Бамбара (бамананкан) — езикът на Мали: характеристики, тонове и диалекти

Открийте Бамбара (бамананкан) — езикът на Мали: характеристики, тонове, гласни, диалекти, устна литература и разпространение сред милиони говорещи.

Бамбара е език от Мали. Повече от 6 000 000 души (включително ползващите като втори език) го говорят; само етническата група бамбара наброява около 2 700 000 души, но езикът се използва и от представители на други общности в Мали. На бамбарски език езикът се нарича бамананкан. Бамбара е много близък с диалекта/езика диула, който се използва като лингва франка и в съседни страни като Буркина Фасо, Кот д'Ивоар и Гамбия.

Класификация и синтаксис

Бамбара принадлежи към групата на мандингските езици, която е част от по-голямата семейна група Манде. Това е SOV (субект–обект–глагол) език — вижте субект-обект-глагол) — и в конструкцията си използва предимно постпозитивни елементи, редица афикси и аналитични форми за изразяване на време, вид и наклонение.

Фонология

В устната система на бамбара има седем основни гласни и характерни тонални различия:

• Гласни: a, e, ɛ, i, o, ɔ и u.
• Тонове: бамбара използва две нива на тон (висок и нисък). Тонът е фонологически и може да различава значения на думи и граматични форми; в бързата реч се наблюдават и по-фини тонални явления като понижаване (downstep) и тонални контури в редица позици.

Писменост и литература

Писмеността на бамбара започва да се оформя по време на френското управление, когато е адаптирана латинска азбука за предаване на звуците. Днес в писмена употреба се срещат стандартизирана латиница, както и инициативи за използване на N'Ko (писмена система, създадена за мандингските езици). Освен това в миналото и в някои общности е имало практики с използване на арабска писменост (аджами).

Макар че броят на официално публикуваните писмени творби да е ограничен, бамбара има богата устна традиция — вижте устна литература. Централно място в тази традиция заемат разказвачите и музикантите, наричани гриот, които изпълняват епични песни, родови хроники и исторически разкази — някои от тях свързвани с епичните цикли за старата империя Мали (напр. епоса за Сундиата). Гриотите съхраняват и предават ценна информация за историята, родословията и социалните норми.

Диалекти и стандартизация

Бамбара има множество местни диалекти. Някои от по-често споменаваните са Сомоно, Сегу, Сан, Беледугу, Ганадугу, Уасулу и Сикасо. В градове като Бамако и Сегу се развива и по-унифицирана форма, която често се използва в медиите, радиото, популярната музика и в някои образователни материали; тази градска (бамако) норма играе ролята на де факто стандартизирана реч за междуетническа комуникация.

Социална роля и съвременна употреба

Бамбара е една от националните езици на Мали и служи като най-разпространеният език в страната — използва се широко като лингва франка между различни етноси. Бамбара присъства в радио- и телевизионни предавания, в популярната музика, в радиопредавания и все по-често в местни образователни инициативи. На него се води голяма част от ежедневната комуникация в градовете и на пазарите.

Кратко резюме: бамбара (бамананкан) е важен мандингски език с богата устна традиция, ясно изразена тонална система и няколко диалектни форми; той играе ключова роля като национален и междуетнически комуникационен език в Мали.

Въпроси и отговори

В: Какъв език е бамбара?

В: Колко души говорят бамбара?

В: Бамбара подобен ли е на диула?

В: Коя расова група говори основно езика бамбара?

В: Какъв тип е този език?

Въпрос: Кога започва да се пише при бамбарите ?

Търсене по буква