Венда (тшивенша, лувенша) — банту език и официален език на Южна Африка

Венда (тшивенша, лувенша) — банту език и официален в Южна Африка: история, разпространение, диалекти и връзки с каланга; факти за 666 000 носители.

Венда, известен още като тшивенша или лувенша, е език от групата банту и един от официалните езици на Южна Африка. Повечето носители на езика живеят в северната част на страната, но малки общности употребяват венда и в Зимбабве. Езикът е близък по структура и лексика с езика каланга, който се говори в Ботсвана и Зимбабве, и споделя общи черти с други езици от региона.

Класификация и връзки

Венда принадлежи към клона банту на езиковото семейство нигер‑конго. Макар да има свои отличителни особености, той показва типични за банту езиците характеристики — система на именните класове, сложна глаголна морфология и синтактична съгласуваност между различните части на изречението.

Разпространение и говорещи

Венда се говори предимно в северната част на южноафриканската провинция Лимпопо, където е основният местен език в някои области. Около 666 000 души в Южна Африка говорят венда, а в Зимбабве има приблизително 84 000 носители според различни демографски оценки; други проучвания дават и по‑високи стойности, тъй като броят на говорещите варира в зависимост от методологията и времето на изследване.

История и съвременен статут

По време на ерата на апартейда мнозина говорещи на венда са били концентрирани в създадения за тях бантустана Венда, което е оказало влияние върху социалното и политическото развитие на езиковата общност. След края на апартейда венда е признат като един от официалните езици на Южна Африка и днес се използва в училищното образование на началните етапи, локалните медии, радиопредавания и в някои административни контексти в провинция Лимпопо.

Фонология и правопис

Венда е тонален език — тоновете влияят върху значението на думите и граматичните форми. В изговора се срещат звукове и комбинации, характерни за южноафриканските банту езици. За записване на венда се използва модифицирана латинска азбука: orthography (правописът), развиван от мисиионерите и езиковедите, включва допълнителни букви и диакритични знаци за предаване на специфични съгласни.

Граматика

Както при повечето банту езици, граматическата система включва:

• Система на именните класове — категории, маркирани чрез префикси, които управляват съгласуването между съществителни, прилагателни, местоимения и глаголи.
• Сложна глаголна морфология — вербални префикси и суфикси, отбелязващи аспект, време, залог и съгласуване с подлога.
• Тонови разлики, които понякога различават значения или граматични форми.

Диалекти и разновидности

Съществуват регионални варианти на венда, които се различават леко по произношение и лексика, но обикновено са взаимноразбираеми. Лексикалните различия често се дължат на контакт с близки езици и локални исторически условия.

Културно значение, образование и медии

Венда има развита устна традиция (песни, разкази, митове) и модерна писмена литература. В провинция Лимпопо има училища, в които венда се използва като език на обучение в началните класове; също така има радиопредавания и печатни материали на венда, а езикът присъства и в църковната литература и социалните медии.

Отношение към други езици

Венда е сходен с каланга и показва общи черти с други банту езици в региона, поради което в граничните зони чести са двуезичието и езиковите заемки. Тези контакти влияят както върху речника, така и върху говорните варианти.

Като обобщение, венда е значим регионален език с богата културна и езикова традиция, част от голямото семейство на банту езиците и официално признат в рамките на многоезичната политика на Южна Африка.

Въпроси и отговори

В: Какво е венда?

В: Къде живеят повечето хора, говорещи езика венда?

В: Сходен ли е венда с други езици?

В: Какъв е бил бантустанът на венда?

В: Към кое езиково семейство принадлежи венда?

Въпрос: Колко души в Южна Африка говорят езика венда?

В: Говори ли се венда в Зимбабве?

Търсене по буква