайван повечето събития и традиции са същите като тези в Китай. Най-важното специално събитие е Фестивалът на фойерверките на пчелния кошер в Яншуй, където фойерверките се изстрелват директно в хората, които наблюдават шоуто. Предполага се, че попадането в тях носи късмет, но в миналото това е било много опасно. Днес хората носят специални твърди шапки (каски) и дебели дрехи, за да се предпазят от огъня и фойерверките. Друго специално събитие е "Бомбардировката на майстор Хандан" в Тайтунг, при която хората хвърлят фойерверки направо върху участниците в парада, които са облечени само с червено бельо и кърпи. Подобна традиция има и тайванският народ хака, при който се хвърлят петарди по танцьорите на дракони, докато те дефилират из градовете. След това драконът се изгаря в края на танца. Градският фестивал на фенерите в Тайпе също продължава през по-голямата част от празника, а не само по време на 1-дневния Фестивал на фенерите в края.

Филипини

Китайската нова година е национален празник във Филипините. Хората не получават пари, без да работят, но всеки, който трябва да работи в "специалния неработен ден", получава 130% от обичайното възнаграждение. В Бинондо - понякога смятан за най-стария китайски квартал в света - се провеждат много традиционни празненства, като например танци на лъвове и дракони. Жителите му също така се опитват да върнат всички пари, които дължат, преди Нова година.

През 2001 г. град Давао спира да разрешава на хората да използват фойерверки, тъй като хората се нараняват твърде много. Техният лидер Родриго Дутерте стана президент на страната и заяви, че иска да спре фойерверките навсякъде. Като президент обаче той и досега продължава да позволява на хората да ги използват.

Индонезия

Китайската нова година (на индонезийски: Imlek) е еднодневен национален празник в Индонезия. Китайците живеят там поне от XV в., когато корабите на Чжън Хе посещават островите за император Юнле от династията Мин, а много други идват, когато Нидерландия държи островите като колония. През 1967 г. Сухарто забранява на индонезийските китайци да празнуват Китайската нова година. Някои хора се бяха опитали да сменят правителството през 1965 г. и Сухарто заяви, че това са направили индонезийските комунисти и техните приятели в КНР. Нещата се променят след падането на Сухарто през 1998 г. и през 2003 г. Индонезия прави китайската Нова година национален празник за всички.

Сега, когато това отново е нормално, индонезийските китайци празнуват празника по същия начин, както хората в Китай. Танците на дракони и лъвове са често срещани в търговските центрове, които понякога имат специални разпродажби, за да могат китайците да си купят нови (често червени) дрехи за празника. В по-голямата част от Индонезия хората не могат да използват фойерверки, но в някои градове като Джакарта им е позволено да използват петарди.

Някои по-стари китайски традиции все още са живи в Индонезия. Подобно на Филипините, хората се опитват да върнат всички пари, които дължат, преди Нова година. Хората също така се опитват да не дават пари назаем по време на празника, защото смятат, че това ще ги накара да продължат да дават пари назаем през цялата година. В деня преди Нова година вратите и прозорците се отварят, за да "пуснат старата година навън", а на следващата сутрин хората се събуждат рано, за да не останат мързеливи през цялата година. Червените пликове с пари (Hokkien: âng-pau) се раздават на сутринта на Нова година, а не на вечерята в нощта преди нея. Мнозина правят специални пътувания до някой от китайските храмове в Индонезия по някое време на празника.

Също така все още е обичайно да се оставя храна на масата за починалите членове на семейството и да им се дават подаръци с настъпването на Новата година. Пилето обикновено се яде с главата, опашката и краката, което показва "пълнота". Яде се бял ориз, но не и прясно бяло тофу, тъй като в китайската култура цветът му кара някои хора да мислят за смърт и лош късмет.

Малайзия

Повечето жители на Малайзия получават два почивни дни за китайската Нова година: самата Нова година и денят след нея. Най-големите празненства се провеждат около улица "Петалинг" в Куала Лумпур, в храма "Кек Лок Си" в Джордж Таун, в Ипох и на улица "Джонкер" в Малака. Някои хора все още спазват традицията вторият ден да се използва за посещение на омъжените жени при родителите им, след като са посетили семейството на съпруга си в деня на китайската Нова година. Повечето китайски малайзийци си вземат цяла седмица отпуск, въпреки по-кратката продължителност на националния празник. Традиционните китайци използват третия ден от Новата година, за да посетят местата за почивка на членове на семейството, починали през последните 3 години; хората, които нямат смъртен случай в семейството си, си остават вкъщи.

Необичайна традиция в Малайзия е идеята за вечери на открито, особено през втората и третата вечер на празника. Гости, приятели и дори непознати от различни раси и религии могат да бъдат допуснати, за да се насладят заедно на големи вечери. Правителството на Малайзия дори има свои собствени "къщи на отворените врати" в общинските зали.

В допълнение към фойерверките в началото на Новата година много хора ги запалват и на 9-ия ден от празника, за да отпразнуват рождения ден на Нефритения император, шефа на китайските богове. Този ден се използва за специална Нова година на Хокиен, като историята разказва, че веднъж в миналото хората от Хокиен трябвало да се крият от разбойници в продължение на 8 дни в поле със захарна тръстика. Заради тази история много захарна тръстика се използва за украсата на Малайзия за Китайската нова година.

Ястието от риба и юфка в стил Teochew Yusheng е много разпространено в Малайзия, където се нарича "yee sang" или "prosperity toss". През 40-те години на миналия век един ресторант в Серембан започва да кара хората да го ядат, като го хвърля високо във въздуха за късмет, и хората толкова се забавляват, че го правят и досега. Правилно той трябва да има 7 части и да се яде на 7-ия ден от празника, но сега хората го ядат и по различни начини. Друго често срещано ястие е "лодка на пара" - вид гореща тенджера с морски дарове. Както и на други места в Китай, в Малайзия е разпространено яденето и раздаването на портокали и мандарини. Специална традиция е жените, които нямат приятел или съпруг, да хвърлят портокал в морето, за да си намерят мъж. Сега някои пишат телефонните си номера върху портокалите, които хвърлят, а мъжете използват лодки, за да излязат и да вземат плода.

Много хора в Малайзия, които изповядват исляма и индуизма, също са започнали да подаряват червени пликове, пълни с пари - които малайзийците наричат "ang pow" от името им на хокиенски език âng-pau - по време на техните собствени празници, като Курбан Байрам ("Syawal") и Дивали ("Deepavali"). Ислямските "ang pow" обикновено са с арабски мотиви, а индуистките често са лилави.

Сингапур

Сингапур, както и Малайзия, има национален празник за китайската Нова година и деня след нея. Също така се организират много вечери с гореща тенджера "Steam boat". През 1972 г. правителството забранява на хората да използват собствени фойерверки по време на празника. Притеснени, че хората ще намерят следващия празник за по-малко забавен, те започват парада Чингай на следващата година през 1973 г. През 1977 г. индийци и малайци се присъединяват към парада, който се провежда на 8-ия ден от Новата година. Сега парадът е най-големият в Азия, с повече от 10 000 души в него и плувци, които показват всяко животно от кръга на китайските години и бога на парите Цай Шен. Повече от 100 000 души идват да го видят лично, а милиони хора го гледат по телевизията. Все още се провеждат правителствени фойерверки, а жителите на Сингапур вече вдигат шум по време на празника, като удрят бамбукови пръчки една в друга.

Празничното пазаруване и уличните представления са съсредоточени в Китайския квартал. Дървото на желанията е пълно с картички, които разказват за надеждите и мечтите на хората. Парите от продажбата на картичките се използват за центъра за дейности за стари хора в района.

В центъра на града празникът се използва като демонстрация на китайски изкуства и обичаи. Китайският фестивал на изкуствата започва на 5-ия ден и продължава през останалата част от празника до Фестивала на фенерите. В някои от дните на празника Националната галерия, Музеят на печата и Музеят на азиатските цивилизации пускат хората безплатно. Повече от 10 години Сингапур провежда голямо състезание по танцуване на лъв, в което участват отбори от други страни от Югоизточна Азия. По време на Фестивала на фенерите на 15-ия ден от Новата година на плаващата платформа в Марина Бей и по крайбрежието се провежда шоуто на река Хонгбао.

Бруней

Китайската нова година, денят преди нея, денят след нея и Фестивалът на фенерите са национални празници в Бруней. От 30-те и 40-те години на миналия век в страната живеят голям брой китайци, а султанът понякога идва на техните новогодишни тържества. От 2015 г. насам обаче Бруней е установил строги ислямски закони, които се опитват да спрат мюсюлманите да се присъединяват или дори да виждат китайските празненства. Танците с лъвове са разрешени само в последния китайски храм в Бруней, в китайските училища и в домовете на китайците. Само китайци могат да се включат в танца. Хората не могат да използват фойерверки или петарди, а танците трябва да се прекратят в часовете на ислямските молитви. Нарушаването на тези правила крие риск от 20 000 британски долара и 5 години затвор.

Корея

Празнуването на Китайската нова година в Северна и Южна Корея е известно като Корейска нова година. Часът в Пекин се различава с 1 час от този в корейските столици Пхенян и Сеул. Приблизително веднъж на всеки 24 години това прави така, че Корейската нова година започва в деня след Китайската нова година.

Корейският празник е много близък до китайския - семействата се събират, децата са много мили с родителите и бабите и дядовците си, а възрастните хора дават парични подаръци на младите. Корейският празник обаче има различни традиционни храни и игри.

Виетнам

Празненствата по случай китайската Нова година във Виетнам са известни като Тет. Подобно на корейската Нова година, понякога се празнува в различен ден. През 1967 г. Северен Виетнам променя времето си, така че столицата му Ханой вече се различава с 1 час от Пекин. Това означава, че новолунието във Виетнам настъпва с един ден по-рано приблизително веднъж на всеки 24 години. Виетнамците също така добавят 13-ия месец към календара си по различно време от китайците, които винаги се опитват да поставят 1-вия ден на зимата в 11-ия си месец. В някои години това прави Тет в месеца след китайската Нова година.

Подобно на Корея, виетнамската Нова година протича по същия начин като китайската - семействата се събират, децата казват хубави неща на своите родители и баби и дядовци, а по-възрастните хора дават парични подаръци на младите. Има някои различни храни и традиции, като например новогодишната им елха или специални игри. Някои от различията идват от промените в Китай: На Тет повече хора правят хубави неща за своите починали членове на семейството. В Китай повечето от тези традиции са преместени в Деня на почистването на гробниците в началото на април.

Други места

Най-големите празненства в САЩ и Канада се провеждат в китайските квартали. Хората ядат китайска храна, подаряват си подаръци и организират паради на дракони, в които понякога участват и маршови групи. Няма национален празник с почивен ден, но различни събития продължават през традиционните 2 седмици до Фестивала на фенерите.

В Обединеното кралство празникът в лондонския Китайски квартал и на площад Трафалгар привлече 500 000 души през 2015 г.

Празникът е толкова важен за Китай, че много световни лидери ще отделят време, за да отправят своите благопожелания към Китай и китайския народ.

Повечето традиционни обичаи са свързани с осигуряването на повече късмет за новата година и с това да се пазим от всичко нещастно.

Хората окачват украса, особено двойки китайски стихотворения (куплети) от двете страни на вратите си. Някои слагат на вратите си изображения на даоистки богове, за да плашат лошите неща. Живите растения подсказват за растеж, а цветята - за предстоящи плодове. Кичестата върба е разпространена на някои места, защото китайското ѝ име звучи като "пари, които идват". Много често голямата украса изглежда като животното за новата година, така че през 2017 г. е имало снимки и статуи на петел и пиле, а през 2018 г. ще има кучета.

В миналото хората посрещали Новата година с всичко, което издава силен звук, включително барабани, чинели и дори котли и тенджери. Точните традиции са различни в различните части на Китай. Фойерверките и петардите ставали все по-разпространени навсякъде, но напоследък на много места повечето хора са спрели да ги използват заради опасността хората да се наранят, от пожар и от мръсотията във въздуха, която може да разболее хората. В повечето големи градове все още има големи шоута с фойерверки, в които участват много китайци, но градската управа ще направи всичко, а другите хора само ще гледат.

Посещенията в домовете на хората се извършват с нови или добре поддържани дрехи. Хората носят повече червено от обичайното, което ги кара да мислят за щастливи моменти като сватбите, и носят по-малко черно и бяло, което кара някои да мислят за тъжни моменти като погребенията. Червеното бельо е много разпространено и най-често се носи по време на новогодишните празници, които имат същото животно като годината на раждане на ползвателя (така на 12, 24, 36 години и т.н.). В Малайзия дори е станало обичайно да се подарява такова червено бельо на хората и некитайците да носят изцяло червени дрехи през сезона на китайската Нова година.

Има някои обичайни неща, които хората си казват, за да си пожелаят късмет, като най-важното е gōngxǐ fācái ("поздравявам ви, че вече сте богати"). Хората се стараят да не казват лоши думи, да не разказват истории за духове и да не говорят за смърт. Някои дори стоят настрана от числото четири, което на китайски звучи като "смърт". Смята се, че плачещите бебета също носят лош късмет, и членовете на семейството ще се опитат да направят децата щастливи по време на посещенията.

Има някои стари обичаи, които вече се изпълняват само от няколко души или дори от никого. Хората все още правят "пролетно почистване" преди празника, но в стария Китай не са мелили и не са прали дрехи на самата Нова година. Страхували са се да не изчистят късмета заедно с мръсотията. По същата причина някои хора не миели косите си и много внимавали да не счупят някой инструмент. Петият или шестият ден след Нова година, когато почиствали и изхвърляли или изгаряли всички боклуци, бил ден за "изпращане" на Бога на бедността, един от синовете на Джуансу. Днес е по-разпространено да се почистват нещата, когато се замърсят, както през другите дни. Малцина правят нещо специално за Бога на бедните. По същия начин хората в близост до Пекин смятали, че е нещастие да се готви или задушава храна през първите 5 дни на Новата година. Те приготвяли цялата си храна за следващата седмица 2 дни преди нея, за да е готова за обединителната трапеза. Ден преди това, на 28-ия ден от 12-ия месец, добавяли мая към кожите за пелмени. Кожите щяха да имат достатъчно време, за да бъдат готови, но не и достатъчно време, за да се развалят. Днес хората готвят или се хранят навън през цялата седмица. Лесно е да се купуват готови кожи в супермаркетите, да се съхраняват домашно приготвените кожи пресни в хладилниците или просто да се купуват всички пелмени от близките магазини и няма нищо специално в 28-ия ден. На Деня на народните будители, 7-ия ден от празника, хората носели специални забрадки и смятали, че хубавото време означава късмет за всички през следващата година. Всеки го използвал, за да преброи възрастта си, дори когато не е бил негов рожден ден. Нищо от това вече не е обичайно.

Някои традиции са прекратени от китайското правителство. В началото на Новата година в полунощ хората тичаха, за да изстрелят първи фойерверките и петардите, където и да се намираха. От мръсния въздух, който това предизвикваше в големите китайски градове, се разболяваха децата и старите хора. Сега в много градове полицията спира хората да правят това.

Сред по-рядко срещаните даоистки традиции е даването на подаръци на домашния бог на кухнята на 23-ия или 24-ия ден от 12-ия месец на стария календар. Хората казвали, че богът на кухнята наблюдава къщата за Нефритения император, шефа на китайските богове. Специалните украси и подаръци му били давани, за да казва хубави неща. Тогава боговете щели да бъдат по-мили към къщата през следващата година. Смятало се, че богът на кухнята се връща в къщата на четвъртия ден от Новата година. По време на неговото "отсъствие" хората смятали, че могат да се измъкнат от някои строги правила за семеен живот, без да се случи нещо лошо. В миналото през тези дни се сключвали бракове по любов с по-малко правила и разходи, отколкото при пълна сватба. Днес дните след китайската Нова година са често срещано време за сватби, но това е така, защото всички имат свободно време, а не поради някакви идеи за късмет или притеснения за боговете. По същия начин хората давали животни на Цай Шен, бога на парите, на 2-рия или 5-тия ден от празника. Хората си почивали от посещенията в "Деня на червеното куче" (Chìgǒu Rì), 3-ия ден от празника, когато се казвало, че разгневен бог носи лош късмет на всеки, който се разхожда навън. Сега все по-малко хора се притесняват за тези неща.

Вечерите за събиране в деня преди китайската Нова година често са най-големите и най-скъпите през годината. Някои семейства използват специални и скъпи храни, за да спечелят лице; други използват значими храни, за да донесат късмет. Jiaozi (вид кнедли) са разпространени в Северен Китай. Хората смятат, че те приличат на старите китайски сребърни кюлчета и носят късмет в себе си. Яйцата и пролетните рулца като лумпия също могат да бъдат направени така, че да приличат на златни кюлчета, а за портокалите и мандарините се смята, че приличат на златни монети. Юфка като yīmiàn или филипински pansit се яде неразрязана, за да се пожелае дълъг живот. Някои ястия се консумират, защото китайските им имена звучат като думи за късмет, като например "риба" и "благополучие". На кантонски език "зеленчук" звучи по същия начин като "имам пари" (choy), а "праз" звучи по същия начин като "смятам и планирам" (suan). Заради това кантонците в Китай и в други страни се стараят да имат по някое по време на новогодишните празници. Ниангао, наричан "тикой" във Филипините, е вид торта, приготвена от пържен лепкав ориз и захар. Тя е много разпространена в Южен Китай. На китайски език името му звучи като nián gāo ("годината става все по-добра") или niánnián gāoshēng ("става все по-добра година след година"). Някои хора също така смятат, че нейната лепкавост е като лепило и я използват като пожелание за сплотяване на семейството си. Индонезийците наричат своите niangao "кошнични питки", защото оформят своите в бамбукови кошници. Освен ванилия и шоколад те имат и някои специални вкусове като пандан - дърво с приятно ухаещи листа. Някои хора пържат тикоя с яйца; кошничките често се приготвят на пара с парчета кокосово месо. Тъй като повечето китайци във Филипините говорят хокиенски, а не мандарин, те също така обичат да ядат ананаси. На хокиен думата за "ананас" звучи като думата за "да имаш много пари".

Някои китайци предлагат и "подноси за съвместност" - ястия с осем различни части и осем различни вида закуски. В тези подноси често се поставят кумкуати, лонгани, парчета кокосово месо, фъстъци, бонбони, пъпеши и лотосови семена. Осем е щастливо число за много китайци, както седем в Европа и на други места. Тези ястия са много разпространени сред малайзийските и индонезийските китайци.

За Фестивала на фенерите специалната храна е юансяо - малки топчета от лепкав ориз в сладка супа. Lichun винаги се провежда и покрай Китайската нова година. Тя се празнува с ядене на пролетни палачинки (chūnbǐng).