Алгонкински (алгонкиански) езици: произход, разпространение, характеристики

Алгонкинските езици /ælˈɡɒŋkiən/ или /ælˈɡɒŋkwiən/ (понякога записвани и като алгонкиански или алгонкански) са подсемейство на индианските езици и включват голяма част от езиците в алгийското езиково семейство. Терминът „алгонкин“ произлиза от думата на малисетите elakómkwik (произнася се [ɛlæˈɡomoɡwik]) и означава „те са наши роднини/съюзници“. Днес в групата се отбелязват около 25–35 езика (в зависимост от критерия за отделен език срещу диалект); много от тях са силно застрашени или вече са изчезнали, а само няколко — като някои диалекти на кри и оджибвей — имат значителен брой говорители.

Произход и история

Реконструкции на праезика (прото-алгонкински) показват, че общият предшественик на алгонкинските езици е бил говорен преди около 2 000–3 000 години. Оттам следват големи миграции и разпространение на говорещите групи из различни екологични зони на Северна Америка, което довежда до силно диференциране на езиците в рамките на подсемейството.

Разпространение

Говорещите алгонкински езици исторически се простират от източното крайбрежие на Северна Америка чак до Скалистите планини и големите равнини. Днес някои езици и диалекти се използват в Канада (особено кри, оджибвей и микмак) и в Съединените щати (на примера на блекфут, шайен и други), докато други остават само в сравнително малки общности или са предмет на възстановяване.

Класификация

Алгонкинските езици традиционно се разделят на няколко групи; трите широко използвани категории са:

• равнинни (Plains) — включват езици като блекфут (Siksiká) и шайен (Cheyenne);
• централни (Central) — тук попадат големи групи като оджибвей (Anishinaabemowin), кри (Cree), потаватоми и други;
• източни (Eastern) — включват езици като микмак (Mi'kmaq), малисет/пасамакуда (Maliseet–Passamaquoddy), абенаки и исторически изчезналите езици от Нова Англия (напр. масачусет).

Важно е да се отбележи, че алгонкинските езици са подгрупа на по‑широкото алгийско семейство (Algic), което включва също така два езика от северозападното тихоокеанско крайбрежие — уйот (Wiyot) и юрок (Yurok) — които не са алгонкински, но са родствени на по‑общата основа.

Лингвистични характеристики

Някои от характерните черти на алгонкинските езици са:

• Полисинтетичност: тези езици са склонни да образуват дълги и сложни думи чрез редуване на множество афикси; с една дума често се предават цели изречения (глаголите могат да носат информация за подлог, допълнение, аспект, модалност и т.н.).
• Богата глаголна морфология: системи с маркиране на лице и номер, различни видове праспрежения и аспекти; често присъстват директно/обратно (direct/inverse) и система за обвиатив (obviation), която маркира относителната „централност“ или „отдалеченост“ на трета персона в повествованието.
• Анимация/инанимация: съществува граматично различие между анимирани и инанимирани съществителни, което повлиява избора на глаголни форми и падежни маркери.
• Инкорпорация на съществително: възможност за включване на съществителни в глаголни морфеми, образувайки сложни предикативни единици.
• Свободен (или относително свободен) словен ред: редът на думите може да бъде гъвкав и се определя в голяма степен от морфологията и прагматичния фокус.
• Фонология: общи черти включват относително малък брой гласни в някои езици, наличието на семивокали (например w, y), различни консонантни серии и вариации в стрес и тон в зависимост от езика/диалекта.

Писменост и съвременни практики

За писмено представяне на алгонкинските езици се използват различни системи: латинска азбука с адаптирани знаци, а за някои диалекти на кри и оджибвей — слогови писмени системи (Cree syllabics), разработени през XIX век от Джеймс Евънс и все още широко използвани в някои общности. В наши дни иновации като дигитални речници, мобилни приложения, онлайн курсове и местни езикови програми подпомагат усилията за съхранение и възраждане.

Статус и възраждане

Статусът на алгонкинските езици варира значително: някои диалекти на кри и оджибвей имат десетки хиляди говорители и сравнително стабилен пасивен и активен употреба, докато повечето езици са критично застрашени, с малък брой възрастни носители. През последните десетилетия много общности и институции работят за:

• документация и лингвистични изследвания;
• създаване на образователни програми и детски езикови потапяния (immersion schools);
• публични инициативи за повишаване на видимостта и употребата на езиците (табели, медии, културни събития);
• използване на съвременни технологии за съхранение и разпространение (сайтове, приложения, аудио/видео архиви).

Някои известни алгонкински езици

• Cree (кри) — с голям брой говорители в Канада и множество диалекти;
• Ojibwe / Anishinaabemowin (оджибвей/анишинаабемовин) — също широко разпространен с множество варианти;
• Blackfoot / Siksiká (блекфут) — равнинен език, все още с активни говорители;
• Mi'kmaq / Mi'kmaw (микмак) — източна Канада;
• Maliseet–Passamaquoddy (малисет/пасамакуда) — източно крайбрежие на Канада/САЩ;
• Arapaho и Cheyenne (арапахо, шайен) — представители на равнинните групи;
• Potawatomi, Shawnee и други — някои от тях с ограничен брой говорители или със статут на застрашени/изчезнали.

Алгонкинските езици представляват богато лингвистично и културно наследство. Въпреки разпространената загуба на говорители, множеството проекти за възраждане и иновативните подходи дават основания за надежда, че много от тези езици ще преживеят и ще продължат да бъдат носител на знания и идентичност за бъдещите поколения.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява алгонкинският език?

В: Откъде идва терминът "алгонкински"?

В: Колко алгонкински езика съществуват?

В: Кои са трите категории алгонкински езици?

В: Къде живеят носителите на тези езици?

В: Откога съществува този език?

В: Какъв тип е този език?

Търсене по буква