Мапудунгун: изолиран език на народа мапуче в Чили и Аржентина
Мапудунгун е изолиран език, говорен от народа мапуче в Чили и Аржентина. Дори след пристигането на испанците други етнически групи в Аржентина възприемат мапудунгун — процес, известен като арауканизация. Днес броят на говорещите се оценява на около 260 000 души: приблизително 250 000 в Централната долина и южните региони на Чили и около 10 000 в аржентинската Патагония (провинции като Neuquén, Río Negro и Chubut).
Езикът има няколко диалектни варианта, които се различават по звучене, лексика и някои граматически черти; сред по-известните са крайбрежните и планинските говори и южноразпространените варианти, понякога обозначавани като huilliche (южен говор), които могат да бъдат относително отдалечени. Въпреки различията, говорещите от различните райони запазват взаимно разбираемост в голяма степен.
Мапудунгун е предимно аглутинативен език с богата суфиксална морфология: глаголите и имената се формират чрез прибавяне на редица афикси, които маркират лице, число, посока, залог, възможност и други граматически значения. Основният словесен ред е склонен към SOV (подлог — допълнение — сказуемо), а глаголът носи много информация за участниците в действието. Езикът е известен и със сложни системи за изразяване на посока и движение, както и с различни средства за маркиране на отношение към информираността и източника на информация (евиденциалност).
За писмеността няма една единна, всеобщо приета орфография — използват се различни системи на латинска основа, предложени от изследователи и носители. През последните десетилетия има засилени усилия за стандартизиране и популяризиране на мапудунгун: двуезично обучение в някои училища, радиопредавания, издания на книги и поезия, курсове в университети и дейност на културни организации. Въпреки това езикът изпитва натиск от доминиращия испански, особено в градските общности, и предизвикателствата за предаване на езика към младите поколения остават значими.
Влиянието на мапудунгун върху испанския и други езици се вижда в заемки и топонимия. Например името на дървото болдо произлиза от думата foldo на мапудунгун. Думата "пончо" е възприета в испанския и във много други езици; възможно е нейният произход да е от мапудунгунската форма "pontro" или от кечуа "punchu" — кечуа също е участвал в лексикалните взаимодействия в региона.
Мапудунгун е важен елемент от културната идентичност на мапуче. За да бъде запазен и развиван, се изискват продължаващи усилия в образование, публична политика и подкрепа на инициативите, водени от самите носители на езика.
Текстът Mapudungun означава "Събрание за изненада".
