Три царства в Древен Китай (189/220–280) — исторически обзор

Детайлен исторически обзор на ерата Три царства (189/220–280) в Древен Китай: политическо разделение, ключови битки и съдбата на Вей, Шу-Хан и У.

Три царства е името на исторически период в Древен Китай, който традиционно се датира между 220 и 280 г., но някои историци започват периода още от 189 г. По време на този период Китайът е разпокъсан между три основни владения — Вей, Шу‑Хан и У. След падането на династията Хан възникват трима най‑значими претенденти за власт; нито един от тях не успява окончателно да наложи господство над другите. Последният хански император, известен в източниците като император Сиан, формално се оттегля от власт през 220 г. и предава мандата на Цао Пи; това събитие се възприема от много хронисти като край на династията Хан и официален старт на епохата на Трите царства. В края на периода, през 280 г., управлението е обединено от династията Цзин под Сима Ян (познат в китайската традиция като Цзин Уди). Между тези дати протича динамичен, наситен с военни сблъсъци и политически маньоври период.

Причини и основни фигури

Причините за разпадането на империята Хан и появата на Трите царства са многопластови: послабване на централната власт, вътрешни интриги в двора, корупция, бунтове на провинциални началници и появата на силни военачалници (военни лордове), които овладяват отделни региони. Най‑известните личности от тази епоха са:

• Дун Чжо — военачалник, чието вмешателство в двора довежда до значителен хаос в края на II в.;
• Цао Цао — амбициозен военачалник и държавник, който консолидира северните провинции и дава основата на царство Вей;
• Цао Пи — син на Цао Цао; през 220 г. приема титлата император и официално основава Вей;
• Лю Бей — представител на хановата фамилия по произход; основава Шу‑Хан (Шу) и се представя като легитимен наследник на Хан;
• Сун Цюан — укрепва позициите на югоизток и основава царството У (У);
• Сима И и неговото семейство — влиятелна военна династия във Вей, чиято власт кулминира в основането на династията Цзин.

Хронология и ключови събития

• ≈189 г. — централната власт на Хан рязко отслабва след вътрешни конфликти и вмешателството на военачалници; заради това много историци приемат 189 г. за начало на разпада.
• 208–209 г. — Битката при Чървените скали (Битката при Янцзи) — ключов сблъсък, в който силите на Цао Цао са разгромени от коалицията на Лу Бей (Лю Бей) и Сун Цюан; тази битка предотвратява бързото обединение на Китай под Цао Цао и очертава границите на трите сфери на влияние.
• 220 г. — Цао Пи принуждава император Сиан да абдикира; Цао Пи провъзгласява царство Вей (официален край на династията Хан според традиционната хронология).
• 221 г. — Лю Бей се провъзгласява за император на Шу‑Хан, претендирайки да е законният наследник на Хан.
• 229 г. — Сун Цюан официално приема императорския титул, оформяйки царство У като постоянно политическо образувание (понякога датата на провъзгласяване се посочва и като 222 г. в зависимост от източниците).
• decay of Wei power — Следва вътрешно усилване на властта на фамилията Сима, която поема реалния контрол над Вей чрез серия от преврати и регентства (Сима И, Сима Ши, Сима Чжао и др.).
• 280 г. — Сима Ян (Цзин Уди) завършва обединението на Китай, когато последното съпротивително огнище (У) е подчинило; това е традиционният край на периода на Трите царства.

Културно и военно значение

Периодът на Трите царства е време на постоянни военни иновации, тактически и организационни промени в армията, както и усилено използване на кавалерия и корабно дело по речните пътища. Социално‑икономическите последствия включват значителни разрушения, демографски промени и миграции, но също и локални административни реформи и усилване на местната власт.

Източници и наследство

Основен исторически извор за епохата е работата на Чен Шу (Записки за трите царства — Sanguozhi), която по‑късно е коментирана и допълвана. В по‑късната литература и популярната култура периодът добива нов живот чрез романа "Роман за трите царства" (14. в.), който драматизира и частично митологизира събитията и персонажите. Тази комбинация от исторически извори и литературни интерпретации е причината за продължаващия интерес към периода както от академични историци, така и от широката публика.

Заключение

Периодът на Трите царства е ключов етап във вътрешната история на Китай: той бележи разпад на старата имперска власт и възраждане на нови политически структури, от които след векове ще се развият нови династии. Историческата оценка на легитимността на отделните владетели и точната граница на началото на този период остават предмет на дискусии сред историци, което е и причината да се посочват две възможни отправни години — 189 и 220 г.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява понятието "три царства"?

В: Какви са били царствата по време на периода на Трите царства?

В: Кои са наследниците след падането на династията Хан?

В: Било ли е някое от трите царства достатъчно силно, за да победи другите две?

В: Имал ли е Китай император по време на династията Хан?

В: Кой обединява Китай отново през 280 г.?

Въпрос: Кога централното правителство губи по-голямата част от властта си?

Търсене по буква