ISO 639 е набор от международни стандарти, в които са изброени кратки кодове за имена на езици. Първоначално съществуваше ISO 639-1, който съдържа двубуквени кодове за най-често използваните езици. За да бъдат изброени много повече езици и варианти, е създаден ISO 639-2 — списък от трибуквени кодове. По-късните версии и допълнения включват ISO 639-3 (по-детайлен списък с индивидуални езици) и ISO 639-5 (кодове за езикови групи и семейства).

Всеки език в ISO 639-2 има трибуквен код. По-долу е центриран списък с буквите, който служи като съдържание и връзка към съответните секции в пъления списък. След това следват обяснения и важна допълнителна информация за самия стандарт и за начина, по който се използват кодовете.

Съдържание

  • A
  • B
  • C
  • D
  • E
  • F
  • G
  • H
  • I
  • J
  • K
  • L
  • M
  • N
  • O
  • P
  • Q
  • R
  • S
  • T
  • U
  • V
  • W
  • X
  • Y
  • Z

Какво представлява ISO 639-2?

ISO 639-2 е част от серията стандарти ISO 639 и съдържа трибуквени (трите знака) кодове за езици. Този формат улеснява представянето на много повече езици, диалекти и колективни наименования, отколкото двубуквените кодове в ISO 639-1. ISO 639-2 често се използва в библиотечните каталози, метаданни за документи, софтуер за локализация и при форматиране на езикови тагове.

Типове кодове в ISO 639-2: B и T

За някои езици в ISO 639-2 съществуват две различни трибуквени обозначения:

  • ISO 639-2/B (bibliographic) — библиотечни кодове, традиционно използвани в каталозите и наследени от библиотечните практики.
  • ISO 639-2/T (terminologic) — терминологични кодове, основаващи се по-често на автохтонното (местно) название на езика.

Примерно, за френски език има двойка кодове: fre (B) и fra (T). За някои езици има само един код (няма разделение B/T) — например английският е обозначен с eng.

Специални и резервирани кодове

ISO 639-2 включва и някои специални кодове, които не представляват отделен език в тесен смисъл, но са полезни в метаданни и описания:

  • mul — multiple (няколко езика)
  • und — undetermined (езикът не е определен)
  • zxx — no linguistic content (без лингвистично съдържание)
  • mis — uncoded languages (езици, за които няма код)

Има и диапазон от кодове, запазен за локална употреба: qaa–qtz (може да се използва за вътрешни/локални нужди, но не е официална част от стандарта за обмен на данни).

Отношение към ISO 639-1, ISO 639-3 и ISO 639-5

Когато за даден език съществува двубуквен код в ISO 639-1, той обикновено има и съответния трибуквен код в ISO 639-2 (например en → eng). ISO 639-3 разширява обхвата, като включва много по-малко разпространени и по-детайлно разграничени индивидуални езици. ISO 639-5 дефинира кодове за езикови групи и семейства (например индоевропейски езици и т.н.).

Кой поддържа и публикува списъка?

Официалният списък и поддръжката на ISO 639-2 се координират от Международната организация по стандартизация (ISO), а Регистрационният орган (Registration Authority) за ISO 639-2 е Library of Congress (Библиотеката на Конгреса на САЩ). Актуализации и промени се публикуват от съответните органи; за автоматична обработка и интеграция е препоръчително да се използват официални източници.

Практически приложения

ISO 639-2 се използва широко в:

  • библиографски записи и библиотечни каталози;
  • формати за метаданни (напр. MARC, Dublin Core);
  • уеб и софтуерни системи за локализация и управление на съдържание;
  • междуформатни езикови тагове (напр. IETF language tags, където често се комбинират с региони и варианти).

Примери за кодове

Няколко често срещани примера:

  • eng — английски
  • fra / fre — френски (T/B примери)
  • deu / ger — немски (T/B примери)
  • spa — испански
  • zho / chi — китайски (някои езици също имат алтернативни форми)

За пълен и актуален списък на всички трибуквени кодове вижте официалните регистри (линкове по-долу).

Къде да намерите официалния списък

Официалният и актуализиран списък може да се намери чрез сайта на ISO и в регистрите поддържани от Library of Congress. За технически приложения е добре да се използват машинно четими формати (CSV, XML или JSON), когато са налични.

По-долу следва пълен списък на кодовете в ISO 639-2 (подреден по азбучен ред). Използвайте съдържанието в началото за бързо навигиране към секциите по букви.